Чтение онлайн

Чейс трескаво завъртя кормилото, за да го предотврати. Джипът се залюля на две колела, след което тупна отново върху четирите, като се засили право към един от резервоарите.

Чейс рязко завъртя кормилото на другата страна. Мерцедесът поднесе, завъртя се… и спря. Задната му врата докосваше боядисания в бяло резервоар, дори беше леко хлътнала навътре.

Максимов примигна, когато осъзна колко близо са били до експлозивен сблъсък.

— Следващия път аз ще карам.

— Не, сега ще слезеш от колата — каза Чейс. — Освен ако не ти се плува. — Той посочи с пръст към ниската дървена ограда, която минаваше по ръба на скалата.

Максимов се ококори.

— Ти си луд!

Чейс отвори вратата си широко.

— Луд ли? Бесен съм направо! — Той направи една бърза маневра и блъсна другата врата в резервоара. — Сериозно говоря — вън!

Руснакът се отказа да спори и побърза да се измъкне навън. Чейс дори не го изчака да затвори вратата зад себе си, превключи на скорост и натисна педала за газта. Джипът буквално излетя от мястото си и профуча край подредените резервоари, застрашително приближавайки се към черното море.

Както и към светлините и кея.

Чейс коригира курса си и се устреми право към тях, като засили мерцедеса право през ниската ограда с повече от осемдесет километра в час.

Джипът застина за миг във въздуха и Чейс изскочи през вратата. Едва успя да се извърти в поза за гмуркане и се заби в ледената вода недалеч от кея.

Джипът продължи да лети напред без него. Няколко секунди след като Чейс се гмурна в морето, той се заби с носа напред в кея и се взриви, натрошавайки края на дървената структура. Шокираният Мичъл се оказа откъснат от лодките, а взривната вълна го отхвърли на около трийсетина фута назад.

Той остави изпадналата в безсъзнание Нина върху дъските, скочи на крака, и се втренчи невярващо в горящите останки, преди да погледне към водата. Само един човек бе способен да полети с джип.

— Еди! — изръмжа той, свали ХМ-201 от рамото си, изтича към края на кея и насочи оръжието към тъмната вода.

— Майната ти, Еди! Майната ти!

Замаян от студа, Чейс се опитваше да изплува, но водата над главата му изведнъж изригна от куршумите. Задържайки дъха си той заплува в обратна посока, докато Мичъл продължаваше да стреля в тъмната вода. 3.6 милиметровите куршуми успяваха да проникнат едва на няколко фута преди водата да ги забави, но те все още бяха горещи и няколко го изгориха по раменете, като огънче от цигара.

Мичъл изстреля всичките двайсет патрона от пълнителя. Понечи да превключи на други амуниции, когато се сети, че разполага с нещо много по-мощно.

Чейс вече го очакваше. Той се гмурна още по-надълбоко и заплува към брега с всички сили…

25 милиметровата граната падна във водата, потъна на четири фута дълбочина и се взриви.

Сферичната взривна вълна се разпространи със скоростта на звука. Горната й част достигна повърхността за частица от секундата и изригна навън във формата на гигантски гейзер. Под повърхността вълната продължи да се разпростира, много по-мощна и смъртоносна в плътната течност, отколкото във въздуха.

Колкото и бързо да плуваше, Чейс не можеше да надбяга взрива. Граната, хвърлена в плувен басейн, може да убие всички в него посредством хидростатичния шок — единствения му шанс за оцеляване беше да се отдалечи колкото се може по-далеч от епицентъра, с крака към него, за да разпръсне встрани силата на удара, когато взривната вълна го връхлети. Ако го удари странично, щеше да е мъртъв, с разкъсани органи…

Ударът беше ужасен, налягането го притисна от всички страни и го хвърли в неконтролируемо премятане. Дробовете му останаха без въздух и отпуснатото му тяло започна да потъва надолу.

Мичъл огледа разпенената повърхност за някакви признаци на живот. Нищо. Той изчака още малко, за да бъде сигурен, след което метна автомата на рамо, вдигна Нина и забърза към дока.

Чейс нямаше представа накъде е повърхността. Опита се да отвори очи и ледената солена вода му засмъдя. Нямаше никакви светлини, които да му покажат пътя към повърхността, не се чуваше нищо, освен съскането на милионите мънички въздушни балони, които бълбукаха около него.

Въздухът му свършваше. Докато служеше в SAS, можеше да издържи под вода над четири минути, но без редовните тренировки капацитетът на дробовете му беше намалял, а и не знаеше колко въздух е изкарала експлозията от дробовете му. Усещаше, че не е останало много, натискът в гърдите му се засилваше и сърцето му биеше все по-бързо…

Чу се нов звук — дълбок, тътнещо боботене. Наблизо. Последната граната на Мичъл. Той се сви в готовност да посрещне експлозията…

Но такава не последва. Вместо това една огромна длан го сграбчи за ръката и го издърпа на повърхността. Той изскочи над водата, пое си дълбоко въздух и видя ухиленото лице на Максимов.

— Ти… Ти от скалата ли скочи?

— Щом дребосък като теб може да го направи, хей! Няма никакъв проблем за голям руснак като мен. — Той заплува към кея, придърпвайки Чейс след себе си. — Мичъл замина за дока с жена ти.

Достигнаха до един от стълбовете и се хванаха за него.

— Не ми е жена. Не още.

— Така ли? И кога е сватбата?

— Защо всички ме питат за това? — възстановил дишането си, Чейс се изкачи върху кея. Откъм дока за подводници се чуха изстрели. По какво ли стреляше Мичъл? Няколко секунди по-късно се разнесе много по-силна експлозия. Последната граната.

Максимов се измъкна от водата.

— Какво прави той?

— Не знам, но трябва да отидем там. — Превивайки се от болки в цялото тяло, Чейс изцеди доколкото можа дрехите си от водата. Студеният морски вятър го пронизваше до костите; ако скоро не намереше някакво укритие, рискуваше да изпадне в хипотермия.

Двамата закуцукаха по кея. Пред погледа им се разкри ярко осветената вътрешност на дока. Черното масивно тяло на Тайфуна се издигаше злокобно над водата. Чейс видя някакви хора да тичат в другия край на дока. Предположи, че са били подплашени от стрелбата на Мичъл, но от американеца нямаше и следа…

Подводницата се раздвижи.

Отначало потегли бавно, но засилващия се воден поток край носа й не можеше да се сбърка и тя постепенно се отдалечи от дока. Привързващите я стоманени въжета висяха разкъсани от корпуса — Мичъл беше използвал експлозивни куршуми, за да ги прекъсне.

Откъм подводницата се разнесе силен трясък — подвижното мостче се откъсна и падна във водата. Над дока се носеше гъст пушек — последица от експлозията на гранатата, досети се Чейс: кнехтът беше взривен и всички стоманени въжета, привързани към него — прекъснати.