Чтение онлайн

— Хектор — каза Нина. — Боже мой, изглеждаш ужасно изтощен!

— Преживях доста стресиращи двайсет и четири часа — каза сърдито той. — Не се случва всеки ден моят оперативен директор — и нейният специален помощник — добави той, като погледна към Чейс — да бъдат арестувани заради това, че са разрушили половин град. След това, сякаш разправиите с пресата не са ми достатъчни, изведнъж ми се казва, че случилото се вече е свързано с държавната сигурност и аз трябва да скоча в правителствения самолет и да отлетя за Англия, без дори да имам време да си взема четката за зъби!

— Извинявайте за това, адмирале — каза Мичъл, като пристъпи напред и се ръкува с Амороз. — Джак Мичъл, DARPA. Говорихме по телефона.

Амороз поздрави Мичъл така, сякаш той въобще не отговаряше на очакванията му, след което отново се обърна към Нина.

— Информираха ме подробно за ситуацията. Подозирам, че ти въобще не си доволна от развитието на нещата.

— Меко казано — изсумтя Нина. — Хектор, ако онова, което господин Мичъл ни каза, е достоверно, то тогава наистина сме изправени пред заплаха за националната сигурност и разбирам защо си отговорил положително на молбата им. Но ако ситуацията е такава, то това е работа на ЦРУ, а не на АСН. Ако разберат, че вземаме страна и помагаме на едно определено правителство, ще ни бъде много трудно занапред да получаваме съгласие за сътрудничество от други държави.

— Разбирам какво искаш да кажеш и донякъде съм съгласен с теб. Но сегашната ситуация е различна.

— Така ли? И защо?

Амороз не беше особено доволен от тона й.

— Защото, Нина, ние се прибираме у дома. АСН може и да беше сформирана под егидата на ООН, но всъщност се финансира от държавите от НАТО и по-специално от Съединените щати. САЩ вложиха много средства и ресурси в АСН — и дадоха над седемдесет жертви, за които съм убеден, че няма нужда да ти напомням. Затова сега чичо Сам моли АСН да направи нещо в замяна на това. — При вида на неодобрителното изражение на Нина той продължи: — Боже, Нина! Първо на първо, АСН беше създадена точно за това, знаеш много добре! Ако този Васюкович се добере до Екскалибур, можем да се окажем пред нова Атлантида — и то не онази напудрена история, която представихме пред обществото, а истината, онази, която едва не завърши с повече от един милион мъртъвци!

— Но почти няма за какво да се заловим! — възрази Нина. — Бернд ми каза, че свещеникът на онази църква в Сицилия бил убит от руснаците, но местната полиция каза, че подозира мафията. И може би са прави, може би смъртта му е била просто съвпадение.

— И ако онова нещо наистина е било там — добави Чейс, — това не означава ли, че Васюкович вече има всичко, от което се нуждае?

— Убийството е било извършено преди три седмици. Ако можеше да задейства системата, досега да сме разбрали за това — отговори Мичъл. — Възможно е парчето да е твърде малко, за да свърши работа — или пък Калибърн просто не е достатъчно ефективен свръхпроводник.

— Или пък — възрази Нина, — Бернд може да е грешил за всичко.

— Но може и да не е — каза Мичъл. — Точно това трябва да разберем и ви молим да ни помогнете, доктор Уайлд. След всичко, което сте постигнали през изминалите няколко години, вие очевидно сте най-подходящият човек за тази работа. — Той кимна към снимката на президента Долтън, която висеше на стената в кабинета. — Имаме нужда от вас. Страната ви има нужда от вас.

— Всичко това идва отгоре — каза Амороз, който погледна към Мичъл. — АСН е приела да помогне на DARPA да открие тези артефакти преди руснаците да го направят.

— Аз съм убеден, че приятелят ви е бил прав за Екскалибур — че той съществува, и че е бил на прав път за откриването му — обърна се Мичъл към Нина. — Ако Васюкович успее да използва проучванията му, за да открие Екскалибур преди нас, то значи е умрял напразно… а и много други хора могат да умрат.

За втори път през последните два дни Нина усети, че се опитват да я изнудят, въздействайки на чувствата й — но освен това знаеше, че няма начин да им откаже. Не и когато сигурността на страната й и на света, е заложена на карта.

Освен това ако Екскалибур наистина съществуваше, ако легендата за Артур беше истина, тя щеше да бъде човекът, който го е доказал. Още едно значимо постижение преди да е навършила трийсет, боже мой…

Тя се обърна към Чейс.

— Ти какво мислиш, Еди?

— Аз ли? — той сви рамене и се ухили. — Звучи ми забавно. Хем ще свършим малко работа, хем ще спасим света — винаги съм готов за това.

Нина замълча, премисляйки възможностите.

— Добре — каза най-накрая тя. — Ще го направя. Но това ще бъде операция на АСН. А не някаква си съвместна кампания, в която всяко мое решение да се подлага под въпрос, и в никакъв случай не военна мисия. Ако аз ще се занимавам с това, аз ще ръководя всичко.

— Всъщност от самото начало планът беше такъв — каза Мичъл, — затова се погрижихме за всичко без никакви проблеми. Има само две условия — съвсем нищожни — продължи той, като се ухили до уши, разкривайки перфектните си бели зъби, когато Нина отвори уста, за да възрази. — Първото е, че когато открием Екскалибур, DARPA ще го анализира, за да разбере как точно преди около 1500 години Мерлин е успял да създаде свръхпроводник, устойчив на високи температури. Щом приключим, мечът ще бъде върнат на АСН.

Нина кимна.

— А какво е второто?

— Второто е… че аз идвам с вас.

— А, така ли? — изненада се Чейс.

— Аз ще бъда представителят на DARPA — но операцията си остава на АСН — увери Мичъл Нина, преди съвсем неочаквано да й отдаде чест. — На вашите услуги, мадам.

— Козирувахте точно по устав — отбеляза Чейс. — Не споменахте, че сте били военен.

— Командир, Американски морски флот — отвърна гордо Мичъл. — Преди да ме прехвърлят в DARPA.

Нина беше впечатлена; Чейс не чак толкова.

— Моряче, а? — рече той.

— На ядрената подводница „Джими Картър“.

Чейс изкриви лице.

— Не стъпвам там. Не и без оловен костюм.

— Не е чак толкова зле. Е, поне нашите не са — за руските не знам. Но първото нещо, което трябва да направим, е да научим коя е следващата ни цел. Д-р Уайлд, искам да ми кажете абсолютно всичко, което си спомняте от разговора с Руст.

— Нина.

— Моля?

— Щом ще работим заедно, мисля, че няма да е зле да се обръщаме един към друг на малки имена. Така че наричайте ме Нина.

Мичъл отново се усмихна.

— Това ме устройва напълно, Нина.

— Добре… Джак. — Двамата се усмихнаха един на друг.

Чейс подбели очи.

— Та значи къде отиваме?

— Не знам — отвърна Нина, поклащайки глава. — Единственото място, което Бернд назова по име, беше Коронея, един от гръцките острови… но после каза, че парчетата от меча не са там. — Тя се замисли за миг. — Но може би там е открил нещо, което да му е подсказало къде може би се намират сега. Освен това спомена, че едното от тях било „близо до дома“ — мисля, че той живее в южна Германия, близо до Мюнхен.