Чтение онлайн

— От Смоленск ли идвате? — попита той най-после.

— От Кънектикът.

— Но току-що сте пристигнали в Москва от Смоленск, нали?

— О, да.

— Шофирали сте през провинцията по тъмно.

— Не.

— Но нали казахте, че току-що сте пристигнали в Москва? От два часа е тъмно.

— Не съм казвал, че току-що…

— Видели са ви да минавате покрай арката.

— О… там ли свършва градът?

— Какво правите в тая част на града?

— Туризъм.

— Да? Ходихте ли вече в хотела си?

— Не. Реших просто малко да покарам из…

— Моля ви, не лъжете. Това само влошава положението ви. Шофирали сте в провинцията по тъмно.

— Да — Фишър се взря по-внимателно в мъжа. Беше на около 40 години, носеше кожено палто и черна кожена шапка, най-вероятно от самур. Не изглеждаше нито дружелюбен, нито враждебен, просто любопитен. Фишър добре познаваше този тип хора. — Тръгнах доста късно от Смоленск.

— Така ли? — Мъжът погледна пътния лист на Фишър. — Тук пише, че сте напуснали офиса на Интурист в 13,50.

— Изгубих се.

— Къде?

— При Бо… при Можайск.

Мъжът гледаше вторачено Фишър и Фишър също го гледаше вторачено. „Майната ти, Борис.“

— Обяснете ми.

— Изгубих се, нали разбирате?

— Какво видяхте в Можайск?

— Катедралата.

— Къде се изгубихте? Вътре в катедралата ли? — добави иронично мъжът.

Страхът на Фишър се замени с раздразнение.

— Да се изгубиш, значи да не знаеш къде си.

Неочаквано мъжът се усмихна.

— Да. Точно това означава да се изгубиш. — Той като че ли се замисли. — Та така значи, а?

Фишър мълчеше. Помисли си, че може би няма право да мълчи, но не искаше да се заплита повече в лъжите си.

Мъжът задържа изпитателния си поглед върху Грег Фишър, после му кимна да го последва. Минаха зад колата, той отключи багажника и вдигна капака. Слабата лампичка в багажника освети някои от нещата вътре — резервни части, смазочни масла и почистващи препарати. Мъжът вдигна метална кутия с гланц „Рейн Данс“, огледа я и я остави обратно.

Фишър забеляза, че жителите на Москва съвсем незабележимо забавяха колите си, но не спираха и не се заглеждаха — за пръв път през последните две хиляди километра понтиакът не спираше уличното движение. Внезапно осъзна истинския смисъл на думите „полицейска държава“.

Двамата униформени полицаи се бяха надвесили над задната седалка и оглеждаха багажа му и чувалените торбички с плодове и зеленчуци.

— Какво означава това?

Фишър се обърна към цивилния:

— Кое?

Мъжът посочи надписа на колата.

— Понтиак — отговори той.

— Да?

— Името на автомобилната компания — Загубеняк такъв! — Дженерал Мотърс. Мисля, че е индианска дума или нещо подобно. Разбрахте ли? Вождът Понтиак.

Мъжът нямаше вид на разбиращ. Той се взря в табелката с инициалите на Щатите — метален кръг в червено, бяло и синьо с американското знаме, която Фишър бе задължен да си купи в Брест. Мъжът посочи с пръст кръга и на Фишър му се стори, че жестът бе малко циничен и целеше да го обиди. После цивилният посочи надписа на предницата:

— Ами това? Транс Ам?

— Транс — през, Ам — Америка.

— През Америка, така ли?

— Да, точно така.

— През Русия — мъжът отново се усмихна и Фишър забеляза, че това не бе дружелюбна усмивка. После пристъпи към шофьорското място и опипа седалката.

— Кожа, а?

— Да.

— Колко струва?

— А… около осемнайсет хиляди долара.

— Седемдесет — осемдесет хиляди рубли.

Фишър забеляза, че мъжът пресметна доларите по курса на черния пазар, а не по официалния.

— Не. Петнадесет хиляди — отговори Фишър.

Мъжът се намръщи.

— Вие капиталист ли сте?

— О, не. Аз съм бивш студент. Навремето слушах лекции по съветска икономика. Чел съм Маркс и една книга — „Червеният изпълнителен комитет“. Изясних си някои неща.

— Маркс?

— Карл Маркс. И Ленин също. Доста се интересувам от Съветския съюз.

— Защо?

— О, за да опозная съветските хора. Първата социалистическа държава в света. Впечатляващо е. Гледали ли сте „Червените“? С Уорън Бийти?

Мъжът се обърна и отиде при двамата полицаи, които бяха застанали на тротоара. Разговаряха около пет минути. После високият цивилен се върна.

— Нарушили сте закона, според който шофирането в провинцията по тъмно е забранено. Това е много сериозно нарушение за един чужденец.

Фишър мълчеше. Мъжът продължи:

— Щом сте се загубили е трябвало да спрете в някой град покрай магистралата.

— Абсолютно прав сте.

— Предлагам ви сега да отидете право в хотел „Русия“ и да не го напускате тази вечер. Утре или още тази вечер ще ви извикаме да дадете пълен отчет за себе си.

— Окей. — И точно в този момент Фишър осъзна с ирония, че тук не ти слагат белезниците и не те претърсват веднага, щом те обвинят в сериозно нарушение, защото не са се натъквали на въоръжени или опасни граждани. Не те арестуват на местопрестъплението, защото така или иначе цялата страна е нещо като лагер за интернирани — чисто и просто те изпращат да си отидеш в стаята. Ще те арестуват, когато на тях им е удобно. — Да, разбрах. В хотел „Русия“.

Мъжът му върна документите и ключовете на колата.

— Добре дошли в Москва, господин Фишър.

— Много се радвам, че съм тук.

Мъжът се отдалечи и Фишър го проследи с поглед, докато изчезна в метрото. Двамата полицаи влязоха в колата си, без да кажат нищо. Не потеглиха, а останаха да наблюдават Фишър.

Грег Фишър затвори багажника и дясната врата, после седна зад волана и запали мотора. Забеляза, че около него се бе събрала тълпа. „Стадо.“ Припомни си случилото се и реши, че бе постъпил както трябва. „Смотаняци!“ Подкара колата и се включи в движението. Полицейската кола го последва.

„Гадни копелета.“ Така трепереше, че му се искаше да спре, но продължи нагоре по Калинински проспект. Полицейската кола го следваше плътно, така че засега поне трябваше да избие мисълта за посолството от главата си.

Докато шофираше, унесен в мислите си, Фишър не забелязваше нищо наоколо. Когато се загледа, установи, че бе пресякъл една от главните изходни артерии на града и караше право към Кремъл. Припомни си картата и зави надясно по проспект „Карл Маркс“, после слезе към крайбрежната улица и тръгна наляво. Отдясно бе Москва река, отляво — назъбената южна стена на Кремъл с високите наблюдателни кули. Червените звезди на кремълските кули и църкви се отразяваха в реката и Фишър се вторачи в отблясъците, хипнотизиран от неочакваната красота на гледката. Почувства, че е вече в края на изтощителното пътуване.