Чтение онлайн

— Добро утро — отговори Кълъм и с недоволство откри, че изведнъж го обзе страх.

— Тези дрехи са ти по мярка. Моряк ли смяташ да ставаш? Като баща си?

Брок седна в моряшкия стол.

— Последния път, когато видях баща ти, положението му беше отчайващо. Той потъваше. Наистина ужасно! Страшна случайност — катастрофата искам да кажа. — Пое чаша ром от Струан. — Благодаря. Бях вече загасил скапания огън, който се появи през нощта като гръм от ясно небе, и тъкмо се канех да му се притека на помощ, а той изчезнал. Цяла нощ и част от следващия ден продължих да го търся.

— Много мило от твоя страна, Тайлър — каза му Струан.

— Миналата нощ изпратих Горт да попита за теб. Много странно, нали, Кълъм?

— Какво странно, мистър Брок?

— Ами тоз дявол — джуджето — не знаеше, че си тук. До тоз момент, както разбрах, никой не е могъл да стъпи на кораба. Освен това си спрял точно под дулата на флагмана — много странно наистина.

— Горт докосна ли пилона? — попита Струан.

— Да. Беше много тъжен. Каза, че има такова чувство, сякаш забиват в ковчега пирон. Беше му много неприятно.

Струан му подаде банков ордер — двайсет хиляди гвинеи.

— Благодаря ти, Дърк — каза Брок, без да се докосне до него или дори да го погледне. — Но той не е мой. По-добре ти го дай на Горт. Или му го изпрати. Тази сума не е за мен.

— Както искаш, Тайлър. Ще бъде ли той на търга за земята?

— Да, разбира се.

Струан вдигна каталога.

— Най-хубавите парцели са седми и осми в западната част на долината, шестнайсети и седемнайсети в центъра и двайсет и втори и двайсет и трети в източната част. Кой искаш ти? Ще ми дадеш ли възможност да избирам свободно, Дърк?

— Има достатъчно и за двама ни. Избери това, което искаш. Няма да наддаваме срещу теб. Нито ти срещу нас.

— Аз си помислих същото. Така е справедливо. И умно. Избирам шестнайсети и седемнайсети от крайбрежните и шести и седми от крайните.

— А ние ще вземем седми и осми, а от крайните — трети и четвърти.

— Съгласен. И остава могилата. Ще участваш в наддаването, нали?

— Да.

Брок пи от рома. Усещаше безпокойството на Кълъм.

— Утре флотилията заминава, Дърк. Чу ли това?

— Не. Къде отива?

— На север.

— Да воюва — засмя се Струан. — Отново ще безпокоят Пекин? През зимата?

— Да. Нашите началници им заповядаха да тръгват на север. Главата на твоя лакей е пълна само с топове. Чух, че адмиралът се разкрещя, но Лонгстаф му се изежи: „Марш на север, по дяволите! Заповядано ти е да вървиш на север! Ще я научим ние тая невярна подла сган! Ще им дадем добър урок!“

— Те няма да заминат на север.

— Сигурно, след като си се върнал. Много жалко, че тай-панът мяза на Лонгстаф. Направо смешно. И че таквиз като теб могат да му влияят. Че трябва да разчитаме на такива като теб да спасяват флотилията ни. — Той се изкашля шумно и подуши въздуха. — Тук мирише много странно.

— Така ли?

— Мирише на сребро. Да, така е, сребро. — Брок стрелна с поглед Кълъм. — Значи не си банкрутирал, а, момче?

Кълъм не каза нищо, но кръвта нахлу в главата му. Брок изсумтя:

— Усетих миризмата, когато хвърли котва, Дърк. Дори когато влезе в пристанището. Значи не си потънал, имаш с какво да платиш и отново ще ме метнеш.

— Кога пристигат парите?

— Днес, както вече знаеш.

— Желаеш ли да продължа срока?

— Ако не беше момчето и всички останали на кораба, нямаше да знам, че ме будалкаш. Че среброто е в трюма. Но аз не съм балама — прочетох го на лицата на всички на кораба освен на твоето… и на Роб. Днес ще взема твоя чек, по дяволите. Без кредит.

— Ще уредим всичко, след като приключи търгът за земята.

— Преди него. Да, преди това. По-добре си изчисти дълговете, преди да започне наддаването! — каза той и очите му засвяткаха от надигналия се в него гняв. — Отново ме баламосваш, бог да те убие и дяволът, на който служиш, да те отнесе в пъклото! Но могилата ще е моя! Моя!

— Тя принадлежи на „Ноубъл хаус“ — не на някоя второстепенна личност.

Брок се надигна със свити юмруци.

— Ще плюя на гроба ти! Проклет да си!

— А аз ще плюя върху къщата ти от върха на могилата още преди да е мръкнало, кълна се!

— Може съкровищата на Азия да не ти стигнат, за да платиш цената! Довиждане!

Брок изхвърча навън и ботушите му затропаха по мостика. Кълъм изтри потта от ръцете си.

— Тази могила те е омагьосала, Дърк. Той ще спре наддаването и ще те разори — каза Роб.

— Да, татко. Сигурен съм, че ще го направи.

Струан отвори вратата:

— Стюард!

— Да, сър.

— Слушай, Дърк — каза Роб. — Имаш удобен случай. Постъпи с него така, както той е готов да постъпи с теб. Спри изведнъж да наддаваш. Остави го после да се измъква от кашата. Ще бъде разорен. Той не ние.

Струан не каза нищо. На вратата се почука и влезе Кудахи.

— Слушам, сър.

— Спуснете катера. Кажете на боцмана да откара мистър Роб и мистър Кълъм на „Тъндър клауд“. Изчакайте мистър Кълъм и го откарайте на флагмана. После се върнете да докладвате. Всички моряци на палубата!

Кудахи отново затвори вратата.

— Татко, чичо е прав. Не виждаш ли, за бога, че този проклет пират те държи здраво в ръцете си.

— Тогава трябва да видим дали с Божията помощ няма да можем да се измъкнем от ръцете му. Това е въпрос на чест!

— Дърк — настоя Роб, — няма ли да се вслушаш в един разумен съвет?

— Сара те моли да отидеш при нея. Още нищо не казвай за среброто. И, Кълъм, мойто момче, ако Лонгстаф пита случайно за мен кажи му просто, че съм на кораба. Нищо друго.

— Дърк, не изпускай единствения си шанс…

— По-добре побързай, Роб. Поздрави Сара и децата от мен — каза Струан и отново се задълбочи да разглежда документите на бюрото си.

Роб знаеше, че всеки по-нататъшен спор е безполезен и излезе, без да каже нито дума повече. Кълъм го последва със свито сърце Знаеше, че нищо не е в състояние да промени баща му… и Брок, че „Ноубъл хаус“ ще стане жертва на нищо и никаква могила, покрила една най-обикновена скала. „Абсолютна глупост! — възмущаваше се той. — Защо е толкова ужасно тъп баща ми?“

Същия този следобед Струан стоеше до голямата палатка, която беше наредил да издигнат в крайбрежната зона на Хепи вели. Наблюдаваше как капитан Орлов надзирава пренасянето на варелите от голямата лодка и внимателното им подреждане от вътрешната страна на палатката. Бе така съсредоточен, че не забеляза приближаването на Мери Синклер.

Лицето й бе обрамчено от шапчица, завързана под брадичката. Широката й светлокафява рокля метеше пясъка и бе силно пристегната в талията, както беше модата. Но материята бе от лошо качество и кройката — старомодна. Носеше рошав маншон и раменете й бяха наметнати със сив шал, който подхождаше на цвета на очите. Изглеждаше спретната, семпла и бедна, скромна и благовъзпитана.