Чтение онлайн

За да успокояват не страховете на Доли, а тези на Чхеди хан.

— … и накрая огънят го сграбчи. Всеки ден си мисля какво ли му е струвало, ужасът, който трябва да е изпитал, щом се е обърнал и с мъка си е проправил път през пламъците, за да спаси — какво? — една пияна, презряна англичанка!

— А Мидж? Прентис, трябва да го знаете от онази нощ преди дванайсет години, страхът от огън е дълбоко загнезден у Мидж! Жал ви е за Чхеди хан и неговия ужас, а не сте ли способен да изпитате същото и към Мидж?

— Аз затварям цикъла — повтори Прентис. — Справедливо е. Така трябва да бъде. Тя няма да е сама. Аз си свърших работата и ще отида при нея.

При тази последна смразяваща декларация Джо изгуби всякаква надежда. Най-сетне проумя. Не можеше да използва никакъв аргумент, нито убеждение, нито спазаряване срещу един фанатик, който бе решил да сложи край на живота си.

По едно време полицаят бе доловил слаби звуци някъде в къщата. Джо бе повишил гласа си, за да ги заглуши. Възможно ли бе Мидж да е дошла в съзнание? Дали слушаше? Ако слушаше, тя би разбрала какво става и би изтичала за помощ. Вероятно щеше да влезе в стаята? Дори това би могло да отвлече вниманието на Прентис, което беше нужно на Джо. Толкова напрегнати бяха мислите на Прентис, че той не чу звуците. Но сега замълча, мълчанието, което предхожда насилствен акт. „Напрегнатите мрачни часове, преди да почне наглото безумие“ 43 , помисли си Джо, но в случая не толкова часове, колкото секунди. За да заглуши евентуални следващи звуци, той скочи на крака като ужилен и закрещя на Прентис вбесено.

— Ти, копеле такова! — викаше той. — Би убил дъщеря си и би пренесъл това убийство като проклятие във вечността?

Дулото на лугера следваше движенията на Джо, насочено в корема му.

— Можеш да го наречеш убийство…

На вратата се появи фигура. Фигура със „Смит и Уесън“ в ръка.

Нанси опря цевта на лявата си ръка и стреля.

Куршумът прониза Прентис в рамото и рязко го завъртя. Пистолетът изхвръкна от ръцете му, плъзна се по бюрото и тупна на пода от далечната страна. Тя даде нов изстрел, но куршумът не попадна в целта. Трети път гръмна, уцелвайки го право в гърдите. Съсирена кръв шурна от устата му и бавно потече по бялата му риза.

Джо ритна лугера в далечния край на стаята, извади своя пистолет, насочвайки го срещу Прентис, и поде:

— Гайлс Прентис, арестувам те…

Нетърпелив вик и нов изстрел от пистолета на Нанси прекъснаха думите му. Тя втори път улучи Прентис в гърдите и бавно започна да пристъпва в стаята, като го държеше непрекъснато на мушка.

Бледа и изпита, Нанси се втренчи, без да мига, в очите на Прентис. Рече му грубо:

— Погледни ме, Прентис! Погледни ме! Какво виждаш? Толкова много знаеш за страха, нали? Изправи ли се най-накрая лице в лице с твоя най-ужасен страх? Бледолика, злоезична англичанка? Една мемсахиб, която те мрази? Една мемсахиб, която току-що те простреля с три куршума и се готви да изпрати четвъртия във врата ти?

Тя вдигна пистолета си към врата му.

Прентис се олюля на пети и а-ха да се строполи. Струйки кръв потекоха от ъгълчетата на устата му. Наклони се и потърси слепешком бюрото за опора, без да откъсва поглед от Нанси. Но не падна. С внезапна конвулсивна сила той залитна към отворената врата. Полуолюляващ се, полутичащ, тромаво побягна по коридора към задната врата и стаите на слугите, оставяйки по стената кървави следи от ръцете си, оставяйки кървава диря на пода.

Изругавайки, Нанси стреля в гърба му и се затича след него. Джо протегна възпираща ръка.

— Не! Остави го, Нанси! Да се погрижим за живите. Мидж! В стаята си е. Иди и се погрижи за нея. Тя е упоена, в безсъзнание е, в опасност е!

— Всичко е наред — рече Нанси. — Намерихме я. Дики е при нея. В безсъзнание е, но е жива. Когато не се появи, за да поемеш твоята смяна, аз проверих в къщата ти. Наурунг изрази същото мнение и предположихме, че си дошъл тук.

— Дики тук ли е? Тогава — двамата с него — изнесете я от тук, по дяволите! Тя не бива да вижда това. Не бива да се събужда в тази обстановка!

В салона се чуха неясни гласове и бързащи стъпки. Дики се появи от разбитата спалня с Мидж на ръце, а Андрю, подпирайки се на Наурунг, докуца едва-едва в къщата. Спря се и огледа втрещен петната от кръв, подушвайки миризмата на бездимен барут, в ушите му още отекваше свистенето на куршумите.

— Нанси! — рече той, почти простенвайки. — Нанси! Кажи, че си добре! — Несръчно я притисна в обятията си, а от очите му се стичаха сълзи. — Чух изстрели. О, господи! Помислих си, че си следващата жертва! Този демон! Къде е Прентис?

— Ела с мен — каза Джо. — Сега ще разберем. Той избяга с четирите куршума на Нанси в тялото си. А ти, Нанси, отиди при Дики.

— Да — обади се Наурунг с неочаквана непринуденост, — направете каквото ви казва инспекторът.

— А ти, Наурунг — ти ще отговаряш за това място. Никого не пускай. Прави, каквото е нужно.

— Сахиб — рече Наурунг, — внимавайте. Кобрата се мушна в дупката си.

С глас, издаващ хладна решителност, Андрю му отговори.

— Въоръжен съм.

Те поеха по коридора, следвайки кървавата диря.

— Май се досещам накъде е тръгнал — каза Андрю. — В дъното на градината има река и обикновено той държи там вързана лодка. След няколкостотин ярда и си в индийския град. Ако се добере дотам, ще го изгубим завинаги.

— Той няма да отиде в индийския град — отсече Джо.

Тихомълком отидоха в обляната от лунна светлина градина, минаха през плета и влязоха в занемарената градина на старата къща на Прентис. Тук, постоянно драскани от влачещите се по земята шипки и едва-едва проправяйки си път през шубраците, накрая откриха малка пътечка и поеха заедно по нея. В тромавата си припряност Андрю връхлетя върху една овошка, предизвиквайки дъжд от силно уханни, подобни на восък цветове.

— Внимателно — предупреди го Джо. — Може да има друго оръжие.

Продължиха безмълвно нататък.

Моголският павилион се разкри пред погледа им и въпреки лошото си предчувствие Джо се спря, поразен от красотата му. Мъгляв и потънал в спокойствие на лунната светлина, павилионът сякаш преднамерено стоеше на разстояние от кървавите сцени тази вечер. Ислямският му купол се извисяваше в осеяното със звезди небе; украсени с резба капаци закриваха прозорците, а изобилие от малки ароматни червени рози пълзеше и се катереше нагоре. Джо негласно посочи отворената врата.

Андрю извади пистолета си и застанали от двете страни на вратата, нададоха ухо, за да уловят евентуален шум. Нямаше шум. Джо кимна и те влязоха. В началото не виждаха нищо, но след малко зърнаха Прентис, който, изглежда, бе коленичил до крака на легло, заслонил глава с ръце.

Джо приклекна на коляно до него, разкъса ризата му и сложи ръка на сърцето му. Вдигайки нагоре окървавената си ръка, обяви:

— Мъртъв е. Най-накрая.

— Какво е правил? — учуди се Андрю. — Защо е дошъл тук?