Чтение онлайн

— Все още продължавам да не мисля за това — поклати глава тя.

— Вече няма и нужда. Само внимавай какво ще кажеш, когато Сам се върне. След като се качите на борда на Пан Ам, можеш да говориш каквото си искаш по пътя до Франкфурт и по-нататък. В свободния свят. Харесва ми този стар израз от времето на студената война. Свободният свят.

За момент се почувстваха неловко, застанали един срещу друг.

— Пиши ми — каза Лиза.

— Разбира се.

— Ще ти съобщя, когато узная къде ще ме изпратят. — Внезапно тя се разсмя. — Колко съм глупава. Вероятно ще го знаеш преди мен. Предполагам, че това бе и част от нашия проблем. Всяка жена обича да има малко лично пространство и малко тайни. Но ти знаеше всичко за всеки един живеещ между стените на нашия замък. Ти беше нашият Мерлин.

— Никога не съм гледал на задълженията си по този начин. Може би затова никой не иска да играе с мен. — Той се усмихна.

— Довиждане, Сет — тя го целуна по бузата. — Благодаря ти за всичко… — избърса сълзите от очите си. — Пак ще се видим.

— Сигурен съм в това.

Внезапно Алеви я дръпна плътно към себе си, долепи устата си до ухото й и прошепна:

— Изслушай ме. Не е наложително да се качваш на този полет… Имаш време до полунощ, за да напуснеш Русия. Днес има още два полета до Франкфурт. Кажи на Сам, че не се чувстваш добре, и…

— Защо?

— Ами… аз… мислех си, че може… да прекараме малко време заедно… за да си кажем довиждане както трябва.

— Това предложение ли е? — Тя го погледна.

— Не. Всъщност аз просто… Виж, опитвам се да ти кажа, че Холис е подвижна мишена. Мисълта, че си толкова близо до него, никак не ми харесва…

— Знам това. Той ми каза как стоят нещата. А мога да решавам сама какво да правя. Но нямам навика да треперя като попарено листо, Сет. Бях готова да споделя с теб всяка опасност и смятам, че му дължа същото.

Алеви я погледна и на лицето му се изписа тъжна усмивка.

— Именно затова те обичам — кимна й той.

Те се целунаха. Сет Алеви се обърна и бързо напусна чакалнята под погледите на руснаците и американците, които се намираха в помещението. После те втренчиха очи в Лиза. Тя се отпусна на стола, избърса сълзите си с носна кърпичка и започна да прелиства стар брой на „Таймс“.

— Бъди проклет, Алеви. Проклети да са всички мъже. — Погледна часовника си. — Хайде, Сам.

Алеви откри Холис в тесния коридор, който водеше обратно към главната чакалня. Той посочи тавана и те се върнаха в претъпканото с хора фоайе на летището. Постояха неподвижно около минута сред кръговрата от забързани хора, след което…

— Да говориш с мен ли искаше? — запита Алеви.

— Предполагам, че срещата е минала добре — отвърна Холис. — Иначе нямаше да бъдеш в толкова игриво настроение.

— Мина чудесно.

— Получи ли микрофилма?

— Да.

— Прегледа ли го?

— Набързо.

Холис нетърпеливо пое дъх.

— В състояние съм да ти изтръгна зъбите един по един или да ти ги избия всичките наведнъж.

Алеви се загледа за момент в Холис, после погледът му стана празен, сякаш внезапно съзнанието му бе обсебено от нещо друго. След малко очите му отново се спряха на Холис.

— Сам, обещават ти, че си още в играта. Имаш думата ми.

— Добре. — За момент Холис изучаваше лицето на Алеви. — Струваше ли си този микрофилм?

— Ударихме право в целта. Това, което не знам, е как ще успеят да го използват във ФБР.

— Това си е техен проблем, а не наш.

— По-скоро проблемът е всеобщ. Бих искал да публикуваме тези снимки — по телевизията, вестниците, кината и магазините. Това би помело всички тези руски агенти, независимо дали са портиери в Белия дом, служители в Министерството на отбраната или съветници в Конгреса. Но — добави Алеви — на мен ми се струва, че правителството иска ФБР да ги прибере без много шум.

— Ти би предпочел всичко да бъде публично. Това би сложило край на срещите на високо равнище и на преговорите за разоръжаване веднъж завинаги.

— Всички тези глупости трябва да се прекратят и да бъдат забравени. Какъв смисъл има да говорим за мир и търговско сътрудничество, когато Съветският съюз си има сериозни икономически проблеми и нарастващо социално напрежение? Нашият общ герой Наполеон Бонапарт казваше: „Никога не прекъсвайте врага, когато прави грешка.“

— Ти наистина си много убедителен кучи син, който умее да манипулира хората — усмихна се Холис.

— Благодаря. А като говорим за манипулиране, знаеш ли за кого работи Чарли Банкс?

— Вероятно за разузнавателния отдел на Държавния департамент.

— Точно така. По-проницателен си, отколкото изглеждаш. — Алеви тръгна към групата японски бизнесмени, които оживено разговаряха на висок глас и им осигуряваха добро прикритие срещу насочените микрофони. Холис го последва. Алеви продължи: — Разузнавателният отдел на Държавния департамент отделя по-голямата част от времето си тук, за да шпионира хора като теб и мен. Те смятат, че ние се стремим да провалим дипломатическите им инициативи.

— Откъде ли би могла да им хрумне подобна идея?

— Нямам никаква представа. Но при всички случаи разузнавателният отдел щеше да бъде напълно безобиден, ако не представляваше клон на уважавания и влиятелен Държавен департамент. И в случая с Школата за магии Чарлз Банкс наблюдава ситуацията много внимателно и докладва, мисля, направо на президента.

— Той наблюдава внимателно теб. Това, което не разбирам обаче, е как ще разрешим проблема с Школата за магии, ако не вдигнем всичко във въздуха.

— Има начини въпросът да бъде разрешен съвсем тихо. Поне докато Додсън не се появи.

— А какво ще стане, ако се появи?

— Съмнявам се, че ще успее да мине през стената — отговори Алеви. — Милиционерите и хората на КГБ имат заповед да стрелят на месо. Но ако по чудо успее да влезе в посолството или да се свърже със западен журналист в Москва, Банкс, държавният секретар и президентът ще трябва да запеят нашата песен.

— Продължавам да си мисля — каза Холис, — че ако Додсън все пак премине през стената, може да не стигне благополучно до вкъщи. Смяташ ли тази мисъл за безумна?

— Да, но е правилна. Мисля, че благопристойният Чарли Банкс има заповед да убие Додсън, за да го накара да замълчи. — После добави: — А ти мислиш, че аз съм безсърдечен и неморален. Нашето правителство е готово да отпише триста американски авиатори в името на някаква абстракция, която те наричат eclaircie*. По дяволите, аз дори не мога да го произнеса, а шибаните руснаци изобщо нямат дума за това нещо.

[* разведряване (фр.). — Б.пр.]

— Сет, ще се опитам да разбера кои са добрите и кои са лошите по време на полета. Нека да се срещнем във Вашингтон и ще поговорим с някои от моите хора в Пентагона. Няма да допусна да бъда въвлечен в заговори, но можем да обсъдим какви са начините да върнем тези мъже обратно вкъщи, вместо да ги превръщаме в залог на нечия игра на сила.