Чтение онлайн

точната дума.

— Имам предвид ваевин — каза тя, употребявайки адемска дума. — Не е ли това думата?

— Не знам тази дума — признах аз.

— Мисля, че „гняв“ е точната дума — рече тя. — Говорих с Вашет на вашия език и тя не

ме поправи.

— Какво искаш да кажеш с този „гняв“ тогава? — попитах аз. — Със сигурност не

изпитвам гняв.

Пенте вдигна глава от гърдите ми и ми се усмихна лениво и доволно.

— Разбира се, че не — съгласи се тя. — Аз взех твоя гняв. Как би могъл да се чувстваш

ядосан?

— Тогава… ти гневна ли си? — попитах аз, убеден, че нищо не разбирам.

Тя се засмя и поклати глава. Беше разплела дългата си плитка и меднорусата и коса се

спускаше отстрани на лицето и. Така изглеждаше като съвсем различен човек. Още повече,

че липсваха червените наемнически дрехи.

— Това не е такъв гняв. И аз се радвам, че го притежавам.

— Все още не разбирам — признах аз. — Това може би е нещо, което варварите не знаят.

Обясни ми го като на малко дете.

Тя ме гледа известно време със сериозни очи и след това се претърколи по корем, за да

може да ме вижда по-добре.

— Този гняв не е чувство. Той е… — Пенте се поколеба и се намръщи сладко. — Той е

желание. Той е да искаш живот. — Тя се озърна, след това се загледа в тревата около нас. —

Гневът е онова, което кара тревата да пробие земята и да се протегне към слънцето —

продължи тя. — Всички живи неща имат гняв. Той е огънят в тях, който ги кара да искат да

се движат, да растат, да правят разни неща и да създават. — Тя вдигна глава. — Сега

разбираш ли?

— Мисля, че да — отвърнах аз. — А когато жените се любят, вземат от мъжете техния

гняв?

Тя се усмихна и кимна.

— Ето защо след това мъжът е толкова уморен. Той дава частица от себе си. Рухва.

Заспива. — Погледна надолу. — Или поне част от него заспива.

— Не за дълго — уверих я аз.

— Това е, защото ти имаш хубав, силен гняв — гордо ми обясни тя, — както вече ти

казах. Знам това, защото взех частица от него. Знам също, че има още от него и той чака.

— Наистина има — признах аз. — Но какво правят жените с гнева?

— Използваме го — простичко отвърна Пенте. — Ето защо след това жената невинаги

спи, както прави мъжът. Тя се чувства по-пробудена. Изпълнена е с необходимостта да се

движи. Често е изпълнена с желание за още от онова, което и е донесло този гняв.

Тя отпусна глава върху гърдите ми, ухапа ме игриво и започна да извива голото си тяло

върху моето.

Беше приятно влудяващо.

— Това означава ли, че жените нямат собствен гняв?

— Не — отново се засмя тя. — Всички неща имат гняв. Но жените имат много

приложения за своя гняв. А мъжете имат повече гняв, отколкото могат да използват —

твърде много за тяхното собствено добро.

— Как някой може да има твърде много от желанието да живее, да расте и да създава? —

попитах аз. — Струва ми се, че колкото повече имаш от него, толкова по-добре.

Пенте поклати глава и отметна косата си назад с ръка.

— Не. Той е като храната. Един обяд е хубаво нещо. Два обеда не превъзхождат един. —

Тя отново се намръщи. — Не. По-скоро е като виното. Чаша вино е хубаво нещо, две

понякога са нещо още по-хубаво, но десет… — Кимна сериозно. — При гнева е горе-долу

същото. Когато той изпълни мъжа, се превръща в нещо като отрова за него. Мъжът започва

да иска твърде много неща. Иска всички неща. Мисленето му става странно и погрешно и

той започва да прибягва към насилие. — Тя отново кимна сякаш на себе си. — Да. Затова

мисля, че „гняв“ е правилната дума. Можеш да познаеш мъжа, който таи целия гняв в себе

си. Той започва да му действа зле, кара го да се обърне срещу себе си и го принуждава да

унищожава, вместо да създава.

— Мога да си представя, че това е вярно за мъжете — признах аз, — но не и за жените.

— Всички неща имат гняв — повтори тя и сви рамене. — Например камъкът няма

толкова, колкото напъпилото дърво. Същото е и с хората. Някои имат повече, други по-

малко. Някои го използват мъдро, други не. — Усмихна ми се широко. — Аз също имам

много и затова толкова обичам да правя любов и съм така ожесточена в битките. — Отново

ухапа гръдта ми, този път не толкова игриво, и продължи нагоре по шията ми.

— Но ако вземеш гнева от някой мъж, докато се любиш с него — не се отказвах аз, като

се опитвах да се съсредоточа, — това не означава ли, че колкото повече правиш любов,

толкова повече ще искаш да правиш?

— Толкова често, колкото водата минава през помпата. — Усетих топлия и дъх върху

ухото си. — Ела тук, ще взема всичкия гняв в теб дори ако за това са ни нужни целият ден и

половината нощ.

* * *

Впоследствие се преместихме от тревистото поле в баните, а след това и в двете уютни

стаи на къщата на Пенте, построена край отвесен склон. Луната се бе издигнала в небето и

ни наблюдаваше през прозореца от известно време, макар да се съмнявах, че сме и показали

нещо, което да не е виждала и преди.

— Това достатъчно ли е за теб? — задъхано я попитах аз, докато лежахме един до друг в

приятно широкото и легло, а потта съхнеше по телата ни. — Ако вземеш още, може да не ми

остане достатъчно гняв, за да говоря или да дишам.

Ръката ми лежеше върху плоския и корем. Кожата и беше мека и гладка, но когато се

смееше, усещах как мускулите и подскачат и стават твърди като стомана.

— Засега е достатъчно — каза тя с отчетлива нотка на изтощение в гласа. — Вашет ще се

ядоса, ако те оставя като изстискан плод.

Въпреки уморителния ден се чувствах странно буден, а мислите ми бяха ведри и ясни.