Чтение онлайн

— Холи — прошепна високо той. — Когато ти кажа, много бързо покажи ръката си над дънера и после я скрий пак. Разбра ли? — Въпреки че беше много объркана и изплашена, тя кимна утвърдително. — Добре, едно, две, сега!

Холи протегна ръка над дънера.

Чейс се изстреля в посока към дървото, макар че тя веднага я скри. Той чу едновременно тихото туп на куршум, забиващ се в дърво, и мекото изщракване на пушката. Холи изпищя, когато върху нея се посипаха листа и натрошена дървесна кора.

— Наведи се! — извика Чейс. Дори най-добрите снайперисти в света имаха нужда от време, за да открият отново мишената си след като вече са стреляли. А и неговото бързо движение между дърветата щеше да принуди стрелеца да смени мишената, което щеше да го забави допълнително.

Но не чак толкова много.

Чейс се залепи за дървото секунда, преди куршумът да го направи и да напълни очите му с трески.

— Четирийсет секунди — обяви Олдърли с напрегнат глас.

— Къде е той?

— На пет часа от теб, около четирийсет метра — обади се Мак. — Прицелва се в прикритието ти.

— Вляво или вдясно?

— Вляво.

С вдигнат пистолет Чейс се изви надясно и показа ръката и рамото си, за да привлече снайпериста, след което веднага се премести обратно и бързо стреля два пъти от лявата страна. В дървото се заби още един куршум, противникът му явно се беше разконцентрирал от ответния огън, точно както се беше надявал Чейс.

Той отново изскочи иззад прикритието си, този път без да се връща обратно. Хукна криволичейки между дърветата право към укритието на снайпериста, а под краката му хрущяха нападалите клони и листа…

— Трийсет секунди!

— Размърда се, уплашил си го! — извика в същия миг Мак. — Движи се надясно от първоначалната си позиция, пълзи — не! Станал е и бяга!

Чейс стигна до друго дърво и се скри зад него.

— Позиция!

— На четири часа от теб, продължава да се движи надясно, все още се движи — мамка му! Еди, той отива към племенницата ти!

— Двайсет! — каза Олдърли. — Чейс, размърдай се!

Чейс реши да рискува и надникна зад дънера. На слабата светлина от фаровете на колата не се виждаше нищо, което да се движи.

— Нямам визуален контакт! Къде се намира той?

— Приближава се откъм три часа, все още се движи — не, пада на земята, прицелва се…

— Мамка му! — Той хукна право към все още невидимия снайперист, протегнал напред пистолета си. — Направлявай ме!

На образа на радара протегнатата му ръка щеше да служи като ориентир, което щеше да помогне на Мак да го упътва към целта му — ако, разбира се, беше достатъчно бърз.

— Ляво — отсече Мак. Чейс леко смени посоката, профучавайки край дърветата. — Ляво, ляво — направо, направо!

— Десет секунди!

Чейс стреля и продължи да стреля в шубраците пред себе си.

Нямаше попадение, а времето и патроните му свършваха…

— Раздвижи се! — каза Мак. — Сменя целта, сменя целта!

Нямаше нужда да пита коя е следващата му мишена. Оставаха му три патрона, два, един…

— Улучи го! — извика Мак. Без ликуване в гласа, просто констатация. — Пистолет, пистолет!

В близък бой снайперската пушка беше безполезна, но мъжът разполагаше и с друго оръжие. Чейс забеляза раздвижване пред себе си, един храст, който не беше храст се размърда, проблясък на метал…

Той изстреля последния си патрон.

— Нямам контакт! — изпъшка Олдърли. — Чейс! Улучи ли го, успя ли?

— Да, улучих го — обяви Чейс, изритвайки пистолета от ръката на снайпериста. Но за него вече нямаше никаква заплаха: последният куршум беше улучил мъжа във врата, разкъсвайки мускулите и жилите, и сега камуфлажното му облекло бързо подгизваше от кръв. Той продължаваше да помръдва леко, но след минута-две щеше да бъде мъртъв, дори и ако Чейс се опиташе да го спаси.

В слушалката се чуха викове на облекчение.

— В такъв случай — рече Олдърли след минута, — можеш да очакваш сметка от Нейно величество за използването на сателита. Ще бъде само някакви си милион паунда, или там някъде.

— Кажи им да си го приспаднат от наградата за откриването на Екскалибур — рече Мак. — Добре ли си, Еди?

— Да — отвърна Чейс, обърна гръб на умиращия снайперист и хукна към сечището. — Холи, добре ли си? Холи?

Намери я да лежи на земята зад дънера и да трепери.

— Холи — каза той, като се протегна и я хвана за ръката. — Всичко е наред. Добре ли си?

Тя бавно вдигна глава и го погледна с насълзени очи.

— Чичо Еди?

— Здрасти — усмихна се той. — Хайде, миличка. Да те заведем у дома при мама.

Той внимателно я изправи на краката й. Тя го прегърна и притисна лице към гърдите му, хълцайки.

— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко свърши.

Но знаеше, че съвсем не е така.

— Предполагам, че снайперистът няма да проговори — каза Мак в слушалката, явно мислейки си за същото. — Двамата с Питър ще се оправим с местната полиция, но как смяташ да намериш Нина?

Чейс отведе Холи до колата.

— Все още имам шанс. Ще трябва да поговоря с един човек.

Хектор Амороз се събуди внезапно, седна в леглото и се протегна да светне нощната лампа.

— Здрасти, Хектор — обади се Чейс с леден глас от стола, който беше придърпал до леглото. В ръката си държеше пистолет, без да го насочва директно към шефа на АСН, но можеше да го направи само с едно леко помръдване на китката.

— Еди! — възкликна Амороз. — Ти какво… Как влезе тук?

— Имам си начини. Исках да си поговорим, докато си още в Лондон. За приятелчето ти Джак Мичъл.

При произнасянето на това име, лицето на Амороз се стегна. Той се вгледа в Чейс, докато очите му привикнаха към светлината.

— Господи, Еди! Какво ти се е случило?

Чейс посочи към отоците и раните по лицето си.

— Както вече казах, Джак Мичъл. Оказа се, че не е този, за който се представя. — Сега пистолетът му вече беше насочен към Амороз. — Но ти си го знаел, нали? Още от самото начало.