Чтение онлайн

Сега Глицки се печеше на бавен огън, мислейки си, че за Бога, приятел или не, ще трябва да арестува това двулично копеле, когато Харди в края на краищата се веене тук. Взе да набира кантората на адвоката от телефона на бюрото си, за да му тегли едно конско, ако е там, но чу стъпки по коридора и остави слушалката.

След минута инспектор Лион Тимс, специалистът от огледа на местопрестъплението по убийството на Канета, застана на вратата.

— Помоли меда побързам с балистичната експертиза, Ейб. Можеш ли да повярваш — в лабораторията има някой.

— Пол Гатас — отвърна Ейб. — Докарах го тук от тях. За отпечатъците.

— Отпечатъци ли? — Въпреки възхваляваното им наличие в книгите и филмите, Тимс знаеше, че в реалния живот отпечатъците рядко са фактор в работата на полицията. Но само сви рамене — щом лейтенантът иска да свери отпечатъците, моля. — Той направи балистичната експертиза вместо мен. Тоя човек струва колкото цял екип лаборанти.

Приятна новина за човека, чието работно място бе спасил, но вниманието на Глицки бе насочено другаде.

— И какво откри?

Тимс кимна.

— Стрелял е един и същи човек. С пистолета на Грифин.

Няма съмнение.

Когато пристигна, Харди се зарадва — без да се изненада, — че предположението на Глицки за пистолета на Грифин се е оказало правилно. Но изобщо не се зарадва, когато приятелят му стана, затвори вратата на кабинета си и го попита какви сведения за Рон Бомонт укрива.

— Какво искаш да кажеш? — Само че опитът му за отвличане на вниманието стигна дотам, докъдето Харди и предполагаше — тоест доникъде.

Глицки бе кацнал на ъгъла на бюрото си, надвиснал на няма и метър над мястото, където Харди седеше на твърдия стол, притиснат до стената на кабинета. Точно това бе необходимо на Глицки — в тази позиция адвокатът се чувстваше неловко.

— Какво искам да кажа ли? — повтори лейтенантът настръхнало. — Да видим дали ще успея да ти обясня. Ти знаеш местонахождението и почти целия живот на всички, които поне донякъде са замесени в смъртта на Брий Бомонт. Ти откри, че и смъртта на Карл Грифин вероятно е свързана с нея. А днес Канета превърна това правдоподобно предположение в несъмнено. Разполагаме с четирима-петима заподозрени и нито един от тях няма приемливо алиби, ноти, изглежда, не изпитваш и капка подозрение към човека, който, струва ми се, е най-вероятният извършител. Ако проследим резултата, това ще се окаже Рон. — Глицки бе скръстил ръце с професионален израз на лицето и това изобщо не бе преструвка. Очите му гледаха непреклонно. Не се канеше да чупи фъстъците от чекмеджето в бюрото си за кратък философски разговор.

Харди пое въздух, задържа го и го изпусна рязко.

— Няма да ти допадне.

— Не съм и очаквал. — Глицки изчака още известно време.

— Забърках се в тази история заради децата му.

Очите на лейтенанта, до момента безизразни, се присвиха. Ноздрите му се разшириха, а белегът на устните му побеля. Пое дъх един-два пъти, а когато най-после заговори, гласът му прозвуча ужасяващо овладяно:

— Виждал ли си го? Негов адвокат ли си?

Харди знаеше, че всеки опит за увъртане само щеше допълнително да вбеси Ейб.

— Срещнах се с него веднъж. В петък вечерта, преди нещата да се заплетат окончателно.

— И къде?

— В хотел „Хилтън“ на летището.

— Значи е имал намерение да напусне града? Заминал ли е?

— Не. Нито едното, нито другото. Но бе готов да го стори, ако се наложи. Това беше.

— Това било. Прекрасно. И ти неизвестно защо реши, че няма нужда да ме запознаеш с нито едно от тези събития.

— Не. Не съм вземал подобни решения. Тогава ти _не_ издирваше специално Рон.

— Сега обаче го търся. Къде е?

— Не зная.

— Айде бе!

Харди сви рамене.

— Не те лъжа. Никога не съм те лъгал, Ейб. Просто изпуснах онова, което нямаше нужда да знаеш.

— Е, много ти благодаря. — Глицки направи възмутена физиономия, а гласът му се извиси негодуващо: — Ама кой си ти, че да решаваш? Ами аз за какво съм, да не би това да ми е някакво си хоби, с което да се залавям или да зарязвам, когато ми скимне, а не работа, а? _Случайно да ти е идвало наум, Диз? Не си ли се замислял поне веднъж?_

Но Харди нямаше намерение да се моли за милост или за прошка. Бе сторил каквото му диктуваше сърцето. Вярваше, че може да се защити.

— Виж, Рон ми се обади миналата вечер. Обаждането му още си стои записано на телефонния секретар в кантората ми. Заповядай да го чуеш по всяко време, когато поискаш. Не зная къде е, нито как да се добера до него и самият аз се вбесявам.

— Но това не е твоя _работа,_ Диз.

— Не се самозалъгвай, Ейб. За мен то е много повече от работа. Първо, става дума за жена ми, после за къщата ми, а след това съм наред може би и аз, моя живот. Смяташ ли, че щях да рискувам всичко това, ако имах и най-малкото съмнение в Рон? Не мислиш ли, че щях да ти го предам? Господи, та аз пръв щях да дотичам.

— Не и ако ти е клиент.

Харди снижи глас.

— Той не е забъркан, Ейб. Знаеш го открай време. Ако се впуснеш в тази посока, ще сбъркаш адреса.

— Да, но на ментова ми е работата — да проверявам във всички посоки. Ако изскочи нещо, аз го подхващам и то може да ме наведе на друго.

— А може и да не те наведе. — Харди се приведе напред на стола си. — Няма време, Ейб.

Глицки го изгледа свирепо с още неотзвучала ярост. След няколко секунди се изправи, отиде до вратата, отвори я и излезе.

Стоеше със скръстени ръце до прозорците на отдел „Убийства“ и през черната мъгла гледаше към затвора оттатък пътя. Харди излезе от кабинета му и застана зад приятеля си.

— Ще ти кажа всичко, което мога — обади се той иззад гърба му, — но има неща, които не мога.

Глицки не се обърна.

— В положението на Рон има нещо, което прави опасно официалното му въвличане в съдебно дирене. Ако попадне в правораздавателната система, ще пострадат децата му. Ето защо Франи не биваше да го издава. Ето за какво не можеше да говори тя. Чу какво каза домоуправителят в жилището му, Ейб. Човекът е добър баща. Като теб и мен, нали?

Пак не последва отговор, но Харди забеляза, че раменете на Глицки се повдигнаха и смъкнаха. Слушаше го.

— Зная, зная. Защо не съм ти казал по-рано, нали? Защо съм работил с Канета? Не знам. Не знаех. Опитвах се да проумея нещата. И равносметката е, че Рон не е убил Брий.

Лейтенантът най-после леко се извърна и отрони:

— Освен ако я е убил.

— Не е.

Глицки стоеше неподвижен като статуя.

И двамата доловиха стъпки, приближаващи бързо по коридора. Харди се обърна, точно когато един възбуден азиатец изникна на вратата. Бе леко задъхан и за няколкото крачки до тях се помъчи да се съвземе.