Сянката на Бога
Шрифт:
Появи се сервитьорът и всички си поръчаха еспресо.
— Та — започна Масина, след няколко минути общ разговор, — приятелят ми каза, че се интересувате от „Умбра Домини“.
— Много.
Масина се наведе през масата и прошепна:
— Тогава трябва да бъдете крайно внимателен. — После се намръщи, за да събере мислите си. — Те представляват една от възродените религии. Мисля, че имат клон дори в Щатите.
Погледна Ласитър, видя изражението на недоумение върху лицето му и се обърна към Бепи. Двамата размениха няколко фрази на италиански и Бепи с усмивка поясни:
— Онова „възродени“… има предвид „родени отново“.
— Точно така — съгласи се Масина. — Раждат се отново къде ли не. Ситуацията е подобна на онова, което имате в Америка. С Пат Робъртсън. Тези хора казват, че единствената истинска вяра е старата вяра. Разбира се, в Америка групите са предимно протестантски. По правило те основават нови църкви. Тук обаче остават в рамките на Църквата и формират… как му казвате там?… associazioni… — той се замисли и намери термина: — Светски ордени.
— Като доминиканците?
— Не, не като доминиканците. В групи от рода на „Умбра Домини“ духовниците са малцинство. По-скоро са като… не знам думата… — отново двамата с Бепи бързо заговориха на италиански.
— Като Хамас! — вдигна поглед след малко Масина. — Точно така! Можете да ги разглеждате като групировка, която отхвърля всичко… само че католическа! Със стриктен устав. Силна мотивация. Разбира се, все пак говорим за религия, не за политика.
— И в какво вярват тези хора?
— В старите традиции. В тридентинската меса…
— Службата на латински — поясни Бепи.
— При която свещеникът е с гръб към конгрегацията — допълни Масина. — След Ватикана–2 свещеникът вече гледа към нея и проповядва на местния език.
— Това важно ли е? — попита Ласитър.
— Въпрос на живот и смърт! — заяви Масина.
— Всъщност — намеси се Бепи — по-скоро става дума за живота след смъртта. — Масина потвърди остроумната забележка с отсечено кимване.
— Значи „отхвърлят всичко“. По-конкретно?
Двамата италианци отговориха в синхрон:
— Ватикана–2.
Ласитър допи на една глътка остатъка от еспресото си и се наведе напред:
— Вижте, когато опира до вярата, няма такова нещо като глупав въпрос. Така че… какво е „Ватикана–2“? Искам да кажа, че на мен ми звучи като „Теория на относителността“ — всички са го чували, но никой не…
— Повратна точка — обясни Бепи.
— Или бомба — поправи го Масина. — Която едва не разкъса Църквата на парчета. Може би малко драматизирам нещата. По-скоро става дума за събор, за среща на католическите водачи от всички краища на света, за да се модернизира — някои биха казали „либерализира“ — Църквата. Традиционалистите се обявиха срещу повечето от предлаганите реформи. Така те създадоха свои асоциации и групи от рода на „Умбра Домини“ или „Легионът на Христос“. Във Франция се появи архиепископ Льофевр.
Бепи погледна Ласитър.
— Изглеждаш ми объркан.
— Може би, за да разбере всичко това, човек трябва да е католик.
— Може би — каза Масина. — Но не е задължително. Някои от тези хора са… неуправляеми. Те заявяват, че папата е Антихрист. Наричат вернакуларнатамеса… „черна меса“. — Ласитър се усмихна. — И са напълно сериозни! И способни на всичко!
— А „Умбра“?
— „Умбра“ са най-лошите. В началото бяха много шумни и ние мислехме, че ще се стигне до схизма. Предполагахме, че ще ги отлъчат, но изведнъж те… млъкнаха. Постигнаха се споразумения… направиха се компромиси. Сега проповядват на латински, мъжете и жените се молят отделно, имат собствени училища.
— Ватикана не иска схизма — подчерта Бепи.
— А за тях е по-добре да останат в лоното на Църквата. Но дори и при това положение на нещата пресата продължава да ги нарича „католическите Хизбула“. Вижте…! — Масина бръкна в ученическото си куфарче и извади от него някаква брошура: — Вижте това! Донесох го специално за вас… „Crociata Diecima“!
Ласитър хвърли поглед на брошурата. Беше същата, която бе видял в стаята на Грималди на Виа Дженова.
— „Умбра“ ги разпространява с хиляди вече от четири-пет години — обясни Масина. — Това е вербовка… за десетия кръстоносен поход!
— Защо десети?
— Първият от петстотин години насам — поясни Масина, посочвайки брошурата. — Срещу исляма, разбира се. Тези хора твърдят, че Босна е само „ислямско предмостие“. Следователно е дошъл моментът да засвири тръбата за мобилизация. И тук се намесват останалите групи. Като „Салве Каело“. Те всъщност са управлявани от „Умбра“.
— Благотворителният фонд — уточни Ласитър.
Масина махна с ръка на определението.
— Онова, което правят, няма нищо общо с благотворителността. Те вдигнаха до Бихач „бежански лагер“. Само че това по-скоро беше концентрационен лагер, изходна база за набезите на командосите — срещу мюсюлманите, разбира се. Виждате ли иронията? Тези хора създават предпоставките за бежанци, а после натикват нещастниците в концентрационни лагери! И наистина го направиха — първо за сърбите, след това за хърватите. И все срещу мюсюлманите.
— Значи най-сетне се изясни с какво се е занимавал Грималди в Босна — каза Ласитър. — С „благотворителност“. — Вече му беше ясна и връзката между Грималди и Еглоф.
— Наричат го „мускулест католицизъм“ — обади се Бепи.
— Това е съществено — продължи Масина, чукайки с пръст по брошурата, — защото Ватикана–2 декларира, че всички вероизповедания „са осветлени от Бог“. Вие не сте католик и не можете да го разберете, но… Преди Ватикана–2 да стъпиш в православна черква или храм вместо в катедрала, беше смъртен грях. Изобщо мисълта, че… мюсюлмани, протестанти, всякакви…могат да бъдат осветлени от Бог…и да черпят еднакво от неговата благодат… е-е, това е невероятна промяна в една религия, която не чак толкова отдавна е изгаряла еретиците на клади.
Ласитър кимна, за да покаже, че е разбрал.
— С какво друго се занимават?
— Издателска дейност: книги, брошури, касети. За контрола над раждаемостта, за масонството, за абортите, за хомосексуализма — те заявяват, че хомосексуалистите трябва да бъдат жигосвани.
Ласитър се замисли.
— За колко хора става дума? — попита след малко той.
Масина сви рамене.
— Мисля, че вече са към петдесет хиляди. Може и повече. Най-много са в Италия, Испания, Аржентина… Но има и в Щатите. Дори в Япония. Сини и бели. — Като видя, че Ласитър недоумява, Масина обясни: — В „Умбра Домини“ съществуват две групи. „Белите“ са крайно стриктни: денят започва в църквата, жените скриват косите и телата си. Няма дискусии и увъртания. „Сините“…! Те са по-различни. Те „напускат света“.