Чтение онлайн

Те стигнаха платформата. Екскалибур беше грижливо излъскан, нито една прашинка не се забелязваше по повърхността му. Той беше поставен с острието надолу в черна рамка от карбонови нишки, захванат със скоба през дръжката. Около дръжката се виждаше още една скоба, по-голяма, подобна на кутия, която беше отворена. Нина усети как я побиват тръпки. Във вътрешността й имаше вдлъбнатина, достатъчно голяма, за да се побере ръката й.

Мичъл забеляза изписания на лицето й ужас.

— Да, предположих, че няма да се съгласиш да го държиш доброволно. — Той кимна с глава и двама мъже я завлякоха по-близо.

Нина се опита да изтръгне ръцете си от захвата им, като продължаваше да ги държи стиснати в юмруци.

— Ако си мислиш, че ще пъхна ръката си в това нещо…

Ново кимване с глава. Мъжът от дясната й страна я удари в раненото бедро. Острата болка я връхлетя толкова внезапно, че тя едва не припадна. Когато започна да се съвзема, вече беше твърде късно — юмруците й бяха разтворени и ръцете й поставени около дръжката на Екскалибур, а скобата се затвори около тях със звучно „щрак“.

— Не! — извика тя, опитвайки се да се освободи. — Пуснете ме! — Но кутията беше затворена здраво около китките й, а острите й ръбове се забиваха в кожата й. И двете й ръце бяха притиснати към студения метал на меча, а острието му грееше в ярка синя светлина. Захранени с геоенергия, молекулите по ръбовете му се сляха и образуваха остра линия, която можеше да пререже всичко.

Но това не можеше да й помогне. Скобите около дръжката и ръцете й го държаха заключен стабилно в рамката.

Нина искаше да изрита Мичъл, но болката в ранения й крак беше твърде силна и тя не можеше да помръдне. Успя единствено да го заплюе и да изсъска:

— Майната ти!

Мичъл изтри раздразнено слюнката от лявото си око и се обърна към контролната конзола на платформата, когато по уоки-токито на един от охранителите се разнесе настоятелен глас.

— Намерете го и го убийте! — изръмжа той. — Веднага!

Очите на Нина се разшириха и тя изпита такава наслада, каквато не бе очаквала да усети отново.

— Еди, а? Сега наистина си прецакан! — изграчи тя.

— На този кораб има четирийсет души…

— Явно са извадили лош късмет. — Жегнат, Мичъл удари с юмрук по бутона и платформата започна да се издига. Хваната в капана, сама, Нина започна да се издига в центъра на гигантския генератор.

Един люк зад масива от фалшиви контейнери водеше към вътрешността на гигантската постройка. Чейс влезе през него и с насочен пистолет огледа коридора. Нямаше жив човек. Дотук добре…

Внезапно прозвуча пронизителна аларма и по високоговорителя се разнесе глас: „До всички, до всички, нарушител на борда! Повтарям, тревога, нарушител на борда!“

Това не беше добре. Сигурно бяха забелязали парашута му.

Чейс измъкна втори пистолет и вече държеше по един „Хеклер и Кох“ във всяка ръка. Това не беше предпочитаният му тип оръжие, но патроните 45-ти калибър бяха повече от подходящи за стрелба в затворено пространство.

Тъй като не знаеше точното местонахождение на Нина, той реши да започне от най-логичното място. Ако Мичъл възнамеряваше да стреля с оръжието, той имаше нужда и от Нина, и от Екскалибур, за да го накара да заработи, а трюмът бе единственото място, което бе достатъчно голямо, за да побере в себе си генератора за геоенергия. Той започна да се промъква по коридорите, докато не откри тясна стълба, която водеше надолу, и се спусна по нея…

Изведнъж чу как някой тича в неговата посока.

Намираше се по средата на стълбата. Той сви ръцете си в лактите около двете перила и се плъзна надолу, притиснал пистолетите към гърдите си. Долу го чакаше въоръжен мъж; Чейс стреля два пъти и го повали в локва от кръв. Стигна до края на стълбите и се претърколи по палубата, забеляза втори мъж и го свали с един изстрел в главата, преди да се завърти при шума зад гърба си и да простреля трети.

Затича се напред. През отворения люк в края на коридора той забеляза друга стълба, която водеше надолу…

През люка се показа някакъв мъж и стреля по него. Куршумът изсвистя покрай главата на Чейс и той се хвърли встрани, отвръщайки на изстрела. И двата куршума рикошираха в металните стени.

Върху стената от другата страна на люка падна сянка, по стълбите слизаха още мъже…

Той стреля още веднъж, за да ги накара да се забавят, и потърси прикритие. В стената забеляза друг люк — отвори го и се скри зад него като зад щит, прикривайки се от куршумите, които се изсипаха върху него. Люкът подскачаше от ударите им, върху повърхността му се образуваха множество вдлъбнатини с размера на монети.

Зад гърба му се разнесоха викове. Приближаваха се още хора.

Скоро щяха да го заковат…

Той нямаше друг изход, освен да мине през люка и да го затвори зад себе си.

Озова се в склад. Част от подреденото оборудване напомняше магнитите от генератора на Васюкович, освен това видя раница с крила, подобни на онези, с които Мичъл беше стигнал до база Туманная. Но той не се интересуваше от съдържанието на стаята — а само от това дали има втори изход.

Освен ако…

От тавана стърчеше голяма хоризонтална тръба, която вкарваше чист въздух в затвореното пространство — а в стената под нея се въртеше вентилатор. Чейс вдигна пистолетите си и пръсна вентилатора на парчета. Изкатери се върху купчина кашони, разчисти отчупените парчета и се вмъкна вътре.

Тръбата беше по-широка, отколкото очакваше, и той усети топъл бриз да подухва в лицето му, докато пълзеше в нея. Тя не се използваше толкова за вентилация, колкото за охлаждане — да изкарва топлия въздух навън. Чу как люкът се отваря зад гърба му. Мъжете нахлуха вътре и се разнесоха викове, но не откриха никого — въпреки че не беше нужно да са гении, за да разберат къде е отишъл.

Той се прицели с единия пистолет в отвора, като се придвижваше колкото се може по-бързо към светлината, която струеше през един отвор в тръбата пред него. Чуха се нови викове — някой беше открил вентилатора. Той погледна назад. През квадратния отвор се подаде глава. Един бърз изстрел и главата изчезна.

Всеки момент щеше да го застигне дъжд от куршуми…

Той стигна до първата решетка и огледа бързо терена под нея, преди да започне да я разбива с пистолета си. Тънкият метал поддаде лесно. Той продължи да удря докато единият й край не се откъсна от рамката и увисна.

На няколко фута отдолу се забелязваше подпорна греда. Не беше кой знае какво, но щеше да свърши работа. Той се спусна през дупката в мига, когато куршумите се забиха в стената над главата му.

Чейс стъпи върху гредата и се плъзна по нея, защото тя се спускаше под стръмен ъгъл. Той се олюля и протегна ръце, за да се захване някъде, изпускайки единия си пистолет на пода. Политна надолу, но успя да се вкопчи за гредата, обвил и двата си крака около нея.

С разтуптяно сърце установи, че виси от скелето, което поддържаше апаратура — копие на системата на Васюкович, само че хоризонтално разположена. Единият от огромните електромагнитни пръстени висеше в единия край, закрепен върху големи изолатори. Следваше дълъг низ от пръстени по цялото протежение на трюма, а другият му край стигаше…

До Нина!

Тя се намираше в срещуположния край на генератора и се издигаше заедно с Екскалибур върху една платформа. Чейс изпита желание да я повика, но не можеше, защото щеше да издаде позицията си.