Чтение онлайн

— Здравейте, тай-пан — поздрави тя.

Гласът й прекъсна унеса му.

— О, здравейте, Мери! Изглеждате много красива!

— Любезно благодаря, сър — отвърна Мери с лека усмивка и направи грациозен поклон, — това наистина е комплимент.

На плажа и в долината прииждаха търговци с жените и децата си, пременени в празничните си дрехи, поздравяваха се и разговаря ха оживено. Навсякъде се забелязваха групички от войници, моряци и техните офицери в бляскави униформи. Близо до брега се трупаха риболовни сампани, а на запад — тълпа от шумни любопитни китайци покрай кордон от войници, охраняващи долината.

Платформата, на която стояха акционерите, беше поставена на Малка височинка на петдесет ярда и Струан забеляза Гордън Чен, застанал наблизо. Синът му веднага се поклони. Младежът явно искаше да разговаря със Струан и вероятно търпеливо чакаше удобен случай да се приближи, без да бъде забелязан.

— Добър ден, Гордън. След малко ще приказваме.

— Благодаря, сър — отвърна Гордън Чен и отново се поклони.

Струан видя Роб да се разхожда със Сара. Коремът й беше силно издут, а лицето — напрегнато. Край тях подскачаше Карин. Струан потърси с поглед Кълъм, но не го откри и предположи, че е още на флагмана. После го видя да разговаря оживено с Глесинг. Стори му се странно, че синът му не бе го потърсил, след като беше слязъл на брега.

— Извинете ме, тай-пан, мис Синклер — каза Орлов. — Това е всичко.

— Надявам се, че е така, капитан Орлов — подразни го Мери. — Чух, че през последните два часа сте пренасяли варели на брега. Нима искате да опиете цялата европейска колония, мистър Струан?

Струан се засмя.

— Не. Благодаря, капитане.

Орлов поздрави Мери и влезе в палатката с няколко моряци. Другите се струпаха около нея, а няколко седнаха на брега и започнаха да играят на зарове.

— Подранили сте, Мери. Има още един час до наддаването.

— Капитан Глесинг беше достатъчно любезен, за да ме придружи — отвърна тя. — Нека се поразходим малко, съгласен ли сте?

— С удоволствие — каза той, като забеляза, че е неспокойна.

Тръгнаха към вътрешността на острова. Долината беше влажна от вчерашния дъжд, който се беше утаил в локви. От малкия водопад се виеше тихо поточе. Мухи, водни кончета, пчели и комари припяваха на шума на прибоя. Слънцето вещаеше наближаването на пролетта. Когато се отдалечиха от тълпата, Мери спря.

— Първо исках да ви кажа колко съжалявам за вашата загуба.

— Благодаря, Мери.

— Помъчих се да се срещна с вас, преди да тръгнете за Кантон.

— Спомням си. Много мило от ваша страна.

— Миналата нощ се опитах да се кача на борда. Исках да разбера как се чувствате тук. Имахте много лош късмет.

— Да. Но всичко свърши. Минало е.

— На лицето ви е изписано огорчение. Може би другите не го забелязват, но аз го виждам.

— Как вървят вашите работи? — попита той, както винаги удивен, че макар да изглежда обикновена, мила и нежна, тя не беше такава. Харесвам я, въпреки че не би трябвало.

— Животът е забавен. Временно. — Мери погледна обратно към брега. Брок, Горт и Нагрек Тъмб, Лайза Брок и дъщерите й слизаха от голямата лодка. — Радвам се, че отново се справихте с Брок. Много се радвам.

— Справил съм се, казвате?

Очите на Мери се присвиха.

— Четирийсет лака сребро? Четири монети?

— Откъде знаете това?

— Забравихте ли, тай-пан? Имам високопоставени приятели — каза тя живо. Но когато беше с тай-пана, тя презираше тези „приятели“.

— Кой има… кои са хората, които притежават останалите половинки?

— Искате ли да открия?

— Мисля, че вече знаете.

— Ах, тай-пан, вие сте страхотен мъж — заговори още по-сърдечно тя. — Зная къде са двете половинки. Когато разбера къде са другите две, ще ви кажа.

— Къде са двете, за които знаете?

— След като съумяхте да вземете такъв огромен заем, колко ли ще задържите за себе си?

— Всичко. Да, по дяволите, всичко. В Джин-куа ли са двете?

— Едната — отвърна тя и започна да оправя шала си. — В Кантон сега има четири хиляди знаменосци. И голяма армада от бойни кораби. Ще нападнат нашата флотилия, ако тя се опита да форсира Боугските укрепления. На петдесет мили на север са разположени още кораби. Говори ли ви нещо името У Куок?

Струан се престори, че мисли, но умът му не го побираше. Преди да се срещне със Скрагър, не беше чувал никога за У Куок. Баща та У Фанг Чой му бе известен, но не и синът. Не сподели с Маус какво бяха говорили в джонката, нито какво му бе казал Скрагър — само Роб и Кълъм знаеха. Няма как Мери да е чула за У Куок от тях. Но информацията трябва някак си да е дошла от У Куок или от Джин-куа. Но как?

— Това е обикновено китайско име — каза накрая той. — Защо питаш?

— Той е най-големият син на У Фанг Чой.

— Пиратският главатар? Уайт лотъс? — Струан се престори на учуден.

— Много обичам да ви шокирам — развесели се тя. — Между другото императорът е предложил тайно чрез хопото в Кантон мандарински постове на У Куок и на У Фанг Чой. И генералгубернаторство в провинция Фукиен… и Формоса… В замяна трябва да нападнат корабите в пристанище Хонконг. С цялата си флотилия.

— Кога се очаква да нападнат? — Струан наистина се изненада.

— Още не са приели. Както казват китайците, „все още преговарят“.

„Дали услугите, които искаше У Куок, не бяха замазване на очите? — питаше се Струан. — Дяволска игра, преплетена с други игри, която да отслаби бдителността ми и да ме измами? Тогава защо монетата? Биха ли рискували цялата си флотилия? Четири хиляди джонки, пълни с пиратска сган, могат да ни свършат вероятно!“

— Можете ли да разберете дали те ще приемат… дали ще има атака?

— Не съм сигурна, но мисля, че ще мога. Но това не е всичко, тай-пан. Би трябвало да знаете, че са удвоили наградата за вашата глава. Има награда и за Кълъм. Десет хиляди долара. За всеки англичанин. Джордж Глесинг, Лонгстаф, Брок — гласът й се понижи, — за Мей-мей, Дънкан и Кейт също. Ако ги хванат живи.

— Какво?

— Чух това преди три дни. Не ви намерих тук, така че хванах първия кораб за Макао, но вие току-що бяхте заминали. Отидох да видя Мей-мей. Казах й, че ме изпращате, тъй като децата и тя са в опасност. После отидох до вашия компрадор и му казах от ваше име да прибере Мей-мей и децата и че ако нещо им се случи, преди да се върнете, ще обесите него, децата му и децата на неговите деца.

— Какво ви отговори Чен Шенг?

— Каза да ви съобщя да не се страхувате. Заведох Мей-мей и децата в къщата му и дойдох в Хонконг. Мисля, че засега са в безопасност.