Чтение онлайн

— За какво печелите време? — повтори въпроса си Пул.

Холис не отговори на този въпрос, но информира Пул:

— Буров каза, че са хванали Додсън.

— Джак… заловен?

— Така казва Буров.

Пул бе като вцепенен, но бързо се овладя.

— Сега ще започне кървавата баня.

— Довечера ще поговоря с Буров. Ще видя какво мога да направя.

— Нищо не можете да направите.

— Поне ще опитам.

— Добре… Довечера е това идиотско празненство, посветено на Вси светии. Започва в седем. Трябва да се явим заедно с жените си.

— Значи ще поговорим там. Капитане, рано ли ви е за едно питие? — добави Холис.

— По принцип да. Но мисля, че тази сутрин ще направя изключение.

— Всичко хубаво.

Пул се отдалечи, сякаш бе изпаднал в транс.

Сам Холис и Лиза Роудс седяха в кабинета на полковник Буров. Точно зад тях бяха застанали демонстративно двама души от охраната на КГБ.

— Какво решихте? — попита Буров.

— Приемаме предложението ви — отговори Лиза.

Буров кимна и погледна към Холис.

— Искам да го чуя от вас, полковник.

— Ще работя тук — каза Холис.

— Добре. И двамата ще бъдете подложени на разпит с наркотици и полиграфски устройства. Така ли е?

— Да.

— Разбирате, че не бива да се опитвате да лъжете и да обърквате апаратурата. Трябва да казвате истината още при първото задаване на въпроса. Ако излъжете дори само веднъж, ще отидете на електрошоковата маса. Ако излъжете два пъти, може да се окажете срещу отряда за екзекуции. Разбрахте ли?

— Да.

— А сега ще ви задам няколко въпроса без опиати и полиграф. Съветвам ви отговорите ви да се окажат същите, когато стигнете до апаратурата. Първи въпрос: американското разузнаване знае ли за характера на този обект, полковник?

— Да — отговори Холис.

— Знаят че тук има американски пилоти? — попита Буров, след като известно време се взира в Холис.

— Да.

— Знаят ли колко?

— Не.

— Какво възнамеряват да направят за американците, които държим тук?

— Не зная.

— Не знаете? Желателно е този отговор да не накара писеца на полиграфа да изскочи извън хартията, в противен случай ще откриете колко болезнен е електрошокът в областта на гениталиите. — Буров премести погледа си от Холис към Лиза, после го попита: — Присъствието ви тук на какво се дължи, на моята находчивост или на находчивостта на Сет Алеви?

— Не ви разбирам.

— Разбира се, че ме разбирате. Знаехте ли — вие и Алеви, че е възможно да бъдете отвлечен?

— Не.

Очите на Буров фиксираха Холис и той остана за дълго безмълвен. Най-накрая попита:

— Американското разузнаване планира ли някаква операция срещу този обект?

— Не зная за такова нещо.

— Холис — каза Буров, — знайте, че ако установя, че сте ме излъгали два пъти дотук, ще ви изправя право до стената и ще ви спестя болката от електрошока. Но може би не сте разбрали колко сериозно говоря. Ще ви задам същите въпроси още веднъж. — Буров отново зададе абсолютно същите въпроси със същите думи и получи от Холис съвсем същите отговори. Буров зададе последния си въпрос с други думи:

— Намеквал ли ви е Сет Алеви за въоръжена или нелегална американска операция, насочена срещу този лагер?

— Не, никога.

— Заради самия вас, надявам се, че казвате истината — тънко се усмихна Буров и погледна към Лиза.

— А вие? Въвлечена ли сте по някакъв начин в разузнаваческа дейност?

— Не.

— Не? Просто се влюбвате в разузнавачи?

— Да — кимна Лиза.

— Какъв лош късмет. Ако имате още един шанс, ви съветвам да спите с по-безопасни мъже.

Лиза понечи да отговори, но се спря и само кимна.

— Двамата ви приятели разузнавачи — продължи Буров — са ви въвлекли във всичко това. Аз вече не мога да ви измъкна оттук. Но мога да се погрижа да живеете добре, ако изпълнявате каквото ви казвам.

Тя кимна отново.

— Чухте отговорите на полковник Холис на въпросите ми — продължи Буров. — Според онова, което знаете, отговарят ли на истината?

— Да.

— Знаете ли какво е маса за електрошокове?

— Мисля, че да.

— Добре. Следващият ми въпрос, госпожице Роудс. Говорихте ли, вие и полковник Холис, с генерал Остин в къщата му преди две вечери?

— Да.

— Говорихте ли по същото време и с капитан Пул, както и днес сутринта, близо до залата за развлечения?

— Да.

— Обсъждахте ли поне в един от двата случая някакъв план за бягство или спасителна операция?

— Не.

— Не? Добре, ще видим колко отклонения ще даде писецът, когато ви прикачим към полиграфа.

Буров погледна Холис.

— В бейзбола имате право на три удара. Нали? Тук играем софтбол 4 , но имате право само на два удара, после изгаряте. — Буров се усмихна.

— Аналогията не беше много сполучлива — отговори Холис.

— Метафора — поправи го Лиза.

— Не мога да ги различавам — призна Холис.

Буров присви очи и стисна устни.

— Обичам езика ви. Наистина. Говоримия език. Но англоговорещите мислят, че всички, които не владеят техния език, са умствено недоразвити. И това много ги забавлява. Но знаете ли? Когато човек е привързан към електрошокова маса, от устата му излиза само един език и той никак не прилича на който и да е човешки език по света. — Буров огледа и двамата и продължи. — Утре сутринта тук ще пристигнат двама специалисти по разпитите от Москва. Единият е експерт по полиграфа и наркотиците. Сеансите ви с този човек може да продължат седмици наред, но с изключение на неразположението след наркотиците няма да изпитвате други неудобства. Вторият човек е от онези, които наричат електромонтьори — специалист по електрошоковете. Той работи в подземията на Лубянка и е виждал неща, от които и на трима ни може да прилошее. — Буров добави: — За ваш късмет изборът е ваш, а не мой.

— Ние вече избрахме — каза Лиза.

Буров дълго гледа Лиза право в очите.

— Чудя се къде се дяна високият ви дух. — Той сви рамене. — Е, нищо, в крайна сметка ви поздравявам за мъдрото решение.

— Какво ще се случи с майор Додсън? — попита Холис.

— О, знаете, че това не зависи от мен.

— Защо? Кой управлява тук?

— Трябва да разберете, полковник — Буров изглеждаше раздразнен, — че освен дето грубо е нарушил правилата, Додсън е успял да види твърде много в отсечката от тук до Москва. Не искам да разкаже на другите какво има наоколо. Този човек ще бъде екзекутиран.