Чтение онлайн

— Ох, боже. — Нина хукна наляво и погледна надолу. — Еди! Мисля, че я намерих!

Чейс се приближи. Люкът в края на коридора беше затворен и възпираше порива на водата — поне временно. На около десет фута под тях имаше друг люк, вграден в страничната стена, който имаше хидравлична ключалка. Големият бутон от едната му страна светеше в зелено.

— Чудесно, но трябва да стигнем до него — каза той, шляпайки във водата, която бликаше в краката им и се изливаше в коридора като водопад.

От едната стена на коридора стърчаха метални кутии електрически превключватели. Чейс се спусна по тях и стигна до люка. Наведе се към бутона. Върху него се изливаше вода. Пръските падаха върху превключвателите, предизвиквайки искри. Нина изпищя. Чейс примигна и се хвана за нещо, за което се надяваше, че не е добър проводник, и натисна бутона.

Люкът се отвори. Чейс видя друг, по-малък люк, който се отвори по-бавно и разкри боядисана в бяло цилиндрична камера.

— Това спасителната капсула ли е? — попита Нина.

— Или това, или тоалетна. Идвай.

Нина започна внимателно да се спуска. Водата течеше все по-бързо и все по-голяма част от нея се изливаше върху превключвателите. Надолу по коридора нещо се взриви и димът се издигна нагоре към тях. Пламъците не успяха да се разгорят, защото прииждащата вода ги угаси.

Чейс протегна ръка, за да помогне на Нина, и я упъти към отворения люк на спасителната капсула.

— Хайде, по-бързо…

Подводницата се разтърси, титанът и стоманата стенеха така, сякаш умираха от болка. В дъното на коридора се надигна висока вълна и върху тях се стовариха стотици галони ледена вода. Все още наполовина в коридора, Нина беше ударена от вълната и се плъзна надолу по наклонения коридор.

Чейс бързо протегна ръка и успя да я хване за широкия ръкав на гащеризона й. Част от конците се скъсаха, но той стисна плата здраво в юмрук и Нина се залюля отдолу. Водата започна да се отича, тя се хвана за люка и се издърпа обратно.

— Благодаря — изпъшка, останала без дъх.

Той се усмихна с облекчение.

— Не ми се щеше точно ти да пропуснеш сватбата.

— Аха. И кога точно ще бъде тя?

— О, не започвай отново — изпъшка Чейс, побутна я към люка и запълзя след нея. Вмъкнаха се в капсулата и затвориха люка след себе си. По коридора премина нова вълна и подводницата изстена предсмъртно.

Нина откри панела за управление до входа, бутоните бяха услужливо надписани на руски и светеха в зелено. Тя ги натисна един след друг.

Вътрешният люк се заключи с прищракване. За няколко изнервящи минути не се случи нищо, след което спасителната капсула потрепери, когато отделението й започна да се наводнява. Люковете на външната обвивка на тайфуна се отвориха и с гръмотевичния трясък на сгъстен въздух капсулата беше изхвърлена навън.

Ударът запрати Нина върху Чейс. Цифровият уред за измерване на дълбочината бързо преброи до нула и още преди да успеят да се съвземат от силното разтърсване, плясъкът на вода и лекото поклащане им подсказаха, че вече са на повърхността.

Отдолу се разнесоха бумтене и скърцане — Тайфунът най-после беше стигнал морското дъно. Нина погледна разтревожено Чейс и отметна кичур мокра коса от лицето си.

— Ами ако реакторите на подводницата се взривят?

— Няма — успокои я Чейс. — Те не работят на този принцип. Обвивката им е здрава, ще успеят да ги извадят, без да изтече много гадост. — Той я погали по бузата и огледа вътрешността на капсулата. Освен люка, през който бяха влезли, на тавана имаше друг с малки амбразури. — Мисля, че сега е моментът да ни хванат, докато се натискаме.

Нина изсумтя.

— Как да ти кажа, плуването в ледена вода не ми действа твърде предразполагащо.

— Но пък прави чудеса със зърната на гърдите ти.

— Хей!

Чейс се засмя уморено, след което отмести Нина от скута си и се изправи, поглеждайки към защитното пластмасово покривало на панела в дъното на капсулата.

— Виж дали отдолу няма радиостанция.

Нина повдигна покривалото, а той надникна през амбразурата. В панела наистина имаше радио, както и още нещо.

— Тук има рул и компас.

— Виж дали можеш да я подкараш. — Чейс погледна към брега. Силните лампи на дока обливаха тъмните скали с ярка светлина — а на билото на хълма гореше някогашното съоръжение на Васюкович, над което се издигаха гъсти кълба дим и се сипеше пепел. — Господи. Джак наистина попиля всичко. — Той се зачуди какво ли се е случило с агента на DARPA; Мичъл едва ли беше побягнал към носа на тайфуна, защото се беше паникьосал. Той имаше някакъв план. Чейс се обърна и се загледа в морето.

Някъде на хоризонта проблесна нещо, едва забележима белота на фона на мрачната вода. Вълните се разбиваха в някакъв плаващ предмет.

Тракането на електрически стартер беше последвано от боботене на двигател.

— Чиста работа, а? — каза Нина.

— Да. Да виждаш някакъв бинокъл наоколо?

Тя претърси отделението под таблото за управление и освен бинокъл намери и медицинска аптечка.

— Дай да ти почистя раните — каза тя, като му подаде бинокъла.

— След малко. — Чейс огледа хоризонта. — Мътните го взели!

— Какво има?

— Джак си е намерил превоз за вкъщи. — През бинокъла той видя причината за вълните — друга подводница. Смътна червена светлина идеше откъм отворения люк, а около него се суетяха фигури и се опитваха да извадят една надуваема лодка от водата. Въпреки че Чейс не можеше да види лицето на човека, изкачващ се по стълбичката, мечът, който държеше в ръка, го разкриваше.

Щом Мичъл се качи на борда, останалите пуснаха лодката обратно във водата и влязоха през люка. Преди да го затворят, кратко проблясване на светлина освети номера 23, написан върху черния метал, след което всичко се скри. Подводницата се раздвижи; той я проследи с поглед, докато изчезне под повърхността, което беше направено с изненадваща скорост.

— Копелето си е повикало подводница да го чака — каза той на Нина. — Щом излязат от руски води, най-вероятно ще го вземе хеликоптер и ще го отведе… там, където е решил да отнесе Екскалибур.

— Господи. — Нина седна и разтърка раменете си с длани, за да се стопли. — Цялата работа е била нагласена от самото начало. А Джак се оказва, какво, четворен агент? По дяволите — продължи тя, сещайки се за нещо, — обзалагам се, че той е накарал Васюкович да убие Бернд — така е щял да бъде сигурен, че ще му помогна да намери меча.