Чтение онлайн

— Въпреки това съм чувал, че мъжете много са го уважавали?

— О, да. Имаше голяма тежест пред мъжете. И пред честните също, пред индийците… правеха всичко, какаото им нареди. Но офицерите не успяваха да се спогодят с него. Невъзможно е да си спокоен в компанията му. Поведението му е преднамерено дразнещо. Беше измислил прякори на всички ни — на мен ми казваше Глупчо Билчо Съмършам — и продължава да ме нарича така! Но Форбс, началникът на медицинската служба, бе на особен прицел. Направо го тормозеше, бих казал. Като че ли му се струваше, че не отговаря достатъчно на изискванията за дисциплината в полка и винаги го държеше на мушка. Нямаше причина да се държи така. Чап беше много добър лекар.

— А какви бяха отношенията му с Кармайкъл?

— Кармайкъл го мразеше. Трябваше да са на равна нога при издигането в кариерата, но Прентис винаги излизаше с едни гърди напред. Това трудно се преживява.

— Значи имаме импровизирана среща на Обществото на прентисовите почитатели? А какво бихте казали за петия мъж? Дики Темплар. Той имаше ли причина да мрази Прентис?

— Дики Темплар ли? — Съмършам сякаш не можеше да си спомни името. — О, Темплар! Отби се при нас на път за границата. Не. Той стоя тук твърде кратко. Не вярвам да е имал време да намрази Прентис. Дики. Той забеляза огъня.

— Кажете ми какво се случи тогава.

— Е, какво очаквате да се случи? Забелязахме пожара. Конете бяха при нас. Метнахме се отгоре им и препуснахме към къщата на Прентис. Не бяхме дежурни, нали разбирате. Искам да кажа… нямахме причина да проучваме… никаква причина. Кралските войници се заеха с всичко. Добри момчета… направиха каквото можаха… но не успяха да спасят къщата. За нула време отидоха там. Слама, топлото време седмици наред изсушава всичко. Пламна като факла. Никаква надежда. Работа на бандити. Без съмнение. Доли нямаше шанс. Виновниците бяха хванати и наказани, както вероятно знаете. Но, Сандиландс, няма смисъл да се лутаме из пепелта на прентисовия пожар, за да разплетем вашата загадка. Пожарът не може да се сравни с трагедията от смъртта на Пеги. Ето това бих искал да разбера! Близо ли сте до отговора, какво се е случило с Пег?

— Да — каза Джо, — много близо.

Едно пони беше изведено от конюшните с тропот и Съмършам се извини.

— По това време на деня яздя — каза и без повече обяснения се метна на седлото и изчезна.

На връщане към къщата си Джо се зарадва, виждайки Наурунг да стои почтително и да го чака, и го поздрави весело.

— Сахиб сега ще закусва — каза Наурунг. — Аз ще изчакам.

— Нищо подобно няма да правиш — каза Джо — и това е заповед. Ще ти дам чаша кафе и ще дойдеш да поговорим, докато закусвам.

Наурунг неохотно влезе и внимателно, както винаги, седна на ръба на един стол, докато Джо повдигна похлупак, под който имаше две чудесно сварени яйца върху филия препечен хляб.

— Добре. Сега ми кажи какво се случи.

— Сахиб ме помоли да разкрия какво е правил инспектор Бълстроуд в нощта, в коя то умря съпругата на г-н Съмършам.

— Има ли алиби?

— Да, трябва да ви кажа, че има алиби.

Нещо в държанието на Наурунг накара Джо да вдигне поглед към него. Бе немислимо гордият Наурунг да говори, едва потискайки смеха си, но, изглежда, точно това се случваше.

— Имам си информатори, полицейски шпиони вероятно. Те са навсякъде. Мъже и жени. Имам малък фонд и от него плащам за полезна информация. Дадох им да разберат, индиректно, естествено, че се интересувам как е действал полицейският инспектор онази вечер. Започнах разузнаването си от жените в града. Ще видите, че те знаят всичко. Бълстроуд сахиб смята, че е укрил следите си, но трябва да кажа, че не е съвсем така. Невъзможно е.

Той направи кратка пауза и Джо каза окуражително:

— Добре, Наурунг. Точно както бих направил в Лондон. Какво откри?

— В съответствие с информацията, която получих, и следвайки вашите инструкции, наредих да следят инспектора. Той май често посещава „Шалимар Багх“. Място с лоша слава, о, да, с много лоша слава. Моите сведения са, че той често се задържа там дълго време и че наистина е бил в „Шалимар Багх“ три часа по времето, когато почина г-жа Съмършам.

— Три часа е доста време за подобно място — каза Джо. — Аз самият не съм посещавал много публични домове и може би нещата в Индия са различни, но ми се струва, че за нуждите на повечето мъже един час е достатъчен.

— Аз си помислих същото — рече Наурунг. — Затова в четвъртък лично тръгнах по петите на инспектора.

За момент Джо се почувства неудобно, сравнявайки усърдието, с което Наурунг изпълняваше задълженията си, с егоизма, който Джо бе проявил, отивайки на пикник с Нанси. Но Наурунг не забеляза неудобството му и продължи с ентусиазъм:

— Той ме погледна. Не ме позна — Наурунг изглеждаше доволен от себе си. — Вие сам го казахте, сахиб, индийците са невидими за англичаните. Свалих униформата си и облякох индийски дрехи. Той погледна през мен. Аз не бях там. Бълстроуд сахиб вижда само униформата, не вижда Наурунг Синх.

Влязох в „Шалимар Багх“, където никога не съм стъпвал преди, и заговорих портиера — огромен, войнствен раджпут. Но щом му предложих една рупия, за да извърне глава, докато влизам, той смекчи своята войнственост. Бълстроуд го нямаше никъде. Бе изчезнал. Тогава забелязах една леко открехната врата и я отворих. Тя ме отведе в коридор в задната част на сградата. Стигнах до затворен вътрешен двор, за чието съществуване не подозирах, спретнат малък двор, в който играеха няколко деца, и в далечния му край видях Бълстроуд да влиза в къща, залепена до стената. Две прекрасни млади бенгалки излязоха бързо да го посрещнат, хванаха го за ръцете и тогава се появи пълна жена, която също го поздрави.

— Това не ми звучи добре — каза Джо, клатейки глава.

— И аз така си помислих, сахиб, но тогава, докато се чудех какво да правя по-нататък, малките деца, погълнати от играта си, чуха виковете и вдигнаха погледи. Оставиха играчките си, хукнаха към Бълстроуд и се хвърлиха към него с викове „Татии!“.

— Боже господи, да не искаш да кажеш…

— Да, сахиб! Бях открил тайната му! Не си ли спомняте, че Бълстроуд сахиб изостави бенгалската си съпруга, когато се ожени за англичанка?

— Да, каза ми го. И мемсахиб се върнала в Англия с детето, нали така?

— И той отново прибра индийската си жена. Ако изобщо някога я е оставял.

— Брей! Горкият мръсник! Да води двойствен живот през цялото време! Колко изморително! Нищо чудно, че изглежда толкова изтощен! И през цялото време да се бои, че може да го разкрият.

— О, да, ако тогавашният управител знаеше за бенгалската госпожа Бълстроуд, кариерата му щеше да пострада може би фатално.

— Това донякъде обяснява защо не допускаше никой насила да влиза в територията му, като му задава ужасни въпроси за изчезнали местни жители. Мисля, че можем да си обясним странното му поведение със самозащита и иска не забравяме — пълна липса на компетентност. Той знаеше, че зад смъртта на Пеги се крият повече неща от очевидните и отговорът му целеше да затвори пътя към тези неща. И да зарови доказателствата. С подходящ надпис. М-да. Ако разполагахме с нещо толкова полезно като списък със заподозрени, Наурунг, мисля, че бихме могли да зачеркнем едно име. Но с това се справихме добре — много добре наистина! И предполагам, че би трябвало да го споделим с управителя. Имам да му предам и други важни неща. Неща, които открих в столовата преди лудото среднощно препускане. Неща, които ти също трябва да чуеш, Наурунг. Ела, ще се поразходим и ще поговорим със семейство Дръмънд.