Чтение онлайн

— Не знам за какво…

— Недей! Дори не се опитвай да отричаш! Джак нагласи цялата работа, въвлече в играта АСН, за да може да намери Екскалибур преди руснаците. И тъй като е служил във флота, а ти също си служил там, двамата още в началото се сприятелихте. Бихте направили всичко, за да си помогнете един на друг, нали?

— Въобще не стана така — рече твърдо Амороз. — Може и да съм напуснал флота, но щом Пентагона поиска нещо, мой дълг е да им го осигуря. В по-голямата си част финансирането на АСН идва от САЩ. Знаеш го много добре.

— Онзи, който плаща, той поръчва музиката, така ли? — подигравателно се ухили Еди. — Добре, знаеш ли каква музичка е поръчал сега? Казва се „Аз отвлякох Нина и откраднах Екскалибур, за да си построя шибаната машина“.

Амороз се изпъна и го погледна стреснато.

— Отвлякъл е Нина? Какви ги говориш?

— Отвлече Нина, опита се да ме убие — мен и племенничката ми. Защото не иска да остави жив никой, който да разкаже за незаконните му операции и свръхоръжието, което се кани да построи.

— И ти си мислиш, че аз имам нещо общо с това? — попита Амороз.

Чейс го погледна твърдо.

— Ако си го мислех, досега да си мъртъв. — Амороз се напрегна, защото знаеше, че Чейс не се шегува. — Но ти знаеш повече за Джак, отколкото показваш. Искам да знам къде е сега.

— Всичко, което знам за Мичъл е, че той е бивш агент към разузнавателния отдел на специалните части, че сега работи за DARPA и че ми беше заповядано да му окажа пълно съдействие във въпросите на националната сигурност. Заповедта дойде от висшите ешелони на Пентагона.

— Добре, но Джак като че ли не получава заповедите си от там. Изглежда, че не получава заповеди от никого. Върти си своята малка незаконна операцийка и той казва на Пентагона какво да прави.

— Какво имаш предвид?

— Прибра се от Русия с подводница. Американска подводница, в руски териториални води. — Амороз реагира с искрена изненада. — Видях номера на корпуса — продължи Чейс. — Проверих го — SNN-23, морски съд, „Джими Картър“, нападателна подводница клас „Сийулф“. На която някога е служил Мичъл. А най-странното е, че е била прехвърлена към специалните части за техните операции. Наистина е голямо съвпадение, че точно тя се е оказала точно там… А още по-точно, не си представям някой от лампазите в Пентагона преднамерено да е поел такъв огромен риск. Значи…

— Той не може да разполага с такава власт — възпротиви се Амороз. — Дори тайните и незаконни операции се отчитат на някого.

— Това като че ли не го притесняваше. Изнесе ми високопарна реч на тема, че онова, което прави, било твърде важно, за да бъде оставено на политиците. Копелето е побесняло, Хектор — освен това Нина и мечът са в неговите ръце, тоест всичко, от което се нуждае, за да задвижи оръжието си. Видях едно подобно в действие; доста е… разтърсващо. Затова ми трябва помощта ти: да я спася — и да го спра.

— Как? Аз дори не знам къде се намира.

— Все някой ще знае — отвърна Чейс и се облегна назад в стола. Дулото на пистолета се отмести съвсем лекичко от бившия адмирал. — Може да се занимава с таен проект, но използва редовите военни активи. Както разузнавателни, така и граждански. Подводници, хеликоптери, самолети, коли, дори оръжия, които е изискал — за тях не може да няма все някаква документация. Някой в Пентагона знае как да го намерим. Ти сигурно имаш някакви приятелчета там. Иди при тях.

Амороз се размърда неспокойно.

— Това означава да разкрия, че знам за тайна операция, до която нямам достъп. Заради това не само мога да загубя поста си — могат да ме пратят и в затвора.

Пистолетът отново се насочи към него.

— В затвора поне ще си жив.

Амороз поглади брада замислено.

— Добре, ще опитам да… Ще се обадя на няколко души.

Норвежко море

Щом вратата на кабината се отвори, Нина скочи вътре.

— Хей, леко! — рече Мичъл, протегна ръка и хвана юмрука й, преди да успее да се забие в лицето му. Стисна го здраво и изви ръката й надолу. — Май е истина това, което казват, че червенокосите жени имат избухлив характер.

Нина присви очи от болка, след което се опита да изрита с крак капачката на коляното му. Той отскочи назад и тя пропусна на сантиметър.

— Ще те убия — обеща му с нисък глас.

— Не, няма — отвърна Мичъл безгрижно. — Да тръгваме.

— Накъде? — Курсът на хеликоптера предишната нощ беше кратък, до един частен самолет на летището в Саутхемптън, който след това отлетя до Уик, в североизточната част на Шотландия. Там ги очакваше друг, по-голям хеликоптер, който излетя веднага, щом се прехвърлиха в него, и се отправи на север, над тъмните води на Северно море, където единствените признаци на живот бяха светлините на нефтените платформи. Накрая и те се изгубиха от погледите им, и ги обгърна в пълен мрак.

Докато пред очите им не изникна един кораб, блестящ маяк насред пустошта. Като че ли беше товарен съд — палубата му беше претъпкана с контейнери. Хеликоптерът се приземи върху площадка, която се издигаше над кърмата, и Нина беше отведена в една метална каюта без прозорци. Свалиха й белезниците и я оставиха там сама.

Страхът за Чейс и Холи постепенно отстъпи пред нарастващия й гняв. Отчаянието нямаше да я отведе до никъде. Трябваше да попречи на плановете на Мичъл и да го накара да си плати за всичко, което беше направил.

— За Екскалибур — рече Мичъл. — Поставихме го на мястото му, системата е готова… Трябва ни само едно нещо.

— Аз.

— Да. Да вървим.

Придружаваха го двама грамадни мъже, единият от които носеше чифт белезници, закачени на колана, които всъщност не му бяха необходими; Нина беше наясно, че дори и да успее да се измъкне от ескорта си, просто нямаше къде да отиде. Вместо това, докато се спускаха надолу през гигантския морски съд, тя се оглеждаше за нещо, което би могло да й помогне. Бързият поглед през една амбразура и показа, че навън отново е тъмно, беше минал цял ден.

Слязоха на нивото под главната палуба и продължиха да се спускат надолу.

— Това като че ли не е обикновен контейнеровоз — най-накрая рече тя с престорен интерес.

— Правилно — отвърна Мичъл. — Между другото това е „Аврора“ — снощи нямах възможността да те поздравя с добре дошла на борда. Започвам да губя добрите си обноски. Направен е изцяло от немагнитна стомана и титан. Последната играчка на DARPA.

— Мислех, че не работиш за DARPA.

Той се усмихна.

— DARPA плати за него — но дори не знаят, че са го направили. Това му е хубавото да работиш в агенция, чийто бюджет не се води официално никъде. Трудно е да се противопоставиш на построяването на нещо, за което дори не знаеш, че съществува.