Чтение онлайн

— Бернд ми каза, че Екскалибур греел със светлината на трийсет факли и от него излизали пламъци.

— Това ще да е било едно страхотно психологическо оръжие — каза Мичъл. — Представете си как кралят на Британия ви напада с този пламтящ меч, посичайки всичко по пътя си? За шести век той сигурно е бил еквивалентът на ударния самолет АС-130 „Спектър“ или вакуумната супер бомба. Зърнеш ли го, че се приближава, последното нещо, което ти минава през главата, е да се биеш. Просто ти се иска да побегнеш надалеч, точно като смелия сър Робин 10 .

Нина се засмя при асоциацията с Монти Пайтън, след което отново стана сериозна.

— Вие наистина вярвате в това, нали? Наистина смятате, че мечът на крал Артур е бил направен от този вълшебен метал?

— Да — отговори твърдо Мичъл. — Проблемът е, че Васюкович също го вярва.

— Защо да е проблем? — попита Чейс. — Той получава меча, генераторът му проработва, щрак! Безплатен ток навсякъде!

— Освен факта, че е убивал хора, за да се сдобие с него? — попита го Нина неодобрително.

Лицето на Мичъл се смръщи.

— Не става въпрос само за генерирането на електричество. По времето на Артур Екскалибур е бил могъщо оръжие… но днес може да бъде използван за създаването на още по-могъщи оръжия. С подходящия свръхпроводник на място, генераторът за геоенергия става самозахранващ се, така че външният източник на енергия, който е необходим за пускането му, може да бъде изключен. След което генераторът може да произведе огромни количества енергия, които могат да бъдат освободени в един-единствен взрив.

— Значи нещото се пръсва на парчета — каза Чейс. — Не виждам какво му е лошото.

— Не, не се пръсва — каза Мичъл, като поклати глава. — Системата използва снопове антени тип HAARP, за да извлича земната енергия. Но антените са проектирани и да излъчват енергия — и все още могат да го правят. Васюкович може да използва антените, за да нагрее йоносферата по начина, по който е проектирана HAARP, и след това наведнъж да изстреля цялото количество генерирана енергия срещу определена цел, отдалечена на хиляди мили от генератора. От арктическото крайбрежие на Русия той може да унищожи всяка цел в северното полукълбо.

Внезапен хлад заля Нина и тя потрепери ужасено.

— С каква мощ точно разполага това нещо?

— Със силата на ядрена бомба, впрегната в една светкавица — каза Мичъл. — И срещу нея няма защита. Не може да се предупреди за идването й, няма начин да се спре. Единственото, от което се нуждае Васюкович, за да го задейства, е подходящ свръхпроводим метал. И това е причината аз да съм тук. — Той се напрегна. — Това е въпрос на национална сигурност — не само на Съединените щати, но и за всяка държава по света. Доктор Уайлд, ние искаме от вас да откриете Екскалибур, преди да е попаднал в ръцете на Васюкович.

— Аз ли? — стресна се Нина. — Защо си мислите, че точно аз ще го открия?

— Вие сте последният човек, който е разговарял с Руст. В показанията си сте написали, че той ви е казал къде се намират парчетата от Калибърн, на които е отбелязано местоположението на Екскалибур.

— Не може да се каже, че ми е казал точното местоположение — възпротиви се тя. — Просто ми каза, че смята, че знае къде се намират — и след това го застреляха!

— Това е всичко, с което разполагаме. Сега, когато проучванията на Руст са в ръцете на хората на Васюкович, вие оставате единствената ни надежда да открием първи меча. Все пак — каза той, като окуражително й намигна, — вие имате доста опит с такива неща.

— Ами ако Бернд е грешал?

— Тогава Васюкович не разполага с нищо. Но Съединените щати не могат да разчитат само на това. Ако Васюкович успее да задейства оръжието си, то ще се превърне в най-дестабилизиращата заплаха за света след Студената война. Русия вече дрънка с оръжия заради Арктика; това ще им даде възможност да подкрепят заплахите си със сила. — Той се изправи. — Бих искал да дойдете с нас в посолството ни в Лондон, за да обсъдим плана за действие.

— Чакайте малко — каза Чейс. — Ние работим за АСН, не за DARPA.

И отново Мичъл като че ли бе очаквал тази реплика.

— Вече има съгласие за сътрудничество в тази мисия.

Нина беше изненадана.

— Така ли? Но АСН е цивилна агенция на ООН, а не част от американската военна система.

— Цел на АСН е да се погрижи историческите артефакти да не попадат в грешните ръце — намеси се Пийч. — Мисля, че това също се вписва в картинката.

— Официално действията ни ще се определят като операция на АСН — заяви Мичъл. — Но тя ще бъде подкрепяна от Съединените щати и най-вече от DARPA. Директорът на АСН вече даде разрешение.

— Бих искала първо да поговоря с Хектор — каза Нина през зъби.

— И аз така си помислих. Затова в момента той лети към Англия, може би дори вече е стигнал в посолството. Ще можете лично да разговаряте с него.

— Бре да му се не види — промърмори Чейс. — Големи сте бързаци, а?

— Хората на Васюкович ще бъдат готови за действие в мига, когато разберат къде се намират парчетата от меча — каза Мичъл. — Затова не трябва да губим време.

— Ха — възкликна Нина. — В такъв случай значи заминаваме за Лондон.

Чейс се изправи и погледна през прозореца към лимузината.

— По-добре да вземем вашата кола — нашата е малко потрошена. Добре, че й направихме застраховка…

Американското посолство се намираше в единия край на Гросвенър скуеър. Докато лимузината заобикаляше антитерористичните защитни барикади, за да стигне до охранявания страничен вход, Нина си помисли, че сградата му е изключително грозна: брутално скупчване от бетон и стъкло, което изглеждаше съвсем не на място сред заобикалящите го елегантни викториански къщи. Но въпреки това щом зърна звезди и райета 11 да се развяват отвън, за миг се изпълни с гордост. Късче от дома далеч от дома.

Те напуснаха дома на Елизабет по най-бързия начин, Холи и бабчето се изненадаха и натъжиха от тръгването им, а Елизабет не каза почти нищо, ядосана от невъзможността да излее остатъка от гнева си върху Чейс. Мак също беше много изненадан; въпреки думите на Мичъл, че мисията е секретна, което означаваше, че Чейс нищо не може да сподели с него, бързата размяна на погледи между двамата бивши офицери от САС убеди Чейс, че Мак ще използва всичките си контакти, за да му помогне, ако може.

Пийч ги отведе до един кабинет, който гледаше към Гросвенър скуеър, където ги очакваше Амороз.