Чтение онлайн

Спомних си за нещо, което ми беше казала по-рано този ден.

— Спомена ми, че жената може да използва гнева си по много начини. Кое е онова, за

което тя го използва, а мъжът — не?

— Обучаваме — отвърна тя. — Даваме имена. Проследяваме дните и се грижим нещата

да вървят гладко. Сеем. Правим бебета. — Тя сви рамене. — Много неща.

— И мъжете могат да правят тези неща — отбелязах аз.

Пенте се изкикоти.

— Това не е правилната дума — каза тя и потри брадата ми. — Мъжът може да прави

брада. Бебето е нещо различно и в него вие нямате участие.

— Ние не носим бебета — възпротивих се аз, леко обиден, — но все пак взимаме участие

в правенето им.

Тя се обърна да ме погледне и се усмихна, сякаш съм се пошегувал. След това усмивката

и помръкна. Подпря се на лакът и ме изгледа продължително.

— Сериозно ли говориш?

Когато видя обърканото ми изражение, очите и се разшириха от учудване и тя седна

изправена в леглото.

— Истина е! — възкликна тя. — Вие вярвате в мъжете майки! — Тя се изкикоти и покри

уста с двете си ръце. — Никога не съм смятала, че е истина!

Тя свали лявата си ръка и разкри развълнуваната си усмивка, докато правеше жеста за

смаяна възхита.

Би трябвало да се почувствам раздразнен, но не успях да събера достатъчно енергия за

това. Може би имаше нещо вярно в думите и, че мъжете отдават своя гняв.

— Какво е мъж майка? — попитах аз.

— Да не се шегуваш? — попита тя и едната и ръка все още прикриваше донякъде

усмивката и. — Наистина ли вярваш, че мъжът може да вкара бебе в жената?

— Ами, като стана дума за това… да — малко смутено отвърнах аз. — Нужни са жена и

мъж, за да се появи бебе — майка и баща.

— Имате дума за това! — възхитено възкликна тя. — И това ми разказаха заедно с

историите за супата от пръст. Но никога не съм предполагала, че това е истинска история!

В този момент и аз се надигнах и седнах, защото започвах да се чувствам засегнат.

— Нали знаеш как се правят бебетата? — попитах аз и направих жест за сериозна

убеденост. — Онова, с което се занимавахме през по-голямата част от деня, е начинът, по

който се правят бебета.

Тя известно време ме гледа смаяно и мълчаливо, след това не можа да се удържи и

избухна в смях. На няколко пъти се опита да заговори, но щом погледнеше изражението на

лицето ми, продължаваше да се смее.

Сетне сложи ръце на корема си и започна да го опива с престорена изненада.

— Къде е бебето ми? — Тя погледна към плоския си корем. — Може би през всичките

тези години съм се любила по погрешен начин. — Когато се разсмя, мускулите на корема и

помръднаха и образуваха нещо като шарка, подобна на корубата на костенурка. — Ако

онова, което казваш, е истина, би трябвало да имам сто бебета. Или дори петстотин бебета!

— Това не се получава при всяко правене на любов — обясних аз. — Жената е узряла за

бебе само в определено време.

— А ти правил ли си го? — попита тя и ме погледна с подигравателна сериозност,

докато едното ъгълче на устата и се изви в усмивка. — Правил ли си бебе с някоя жена?

— Внимавал съм да не направя нещо такова — отвърнах аз. — Има една билка, наречена

силфия. Дъвча я всеки ден и тя ме предпазва да сложа бебе в някоя жена.

Пенте поклати глава.

— Още от вашите варварски ритуали при правенето на любов заяви тя. — На мястото,

откъдето идваш, когато един мъж бъде отведен при цветята, това означава ли, че ще се появи

бебе?

Реших да сменя подхода си.

— Ако мъжете не помагат при правенето на бебета, как ще обясниш това, че децата

приличат на бащите си?

— Бебетата изглеждат като ядосани старци — рече Пенте. — Всички са плешиви и… —

тя се поколеба и докосна бузата си сбръчкани. Може би тогава старците са единствените,

които правят бебета? — Тя се усмихна самодоволно.

— Ами малките котета? — попитах аз. — Виждала си котило с котета. Когато бяла котка

и черен котарак се съешават, се раждат и бели, и черни котета, и такива, които имат двата

цвята.

— Винаги ли? — попита тя.

— Невинаги — признах аз, — но в повечето случаи.

— Ами ако има и жълто коте? — попита тя.

Преди да успея да измисля какво да отговоря, тя се отказа от въпроса си.

— Котетата нямат много общо с това — заяви тя. — Ние не сме като животните. Не се

разгонваме през определени сезони, не снасяме яйца. Нямаме какавиди, плодове или семена.

Не сме кучета, жаби или дървета. — Погледна ме сериозно. — Мисленето ти е погрешно.

Лесно можеш да кажеш, че два камъка правят бебета, като ги удряш един в друг, докато

накрая от единия се отчупи парче. И да кажеш, че двама души създават бебета по същия

начин.

Ядосах се, но тя беше права. Бях се поддал на заблудата на аналогията. Тази логика беше

погрешна.

Разговорът ни продължи още известно време в същия дух. Попитах я дали познава жена,

която да е забременяла, без да прави любов през предишните месеци. Тя каза, че не познава

жена, която доброволно да не е правила любов в продължение на три месеца, освен онези,

които пътуват сред варварите или са много болни или стари.

Накрая Пенте раздразнено ми махна с ръка да спра.

— Чуваш ли собствените си доводи? При правенето на любов се създават бебета, но

невинаги. Бебетата приличат на мъжете майки, но невинаги. Трябва да правиш любов в

подходящото време, но невинаги. Има растения, които правят зачеването повече или по-

малко вероятно. — Тя поклати глава. — Не може да не осъзнаваш, че онова, което казваш, е

тънко като прокъсана мрежа. Продължаваш да я кърпиш, като се надяваш, че ще издържи във