Чтение онлайн

— Да?

— Ами когато влязох в трюма, имах две.

Мичъл се завъртя и се втренчи в гредата, отвори уста да издаде бърза команда…

Твърде късно.

Втората граната на Чейс висеше за взривателя на една от многобройните куки, поддържащи километричните кабели на генератора. Интензитетът на магнитното поле нарастваше и стоманената й обвивка беше привлечена от най-близкия пръстен с електромагнити. Гранатата увисна перпендикулярно на пода. В началото скобата издържа, но невидимата сила я привличаше все по-силно и тя започна да се огъва… докато накрая се пречупи.

Гранатата се удари в магнита, взривателят й се освободи и залепна до нея. Детонаторът започна да отброява секундите: три, две, едно…

Експлозията пръсна магнитите на парчета. Натрошените фрагменти бяха привлечени от интензивното магнитно поле и профучаха край генератора, удряйки се в други компоненти, откъсвайки ги от техните места. Трюмът беше залят от масивни електрически изпразвания, искри и пламъци изпълниха въздуха.

Още един магнит се пренатовари и избухна, отломките разбиха прозореца на контролната зала. Мичъл се хвърли зад едната конзола, а Чейс се завъртя и удари в лицето зашеметения човек, който го охраняваше, разбивайки носа му.

Чейс сграбчи автомата му още докато падаше на земята. Той беше безполезен като оръжие, заради биометричната си ключалка. Вместо това Чейс натисна бутона на гранатомета.

Гранатата прелетя през контролната зала и се заби в конзолата от другата страна. Взривната вълна отхвърли техниците встрани, а един мъж излетя през счупения прозорец като парцалена кукла. Чейс хукна към вратата, изстрелвайки още една граната към втората конзола. Видя Мичъл да пълзи по пода и насочи оръжието си към него, но близката конзола блокираше прицела му — ако стреляше сега, самият той щеше да пострада при взрива. Вместо това изскочи през вратата, изстреля последната граната в големия екран на стената и компютърната карта изчезна във вихъра от натрошени течни кристали.

Той се устреми надолу по стълбите към трюма. Натрошеното тяло на мъжа, който беше излетял през прозореца, висеше от първия пръстен. Чейс отвърна поглед от неприятната гледка и хукна край генератора, захвърляйки автомата на пода.

Прикривайки с ръка очите си от ярките електрически изпразвания, той тичаше към платформата, на която се намираше Нина.

— Изключи го! — изкрещя Мичъл към един от оцелелите техници. — Не виждаш ли, че се пренатоварва, изключи проклетото нещо!

— Не мога! — отвърна мъжът. — Вече е преминало на самозахранване! Системата се придържа към последната подадена й команда — ще продължи да натрупва мощност, докато не се взриви. Единственият начин да я спрем, е като извадим свръхпроводника!

— Или човека, който го държи — изръмжа Мичъл и се взря през виещия се дим към другия край на камерата. Блясъкът на Екскалибур се виждаше ясно — както и Нина, която все още беше прикована към него.

Той се огледа за автомата си. Той лежеше под горящата конзола и пламъците облизваха корпуса му.

— Може би се оказа прав, Еди, за това, че твърде лесно се чупи — каза той, преди да изтича към прозореца. Един бърз поглед надолу му бе достатъчен, за да разбере, че Чейс е захвърлил откраднатия ХМ-201, тъй като неговите отпечатъци не бяха вкарани в паметта на оръжието.

Но тези на Мичъл бяха.

— Опитай се да стабилизираш системата — заповяда той на техника и излетя през вратата.

Температурата в трюма бързо се покачваше заради увеличаващия се брой електрически изпразвания около генератора, но онова, за което Чейс не беше подготвен, беше миризмата. Вонята на горяща боя и топяща се пластмаса се стовари върху носа и очите му; всичко, до което се докосваха електрическите изригвания, избухваше в пламъци. Докато тичаше през трюма, се озова твърде близко до някои от тях и беше принуден да спира на няколко пъти, докато не угаснат.

Стигна до крана, но отново бе спрян от електрическа дъга, която се заби в отсрещната стена и го засипа с метални стружки. Той заобиколи и се приближи от другата страна.

— Еди! — извика Нина отгоре. — Джак идва след теб!

Чейс се обърна назад. Мичъл беше намерил автомата и тичаше през трюма към него. Избягваше да стреля, защото не искаше да рискува и да улучи още някой магнит и още повече да влоши ситуацията.

В основата на платформата имаше контролен панел. Чейс натисна бутона. Със съскане на хидравликата платформата започна да се спуска. Едва когато стигна до пода, той видя превързаното бедро на Нина.

— Господи! Какво се е случило?

— Кучият син ме простреля, това се случи! Изкарай ме от тук!

Чейс се изкачи върху платформата и огледа скобата в търсене на ключалка. Намери я и освободи ръцете й. Нина се отдръпна и светлината на Екскалибур внезапно угасна. Но генераторът продължи да работи, в трюма бушуваше електрическа буря. Тя се протегна и разкопча скобите, които придържаха меча в нишата му.

— Какво правиш? — попита Чейс.

— Не можем да го оставим в ръцете на Джак! Той смята да взриви „Ентърпрайз“!

Той я погледна объркано.

— Космическия кораб?

— Аха, космическия кораб — отвърна саркастично тя. — Самолетоносача! И смята да хвърли вината върху руснаците, за да започне война! — Тя измъкна Екскалибур и острието му отново заблестя. — Ох, мамка му!

Чейс видя Мичъл, който се приближаваше тичешком към тях — но прицелът му все още беше отчасти блокиран от генератора.

— Не би посмял да стреля по маг…

Мичъл стреля.

Някои от куршумите отскочиха от генератора, без да го повредят, издавайки глухи удари, вместо остри металически изщраквания.

Други улучиха по-меки цели.

Чейс се почувства така, сякаш е бил ритнат в стомаха. Друг куршум го улучи в рамото и Чейс политна назад, без да усеща ръката си. Нина усети удар в ранения си крак, който изведнъж се подгъна. Тя изгуби равновесие и падна от платформата. Екскалибур се плъзна по пода.

Пластмасови куршуми, досети се Чейс — несмъртоносните муниции на ХМ-201. Пъшкайки, той се претърколи на една страна, дясната му ръка висеше отпусната. Той се хвана с лявата си ръка за рамката, в която допреди малко се намираше Екскалибур, и започна да се изправя.

Ботушът на Мичъл се заби в гърба му и отново го запрати на пода. Американецът скочи на платформата и отново го изрита злобно, след което го удари с автомата.

— Хайде, копеле такова! — извика той. Последва нов ритник. Чейс изрева от болка. — Да видим сега кой е по-добрият!

Той стъпи върху гърдите на Чейс, забивайки ток в ребрата му. Останал без дъх, Чейс се опита да се извърти, но останал само с една действаща ръка, той не можа да си осигури добра опора. Мичъл се надвеси над него, около пръстена, който висеше над главата му като злобен ореол, танцуваха електрически мълнии.