Чтение онлайн

Квоте успя да се задържи на крака, като се подпря на близката маса. Той примигна и

бясно замахна с юмрук към брадатия, за да го държи на разстояние. Но войникът просто

отби юмрука встрани и сграбчи с огромната си ръка китката на противника си с лекотата, с

която бащата хваща капризното си дете на улицата.

Квоте, по чието лице се стичаше кръв, се мъчеше да освободи китката си. Той замаяно

направи бързо движение с двете си ръце и след това го повтори, опитвайки се да се измъкне.

С разфокусираните си и замъглени от объркване очи той сведе поглед надолу към китките

си и направи движението отново, но ръцете само драснаха покрития с белези юмрук на

войника.

Брадатият мъж погледна замаяния съдържател с развеселено любопитство, след това се

протегна и му удари силен шамар.

— Ти си истински побойник, момче — отбеляза той. — Даже успя да ми забиеш един.

Зад тях русият войник бавно се изправи на крака.

— Малкото копеле ме удари.

Едрият войник дръпна рязко китката на Квоте и той се олюля напред.

— Кажи, че съжаляваш, глупако.

Съдържателят примигна замаяно, отвори уста, сякаш се готвеше да заговори, сетне се

олюля. Или по-скоро изглеждаше така, че се олюля. По средата на движението то стана

целенасочено и той тежко стъпи с петата си, целейки се в ботуша на войника.

Същевременно направи рязко движение с челото надолу към носа на брадатия.

Но едрият мъж само се засмя, мръдна главата си встрани и отново накара Квоте да загуби

равновесие, като го дръпна за китката.

— Няма да стане — смъмри го той и го удари през лицето с опакото на ръката си.

Съдържателят изстена и вдигна ръка към разкървавения си нос. Войникът се ухили и

небрежно го удари с коляно в слабините.

Квоте се преви на две, първо беззвучно отвори уста, а след това издаде поредица от

сподавени звуци като човек, на когото му се гади.

Все така небрежно войникът пусна китката на Квоте, сетне се пресегна и взе бутилката

вино от бара. Хвана я за гърлото и я размаха като тояга. Когато удари отстрани главата на

съдържателя, тя издаде глух, почти метален звук.

Квоте рухна на пода.

Едрият мъж погледна с любопитство бутилката с вино, преди да я остави на бара. След

това се наведе, сграбчи съдържателя за ризата и повлече отпуснатото му тяло по пода.

Подритва го с крак, докато Квоте помръдна едва-едва.

— Казах, че ще те наритам, момче — изръмжа брадатият и ритна силно съдържателя в

ребрата.

Русият войник се приближи, разтривайки бузата си.

— Трябваше да се направиш на голям умник, нали? — рече той и се изплю на пода.

Той се засили и на свой ред силно изрита падналия мъж. Съдържателят си пое бавно дъх

със свистене, но не издаде друг звук.

— А ти… — Брадатият войник насочи дебелия си пръст към Летописеца. — Имам още

един ботуш. Искаш ли да го опиташ? Вече си ожулих кокалчетата. Няма да се затрудня, ако

искаш да ти избия няколко зъба.

Писарят се огледа наоколо и с искрена изненада установи, че се е изправил. Бавно седна

обратно на стола си.

Русият се отправи с куцане към мястото, където беше паднала кесията, а едрият брадат

мъж остана надвесен над Квоте.

— Предполагам, че си решил, че трябва да опиташ — каза той на отпуснатото тяло и

здраво го изрита още веднъж в ребрата. — Проклет глупак. Някакъв си мекушав съдържател

срещу двама от личните войници на краля. — Той поклати глава и отново се изплю. —

Честно казано, за кой се мислиш?

Свит на пода, Квоте започна да издава нисък, ритмичен звук. Беше сух, тих звук, който се

завираше в ъглите на стаята. Сетне той спря за момент и болезнено си пое дъх.

Брадатият войник се намръщи и го изрита отново.

— Зададох ти въпрос, глупако…

Съдържателят издаде отново същия звук, този път по-силно отпреди. Едва тогава стана

очевидно, че се смее. Всеки сподавен пристъп на неговия смях звучеше така, сякаш той

изкашляше парчета натрошено стъкло. Въпреки това смехът му беше изпълнен с мрачно

веселие, сякаш червенокосият мъж беше чул шега, която само той разбира.

Той продължи да се смее още известно време. Брадатият сви рамене и се приготви да го

ритне отново.

Летописеца се прокашля и двамата мъже се обърнаха да го погледнат.

— В интерес на това нещата да останат цивилизовани — обади се той, — мисля, че

трябва да ви предупредя, че съдържателят изпрати своя помощник да свърши една работа.

Той трябва да се върне скоро…

— Той е прав. Да се махаме от тук. — Брадатият войник плесна другаря си по гърдите с

опакото на ръката.

— Чакай малко — каза русият войник, изтича до бара и грабна бутилката с вино. —

Добре, сега да тръгваме.

Брадатият се ухили и отиде зад бара, като вместо да прескочи тялото на съдържателя,

стъпи върху него. Взе наслуки една бутилка, събаряйки половин дузина други бутилки по

пътя. Те се изтърколиха и завъртяха по тезгяха между двете големи бъчви. Едно високо шише

с цвят на сапфир бавно се търкулна и се разби на парчета в пода.

За по-малко от минута мъжете вдигнаха раниците си и бяха на вратата.

Летописеца се завтече до мястото, където Квоте лежеше на дървения под. Червенокосият

мъж вече се опитваше сам да се изправи в седнало положение.

— Е, това наистина ме накара да се чувствам неудобно — призна той.

Докосна окървавеното си лице и погледна пръстите си.

— За момент забравих кой съм — добави той и се засмя отново с остър, безрадостен

смях.

— Добре ли си? — попита писарят.

Квоте замислено опипа скалпа си.

— Подозирам, че ще ми трябват един-два шева.