Чтение онлайн

— Какво правят те, за бога? — попита Нина, вперила поглед в необичайната сцена, която се разкри пред тях, без въобще да се притесни за здравето на участниците.

Чейс се изхили невярващо.

— Нали ти казах, че ще иска да направи нещо опасно. Но, да му се не види, това не го очаквах.

Върху пасището беше опъната мрежа, а на няколко метра пред нея, между два кола, беше опъната бяла хартиена лента. Зад тях, на около стотина метра нагоре по неравния хълм, се виждаше пътека от смачкана трева, която водеше до сравнително равна поляна, където стояха състезателите. Това беше състезателна писта, но участниците не бяха нито пеша, нито в някакво превозно средство. Те се намираха във вътрешността на гигантски надуваеми топки, които приличаха на прозрачни топки за голф.

Чейс не можа да открие Мици сред публиката, затова въобще не беше изненадан, когато видя, че единият от първите двама състезатели има дълга руса коса.

— О, боже! — проплака той, докато някакъв мъж започна обратно броене на немски.

— Тя ли е в топката? — попита нервно Нина.

— Тя е в топката.

— Давай! — извика мъжът. Надуваемите мехури започнаха да се търкалят надолу по хълма, като набираха скорост с плашеща бързина. Доколкото Чейс можеше да разбере, състезателите нямаха абсолютно никакъв контрол върху тях — те просто се премятаха като дрехи в сушилня, докато топките отскачаха от неравностите, скалите и дори една от друга.

Всичко свърши за около петнайсет секунди. Топката на Мици разкъса хартиената лента на сантиметри преди другата топка и се блъсна в мрежата, подскочи във въздуха и най-накрая се спря. Хората се втурнаха да задържат сферите, докато двамата се откопчат и се измъкнат навън. Победеният състезател, слаб млад мъж, обръснат на катинарче, веднага се строполи на тревата, докато Мици успя да се задържи права, макар че се олюляваше. Тя забеляза Чейс и спътниците му и започна да му маха развълнувано, но краката й се подкосиха. Тя едва не падна, но някой успя да я прихване.

— Не мога да не го призная — рече Мичъл, — приятелката ти знае как да устрои ефектно появяване.

Те се приближиха до нея. Нина осъзна, че закръглената и хубава блондинка е доста по-млада от всички останали международни „приятелки“ на Чейс. Тя изглеждаше някъде около двайсетте.

— Еди! — извика Мици, като се усмихна широко, докато те се приближаваха към нея, и побърза, все още олюлявайки се, да го прегърне.

— Здрасти, Мици — отвърна ентусиазирано Чейс. — Успокой топката — добави той, когато тя го целуна силно по устните. — Не искам да карам годеницата ми да ревнува.

Продължавайки да прегръща Чейс, Мици любопитно погледна към Нина.

— Здрасти. Ти ли си сгодена за Еди? Поздравления! И поздравления за откриването на Атлантида. Прочетох статията за теб в „Тайм“. — Най-накрая тя пусна Чейс и го погледна въпросително. — А теб само те споменаха. Защо така?

— А, това не ме притеснява — не съм роден за слава — отвърна Чейс и сви презрително рамене. — Виж, срещу богатството нямам нищо против! — Мици се разсмя.

След като се представиха един на друг, Чейс погледна към надуваемите топки, които се извозваха с колички нагоре за следващото спускане.

— Какво беше това?

— Нарича се зорбинг — отвърна Мици. — Много е забавно.

Чейс се ухили.

— Трябва да имаш здрави топки, за да се захванеш с това.

Мици отново се засмя.

— Та какво те води в Швейцария? Нали знаеш, че винаги съм готова да ти помогна. Въпреки че вече не си свободен. — Тя се усмихна на Нина. — Голяма си късметлийка.

— Да, понякога и аз си мисля така — отвърна Нина, доста изненадана от факта, че Чейс изглежда леко смутен от вниманието на младата жена. — Вие откъде се познавате? Заедно ли сте работили?

— Не, нищо подобно — отговори Мици. Тя стисна ръката на Чейс. — Еди ме спаси. Заедно с майка ми, преди около четири години.

— Просто си вършех работата — рече скромно Чейс.

— И не само това. Освен че ме спаси, ти промени живота ми! Преди бях доста свита — каза тя на Нина, — домошарка един вид. Зубрачка.

Мичъл смушка Нина.

— Че в това няма нищо лошо, нали? — Тя се усмихна.

— Но след като се запознах с Еди — продължи Мици, — осъзнах, че животът ни е даден, за да се живее, че съществуват толкова много неща, които трябва да се опитат. Исках да се занимавам с всичко — точно като него.

— Нищо не съм направил — каза Чейс. Той погледна нагоре по хълма, където разтоварваха сферите от количките. — Например никога не съм се спускал по склон, напъхан в голяма надуваема топка.

— Може би трябва да опиташ — предложи Нина с палава усмивка.

Лицето на Мици светна.

— Да, трябва! Хайде, ще се състезаваш с мен. — Тя го сграбчи за ръката и се опита да го поведе със себе си.

Чейс не помръдна от мястото си.

— Да не си се побъркала!

— Няма да отнеме много време. Организаторите са ми приятели. Мога да те включа в следващата серия. — Тя дръпна ръката му още по-настоятелно. Чейс погледна безпомощно към Нина, която се ухили и му кимна подканящо. Чейс въздъхна и последва Мици нагоре по склона.

— От колко време сте сгодени с Нина? — попита тя.

— Около година. Всъщност скоро, след като се видяхме последния път.

Тя изпусна пресилена въздишка.

— Значи съм си изпуснала шанса.

— Нее, ти заслужаваш нещо по-добро от грозен стар негодник като мен.

— Знам ли. Всички мъже на моята възраст, с които се срещам… Те са такива… момченца!

Чейс се разсмя.

— Между другото, все още ти дължа пари за онзи парашут.

— Не се притеснявай — успокои го Мици. — Макар че мама въобще не беше във възторг, когато й съобщих какво се е случило с него. — Тя раздразнено изпухтя — универсалният звук, издаван от всички деца, недоволстващи от родителите си. — Докато си тук, можеш да дойдеш да я видиш. Знам, че тя ще те посрещне с удоволствие.

— Всъщност ние не разполагаме с много време, но… да, може да прескочим да я видим.

— Къде отивате след това?

— В Йордания.

— Йордания! — възкликна Мици. — И аз ще ходя там по-късно през годината, за да видя руините на Петра. А ти защо отиваш?

— Страхувам се, че не мога да ти разкрия много — мисията е строго секретна. Но ще ни направиш огромна услуга, ако ни помогнеш с нещо в Австрия.

— Строго секретна? Звучи ужасно загадъчно. Да не би да е нещо като откриването на Атлантида?

— Нещо такова. Когато приключим, ще ти разкажа всичко.

Тя се усмихна.

— Чакам с нетърпение.

Двамата стигнаха до равната част на пасището, където ги очакваха сферите. Мици се обърна на немски към един от организаторите, който се съгласи да я пусне заедно с Чейс да минат следващи, след което използва усмивката си — и дълбокото си деколте — за да обезоръжи двамата младежи, чиито места бяха заели. След това започнаха подготовката си.

— Шийна яка? — попита Чейс, като въртеше в ръце твърдата подплатена черна яка със самозалепващи се велкро ленти. — При повечето спортове това се използва чак след като се прецакаш. Сигурна ли си, че е безопасно?