Чтение онлайн

погледна към Квоте.

— Ей, момче! — весело извика той. — Зарадвахме се, като видяхме вашата светлина. Би

ли изтичал да извикаш собственика? Трябва да поговорим с него.

Съдържателят вдигна престилката от бара и я нахлузи през глава.

— Аз съм собственикът — рече той и се прокашля, докато връзваше връзките на кръста

си.

Той прекара ръце през разрошената си коса, за да я приглади.

Брадатият войник му хвърли поглед и след това сви рамене.

— Това е добре. Има ли някакъв шанс да ни дадеш нещо за вечеря?

Квоте посочи празната стая.

— Не видях смисъл да слагам котлето на огъня тази вечер отвърна той. — Но мога да ви

предложа това, което виждате тук.

Двамата войници се приближиха към бара. Русият прокара ръце през къдравата си коса и

изтръска няколко капки дъжд от нея.

— Този град изглежда по-мъртъв от водата в застояла локва — отбеляза той. — Не

видяхме никаква друга светлина освен тази.

— Беше дълъг ден за събиране на жътвата — обясни съдържателят, — а и в една от

близките ферми има бдение. Вероятно в момента ние четиримата сме единствените хора в

града. — Той енергично потри ръце. — Мога ли да ви предложа по една напитка, за да се

сгреете, добри хора?

Той извади бутилка вино и я тропна върху бара с глух и приятен звук.

— Ами, затрудняваш ме с това предложение — отговори русият войник с леко смутена

усмивка. — Много бих искал да пийна, по двамата с приятеля ми току-що получихме

заплатата си от краля. — Той бръкна в джоба си и извади лъскава златна монета.

— Това са всички пари, които имам в мен. Ще имаш ли да ми развалиш цял роял?

— И аз съм в същото положение — оплака се брадатият войник. — Това са повече пари,

отколкото някога съм имал, но трудно се харчат накуп. В повечето градчета, през които

минахме, едва успяха да ни развалят половин пени. — Той се засмя на собствената си шега.

— Май ще мога да ви помогна за това — непринудено каза Квоте.

Двамата войници се спогледаха. Русият кимна.

— Добре тогава — рече той и прибра монетата обратно в джоба си. — Ето каква е

истината. Няма да останем за през нощта. — Взе парче сирене от бара и отхапа от него. —

Освен това няма да ти плащаме за нищо.

— Аха — отвърна съдържателят. — Разбирам.

— А щом имаш достатъчно пари в кесията си, за да развалиш два златни рояла — алчно

добави брадатият, — тогава ще вземем и тях.

Русият войник разпери ръце в успокоителен жест.

— Виж сега, не е нужно нещата да стават грозни. Ние не сме лоши хора. Дай ни кесията

си и ще си вървим по пътя. Никой няма да пострада и нищо няма да бъде потрошено. Малко

ще те заболи. — Той повдигна вежди към съдържателя. — Но е нищо, в сравнение с това да

те убият. Прав ли съм?

Брадатият войник погледна към мястото край камината, където седеше Летописеца.

— Това няма нищо общо с теб — мрачно заяви той и брадата му се поклащаше, докато

говореше. — Не искаме нищо от теб. Просто си стой на мястото и не ни се прави на храбрец.

Писарят стрелна с поглед мъжа зад бара, но очите на съдържателя бяха насочени към

двамата войници.

Русият отхапа отново от сиренето, докато оглеждаше странноприемницата.

— За толкова млад мъж се справяш доста добре. Ще продължаваш в същия дух и след

като си тръгнем. Но ако се опиташ да създаваш неприятности, ще ти избием зъбите, ще

потрошим цялото място и пак ще ти вземем кесията. — Той хвърли останалото сирене върху

бара, плесна енергично с ръце и се усмихна. — И така, ще се държим ли като цивилизовани

хора?

— Звучи ми разумно — съгласи се Квоте.

Той се движеше бавно и внимателно — така, както човек се доближава до плашлив кон.

— Разбира се, аз не съм варварин. — Съдържателят извади кесията от джоба си и я

подаде.

Русият войник се приближи към него с леко наперена походка. Той взе кесията и

одобрително я претегли на ръка.

— Виждаш ли, казах ти… — обърна се той с усмивка към другаря си.

С едно плавно движение Квоте пристъпи напред и удари силно мъжа в челюстта.

Войникът се олюля и падна на коляно. Кесията направи дъга във въздуха и се удари със

силен метален звън в дъските на пода.

Преди войникът да успее да направи каквото и да било друго, освен да разтърси глава,

съдържателят пристъпи напред и спокойно го изрита в рамото. Не беше силен ритник от

онези, които чупят кости, но достатъчно силен, за да го просне по гръб. Мъжът се

сгромоляса тежко на пода и се претърколи, размахвайки ръце и крака.

Вторият войник мина покрай другаря си с широка усмивка изпод брадата си.

Той беше по-висок от Квоте и юмруците му бяха като широки, покрити с белези чукове.

— Добре, глупако — рече той с мрачно задоволство в гласа. — Ей сега ще те наритам.

Той бързо замахна с юмрук, но съдържателят отстъпи встрани и ритна рязко войника

точно над коляното. Брадатият мъж изръмжа изненадано и леко залитна. Тогава Квоте

пристъпи по-близо, хвана го за рамото, сграбчи китката му и изви изпънатата му ръка.

Едрият мъж беше принуден да се наведе и направи гримаса от болка. След това внезапно

издърпа ръката си от хватката на съдържателя. Квоте едва имаше време да се изненада,

когато лакътят на войника го удари в слепоочието.

Съдържателят се олюля назад, опитвайки се да увеличи разстоянието между него и

войника, за да има време да прочисти главата си. Но онзи го последва с вдигнати юмруци в

очакване на благоприятна възможност да нанесе удар.

Преди Квоте да успее да възстанови равновесието си, брадатият пристъпи по-близо и го

удари силно в корема. Съдържателят изпухтя от болка и точно когато се свиваше, войникът

замахна с другия си юмрук към лицето му, прасна го отстрани и го накара да се завърти.