Чтение онлайн

— Хей, Джоуи-и-и! Кажи здрасти на Франц…

— Здрасти, Франц.

— Джо Ласитър, Франц Яначек.

Здрависаха се. Чехът имаше здрава ръка, подпухнали очи, кожа с болнав тен и нисък буботещ глас, който блестеше, докато говореше… благодарение на златната коронка в устата му.

— За мен е удоволствие — каза Яначек.

— Франц е… чакай, какъв беше? Министър на вътрешните работи?

Яначек се усмихна:

— Не още. — Извади визитка от вътрешния джоб на коженото си палто и я пусна в неизсъхнала локвичка бира. Ласитър я погледна с изненада. Яначек се оказваше началник на следствения отдел в пражката полиция.

Риордан пак се захили:

— Страхотна страна, нали? Харесвам това място! Аз черпя — каза той и махна на сервитьорката, сякаш беше на кораб, който потегля от пристанището, а ридаещото му семейство го изпраща.

Барът беше пълен с мъже на средна възраст в тъмни костюми. Те седяха на групички по трима-четирима и възбудено говореха на половин дузина езици. Като че ли всички пушеха, защото във въздуха се стелеше дим от евтин тютюн и миризма на скъп алкохол.

Риордан кимна към посетителите:

— Всички са тук! ФБР, Сикрет Сървис, КГБ… дори шибаните Ездачи 28 . Можеш ли да повярваш? Ездачите!Скотланд Ярд.

Яначек запали цигара.

Риордан се изкиска:

— Франц е хипи.

Донесоха бирите и Ласитър отпи. Пивото беше невероятно, но опари раничката под устната му и той се намръщи. Яначек се усмихна:

— Какво се е случило? — попита той.

— Паднах.

— Сериозно ли — погледна го Риордан, вече без да се хили.

— Някакъв тип беше в стаята ми.

— И какво?

— Съпротиви се при ареста.

— Избяга ли? — попита Яначек.

— Засега.

— Лошо — отбеляза Риордан. — Най-вече за теб. Вероятно се чудиш за какво те повиках?

Ласитър се засмя:

— Ти просто си пиян, нали?

— Технически погледнато, преминал съм точката на кондензация на влагата. Няма значение. Важното е, че аз и Франц съвместно ръководим… как беше… секция.

— За какво? — поинтересува се Ласитър.

— Замразени случаи.

Ласитър поклати глава:

— Това пък какво е?

— Неразкрити случаи. Убийство или тежко престъпление, което не може да бъде приключено — обясни Яначек.

— Да кажем, защото няма улики — уточни Риордан.

— Или още по-лошо — вметна Яначек, — няма мотив.

— Проблемът е сериозен — каза Риордан. — Какво се прави в такива случаи? Искам да кажа, какво друго, освен да седиш и да се надяваш, че някой ден някак случаят ще се саморазреши? Какво да правиш?

— Не знам? — призна Ласитър. — Ти какво предлагаш?

Риордан сви рамене:

— Ами затова има секция, в която се водят дискусии. По принцип, трябва да се върнеш към сцената на местопрестъплението. Да разровиш отново. Да разпиташ хората наоколо повторно и да се надяваш някой да си признае. Да се молиш да бъде внедрена нова технология… като ДНК-анализа. Но неразкритият случай си е неразкрит случай. Потиска.

Ласитър поклати глава, сякаш за да я прочисти, а Яначек се усмихна с вълчата си усмивка.

— Та — започна Ласитър, — докато си описвал случая с моята сестра, изведнъж…

— Всъщност — уточни Риордан — не съм разказвал за него. Защото това престъпление е разкрито. Остава само да заловим извършителя. — Риордан отпусна долната си челюст и леко се оригна. — Отново…

— И какво правя аз тук тогава? — поинтересува се Ласитър.

Риордан започваше да го дразни.

— Опитвах се да стигна до това, но… Добре де, случи се така, че… по време на сесията някой зададе въпрос за серийните убийци.

— Добър въпрос — намеси се Яначек, — защото при тях често имаме тяло, а нямаме очевиден мотив.

— Точно така. Убиецът прави, каквото прави… просто защото му се прави — обясни Риордан.

— Той гледа на себе си като на „чист учен“ — допълни Яначек. — Мисля, че много от неразкритите случаи попадат в тази категория.

— Та, онзи участник, дето зададе въпроса, поиска да му дадем пример. И Яначек… Хайде, разкажи сам!

Чехът се наведе напред.

— Примерът, който използвах, е от истински случай отпреди три-четири месеца. Август. Семейството живее недалеч от парка „Стромовка“. Хубав квартал. Престъплението е палеж и убийство. Жертвите са две.

— Сега искам внимателно да слушаш — възбудено се намеси Риордан, — защото жертвите са малко момченце, на две, две и половина годинки, и майка му. Станало е през нощта. Те са спели. Къщата е изгоряла до основи.

— Използван е акселерант, така че наистина нищо не е останало — потвърди Яначек. — Само малко кости. И зъби. Заподозряхме съпруга, но не се оказа той.

— Няма друга жена, друг мъж или застраховка — допълни Риордан.

Яначек кимна:

— Няма дългове. Няма нищо…

— Щастливо семейство — въздъхна Риордан.

— Къде е бил съпругът? — попита Ласитър.

Яначек махна с ръка, сякаш избърсваше петно във въздуха.

— На мач на „Спарта“ — извън града.

— Да ти звучи познато? — погледна го Риордан.

— Да — съгласи се Ласитър, — звучи ми. И кога по-точно се е случило това?

— На първи септември.

Ласитър се намръщи. Опитваше се да си спомни подробности от паспорта на Грималди.

— Проверих — прочете мислите му Риордан. — Влязъл е в Чехия няколко дни преди това.

Тримата мълчаха и отпиваха от бирите си. Накрая Ласитър вдигна поглед:

— Може да е съвпадение.

Риордан се обади:

— Абсолютно.

— Може да е едно от онези неща…

— Мислите ли? — с неутрален глас го попита Яначек.