Чтение онлайн

Джо наблюдаваше как Дики се насочва в същата посока, в която самият той твърде неохотно бе поел.

— И съдейки по опечалените съпрузи — заключи Нанси, — той е успял. Всички те са нещастни колкото него. А това, струва ми се, напълно ни отклонява от следите му — винаги сме го смятали за първата жертва от серия жертви. Първият от петима мъже, загубили съпругите си по ужасен начин. Но Доли никога не е била част от тази история. Доли е била причината тя да се случи. Починала е през март. Останалите четири жени умират през март. Защо продължавам да казвам „умират“? — имам предвид били са убити! На датата или близо до датата на нейната смърт. Ритуал. Бил е важен за него. Той е отбелязвал годишнината от нейната смърт със смъртта на други жени — Нанси потръпна.

— А розите? — вметна Джо. — Всяка година през март Прентис е оставял рози на гробовете им.

— Мислиш ли, че този жест би могъл да ни разкрие една по-човешка страна на неговата природа? — попита Андрю. — Трудно ми е да разбера мисленето на такъв човек, но не смятате ли, че това е неговият начин да се извини на невинните си жертви? Неговият начин да признае, че те не са били истинската му мишена и да почете паметта им? Луд е, знам, но нека приемем, че точно това се опитваме да разберем — лудостта.

— Извинете ме, сахиб — обади се Наурунг, — но аз не вярвам, че този мъж притежава човешка същност. Розите не са израз на почит и разкаяние, каквито биха били, ако ги оставяше нормален човек. Мисля, че той е зъл дух, който изпитва наслада, оставяйки знак за своето деяние. Жертвите може да са били невинни и нищо повече от средство на убиеца да отмъсти на съпрузите им, но не бива да забравяме ужаса на това, което е извършил. Не е било необходимо да прерязва китките на мемсахиб Съмършам до кокал! Мисля, че той е изпитвал удоволствие от убийствата на жените. Смятам, че той оставя розите — кървавочервени рози, не забравяйте — на гробовете им, за да му напомнят за удоволствието, което е изпитал от убийствата.

Скована тишина последва увереното твърдение на Наурунг.

— Този мъж трябва да бъде заловен — каза с болка Андрю. — Какво можеш да направиш, Джо? Случаят надхвърля нашия опит. Какво би направил, ако това се случваше в Лондон? Какво предприемат следователите, когато са изправени лице в лице със сериен убиец или зъл дух — което по моему е едно и също.

Джо очакваше този въпрос. Задаваше си го постоянно, а не бе доволен от отговора.

— Боя се — отвърна бавно той, — че с цялата мощ на Скотланд Ярд зад гърба си, да не говорим за контактите с други полицейски служби, единственото, което могат да направят при тези обстоятелства, е да чакат.

— Да чакаме? — запита бързо Наурунг. — Да чакаме? Само това ли можем да направим? Искате да кажете да чакаме да се случи следващата трагедия? Да чакаме, докато нашият човек не нанесе нов удар?

— И на мен това не ми се нрави — съгласи се Джо. — Бихме могли да го обвиним и да изложим пред него фактите, които са ни известни — да го сплашим, ако щете, въпреки че той не е човек, който лесно се плаши, — но какво ще постигнем? Той или ще се изсмее в лицата ни, или — може би по-лошо — ще изчезне. О, ще изчезне без проблем. Като змиорка в калта. И докъде ще стигнем? Не. Искам го там, където мога да го наблюдавам. И… — лицето му внезапно се изкриви от отвращение — … нека да си изиграе ръката, а ние ще имаме по-добър шанс да го хванем. Помислете — разполагаме ли с доказателство, което би издържало срещу него? Андрю, всичко е в твоите ръце, ти си крайната инстанция в Паникхат. Можеш ли, по силата на това, с което разполагаме дотук, да издадеш заповед за задържането му?

Андрю поклати глава.

— Предлагаш да изчакаме, докато не нанесе нов удар? — запита Дики. Вижте, знам какво си мислите и разбирам защо никой не иска да го изрече на глас, затова аз ще го направя. Мисля, че всички сме наясно коя е следващата — и последна — жертва, нали? Според зловещия план, който си е начертал, следващия март е ред на жената, която е донесла най-много щастие на Дики Темплар.

— О, не! — Нанси бе потресена. — Не бих се сетила за това. Но не. Със сигурност не! Нали не намекваш, че Мидж, собствената му дъщеря…? Не. Дори и Гайлс не е дотам полудял. Но разбирам защо Прентис изглеждаше така, сякаш е видял призрак, когато Мидж те поздрави снощи.

— Не. Мисля, че не би насочил гнева си срещу Мидж, но както казвате, Дръмънд, имаме си работа с луд човек или с демон и аз не поемам риск. Със сигурност ще се оженя за нея, но не и преди той да е зад решетките. Разсъждавах на глас, опитвайки се да отгатна как ще реагира той сега, когато обърках уравнението му. Как ще реагира при наложената промяна в плановете му. Мисля, че ще осъществи отмъщението си преди Мидж да се омъжи за мен. Би трябвало вече да му е известно, че планирам да замина за Калкута, а след това за Пешавар, за да се присъединя отново към полка си вдругиден…

— И аз бях стигнал до същия извод — рече Джо. — Той ще се опита да ви убие, Дики.

Дики се изсмя гръмогласно.

— Значи аз ще бъда примамката? Ясно, съгласен съм. Но кажете ми, кой от вас, приятели, ще стои край мен с пушка в ръка, когато дойде тигърът?

Оглеждайки поразените им лица, той удари с юмрук по масата, а чашите за кафе издрънчаха.

— Айо Гуркхали! — извика той. — Означава „Гурките идват!“. С този вик се впускаме в битка.

— Айо Гуркхали! — повтори Наурунг.

Дики ги изгледа обидено един след друг.

— Всичко това е абсолютно ненужно. Аз съм напълно способен да се грижа сам за себе си и не виждам причина, който да и било от вас да залага живота си заради мен.

Андрю не обърна внимание на възраженията му, а спокойно повтори това, което току-що бяха уговорили:

— От осем до дванайсет без пет на стража съм аз. От полунощ до четири без пет — Джо, а от четири без пет, докато бъде освободен — Наурунг. Разбрахме ли се? Дики, можеш да бъдеш горд и независим колкото си искаш, но помни с кого си имаме работа — вманиачен и отмъстителен убиец. Не съм пущун, но съм напълно наясно с мелмастията — ще разбереш какво имам предвид. Ти си ми гост, Дики, и ще прекарваш тук толкова часове през деня, колкото можеш да понесеш, както и нощите, с някого, дежурещ на пост до теб. Не казвам, че някой ще те следва всяка секунда като сянка, но един от нас трябва да бъде наблизо по всяко време. Както отбеляза Джо, нищо не трябва да се променя у дома — всички врати и прозорци, които по принцип стоят отворени, ще останат отворени, никакви специални нареждания няма да бъдат давани на слугите. Същото се отнася и за Джо. Няма да обсъждаме въпроса отново, освен ако не сме абсолютно сигурни, че е невъзможно някой да ни чуе. Всеки от нас има огнестрелно оръжие, което трябва да бъде в готовност по всяко време.

Дики се предаде и сви рамене.

— Ох, добре, Андрю — въздъхна той. — Добре, каза си каквото имаше.

— Не съм си казал каквото имам — възрази Андрю. — Издадох заповед.

Така и протече денят. Обикновен паникхатски ден. Мидж и Нанси яздиха заедно, Дики, на кон редом с бенгалските сиви, изигра един-два чъка 40 поло. Трудно бе да се определи как Наурунг е прекарал деня, въпреки че явно през цялото време ту беше тук, ту не беше. Преследван от мисълта за многократните молби на чичо Джордж да напише рапорт по случая, Джо седна, за да събере мислите си.

„Ще трябва да го изпратя написано на ръка, помисли си той. Тук е твърде напечено, за да ми го напечатат на машина!“

И започна:

Стандартните полицейски фрази се изтърколиха изпод писалката му. Наложи си да се концентрира, наложи си да пише стегнато, напълно съзнавайки, че всяка двусмислена фраза би могла да бъде перифразирана от бенгалски машинописец в пищна, неуместна проза. Следобед реши, че не може повече да работи; изведнъж почувства нуждата от спокойната компания на Кити и се запъти към къщата й. Докато вървеше по алеята, чу веселия глас на Мидж.