Чтение онлайн

— Може би по-късно.

Линкълнът зави по Ленинградски проспект — широка улица с шест платна, разделени по средата с дървета. Насочиха се към северния изход на Москва. Холис съзерцаваше масивните сиви жилищни блокове, оголените дървета и мрачното небе. Подозираше, че ще запомни Москва точно по този начин. Ленинградски проспект прерасна в Ленинградска магистрала и конвоят от четири коли увеличи скоростта.

— Сега се чувствам по-добре — каза Лиза. — Това е за добро. Ще е добре за нас. — Тя се пресегна и затвори разделителното стъкло. — Виждаш ли, Сам, ние се влюбихме тук при крайно сложни и напрегнати обстоятелства, които водят до комплицирани и несигурни чувства.

Холис отвори малкия хладилен бар.

— Има кутия белгийски шоколадови бонбони и малко френско шампанско.

— Чу ли какво ти казах?

— Не.

— Ами чуй ме!

— Слушам.

— Добре. В Москва любовта ни бе някак си изолирана от външния свят, а самата Москва също сякаш не съществува реално. Но ето че сега ни експулсират — твърде скоро след като се открихме взаимно, чувствата ни нямаха достатъчно време, за да се определят, и аз се опасявам, че…

— Репетирала ли си го?

— Да.

— Можеш ли да го представиш под формата на кратко резюме?

— Престани да се правиш на идиот.

— Искаш ли бонбони, или не?

— Не. — Тя затръшна вратата на барчето. — Нека ти задам един въпрос. Кого напусна Катрин — теб, или Москва?

Холис се зае с тапата на шампанското.

— Отговори ми!

— Тя напусна полковник Холис, шпионин в Москва. — Тапата излетя с гръм и се удари в тавана, а Фред Сантос подскочи на седалката си. — Извинявай, Фред — извика Холис през разделителното стъкло.

— Господи, полковник… — Сантос се хвана за сърцето с театрален жест.

— Тази страна страшно изнервя хората — отбеляза Холис на Лиза. — Забелязала ли си го? — Той наля шампанското в две високи чаши и й подаде едната. — Не за края, а за началото — каза той.

— Ооо! Обичам те! — Тя го прегърна и разля шампанското върху импрегнираното му палто. Холис я целуна. Морският пехотинец, който шофираше колата зад тях, игриво им подсвирна с клаксона си. Холис хвърли поглед назад през рамото на Лиза и видя, че Алеви ги гледа изпитателно от предната седалка на колата.

Влязоха в общата чакалня на летище Шереметиево на път към дипломатическото крило.

— Изчакайте ме тук за минутка, моля — каза Бърт Милс, заместникът на Алеви.

Холис и Лиза застанаха сред тълпата в огромната нова чакалня. Холис помисли, че преди да пристъпи към проектирането, архитектът й се е специализирал в конструиране на тракторни депа. Ниският таван бе боядисан в медночервено, което придаваше на цялото помещение мрачен, суров и неприветлив вид! Както в целия съветски транспорт и тук имаше остър недостиг на удобства и услуги. Холис успя да забележи само един павилион, където продаваха храна, и пред него се бяха струпали поне стотина души. Съветските граждани, които пристигаха или пътуваха по вътрешните линии, влачеха огромни денкове по сивия под, покрит с плочки. Холис така и не успя да разбере къде ги слагат.

— В Пан Ам мерят всяка чанта, която качват на самолета, до последния сантиметър — каза той на Лиза.

— Но с Аерофлот хората превозват и добитък. Както във влака, с който пътувахме. Помниш ли?

— Няма големи изгледи да го забравя.

— Наистина.

Холис отиде до гишето на едно обменно бюро и изсипа рублите си до последната копейка.

— Американски долари, моля.

Касиерката преизчисли сумата с помощта на сметало и подаде на Холис някакви формуляри за подписване. Той подписа и тя бутна към него една пачка, заявявайки:

— Нямаме монети.

— Шоколад?

— Шоколад?

— Забравете за това. До свидания, сладурче. — Той се върна при Лиза и каза. — Това бе последният случай в живота ми, когато ползвам руски.

От мястото, където стояха, Холис можеше да наблюдава международния салон за пристигащи. Там хората се тълпяха на гишето за паспортен контрол, а пред митничарите бе станало същинско стълпотворение. Повечето от пристигащите имаха вид на хора от Третия свят, а имаше и много младежи поклонници, възползващи се от спонсорираните от Съветския съюз екскурзии, дошли в Москва, за да говорят за мир, прогрес, разоръжаване и равенство. Никога нямаше да спре да го изумява фактът, че една компрометирана идеология и една репресивна държава могат все още да привличат идеалистите.

Холис огледа останалата част от чакалнята. Цялата зала бе завардена от милиционери в сиви униформи. Успя да забележи и няколко гранични патрули на КГБ в типичните им зелени екипи. Откри хората от охраната на посолството, стратегически разположени около него и Лиза. Видя и мъж в кафяво кожено яке и вратовръзка, който можеше да е от КГБ, но други такива не се забелязваха. В други страни на толкова претъпкано с хора обществено място не биха могли да възникнат проблеми, но за КГБ цялата страна бе частен резерват за ловуване. Той осъзна, че Алеви е изчезнал нанякъде, а Лиза изглежда леко напрегната.

— Летяла ли си някога с „Аерофлот“? — попита я той.

— „Аеропльос“? — засмя се тя. — Да, веднъж ме командироваха в Ленинград.

— Преди редовно пътувах с тях до Ленинград веднъж месечно. Всичките им пилоти са военни. В тази страна няма особена разлика между гражданската и военната авиация. Забелязала ли си как кръжат около летищата на голяма височина и после рязко се гмурват надолу?

— Да. Това ме ужасява.

— Мен също. А съм летял на изтребители бомбардировачи. Но в САЩ, според закона за алкохола, пилотите нямат право да пият двадесет и четири часа преди излитане. Тук „Аерофлот“ им забранява да пият на двадесет и четири фута от самолета.

— Ти си ужасен — засмя се отново тя. — От какво ли ще се оплакваш в Съединените щати?

— От качеството на ягодите през зимата. — Холис хвърли поглед към часовника си.

— Смяташ ли, че нещо не е наред? — попита Лиза, която забеляза движението му.

— Не. Мисля, че просто сме много изнервени. А, щях да ти разказвам за последния си полет с „Аеропльос“. Летяхме с Яковлев 42 — тримоторен самолет с огромни колела, за да може да се приземява на трева и кал. Всъщност това е военен транспортен самолет, но когато тези машини остареят, им слагат по един надпис „Аерофлот“, монтират им седалки и ги използват в гражданската авиация. Пилотската кабина явно беше боядисвана с четка, защото се виждаха следи от мазките. Всички стюардеси много напомняха на мис Пиги, а тоалетните бяха задръстени…

— Но това е моят полет. Помещението миришеше на канализационни тръби. А пликчето за повръщане беше употребявано. Не се шегувам. Колекционирам пликчета от различни авиолинии, затова извадих своето от джобчето на седалката и…

— Колекционираш пликчета за повръщане? Отвратително.

И двамата се разсмяха.

— Само неупотребявани — каза тя. — И така аз…

Алеви се приближи към тях иззад гърба им.

— Добре. Всичко е уредено. Хайде да тръгваме.

Лиза и Холис вдигнаха чантите си и го последваха, придружавани от шестима мъже от охраната. Влязоха в дълъг и тесен коридор, който ги отведе от чакалнята до дипломатическото крило, където ги чакаше заместникът на Алеви, Бърт Милс.