Чтение онлайн

Тайфунът беше свободен — но Мичъл не беше разкъсал електрическите кабели, които излизаха от реакторите на подводницата през дупката в корпуса. Докато тя минаваше край пилона в края на дока, те увиснаха, но не след дълго пак щяха да се опънат.

Пред очите им се появи кърмата на морския съд, гигантските й перки пенеха водата от двете страни на високия рул. Те бяха монтирани във вътрешността на гигантски пръстени, които да ги пазят от удар с плаващи във водата предмети. Това сложи край на надеждите на Чейс, че ще се омотаят в кабелите, щом те се откъснат и паднат във водата.

А неговите шансове да се озове на борда на подводницата скоростно намаляваха. Когато тя се изравни с него, щеше да се намира твърде далеч от дока, за да може той да скочи и да се залови за някой кабел — а ако паднеше във водата, перките щяха да го повлекат надолу. Защитните пръстени бяха достатъчно големи, за да бъде тялото му завлечено вътре и разкъсано на парчета.

Нямаше никакъв друг начин да се озове на борда… освен от крана, който се издигаше в края на дока.

Рамото му беше извъртяно към кея, далеч от подводницата. Но ако успееше да го завърти на другата страна…

— Можеш ли да завъртиш това? — попита Чейс, като посочи към крана. Боята му беше покрита с ръжда, изглежда машината отдавна не беше използвана. Но в основата й се забелязваше лост, който все още изглеждаше във форма.

— Да, но защо?

— Защото трябва да се кача на подводницата.

— Рамото не е ли много късо?

— Тогава значи съм прецакан! Хайде, завърти го! — Той започна да се изкачва по ръждясалото скеле.

Максимов отпусна спирачката, след което сграбчи лоста и се опита да го премести.

— Не помръдва!

— Разклати го, за да се освободи!

Ръмжейки, Максимов започна да лашка напред-назад неподатливия лост. Той изскърца ужасно, след което леко се раздвижи.

— Помръдна!

— Чудесно, продължавай! — Докато Чейс се изкачваше нагоре, рамото леко се завъртя и от него се посипаха парченца ръжда като кафяви ръбести снежинки. Той погледна към тайфуна. Носът на подводницата вече го беше подминал, масивното чудовище бавно набираше скорост.

От укритието се разнесе скърцане на метал. Някой от електрическите кабели се бяха скъсали, но други продължаваха да се държат и постепенно накланяха пилона. При докосването им един в друг прехвърчаха искри, а след минутка подпорите на пилона поддадоха и той се сгромоляса върху дока, повлечен от подводницата.

— По-бързо, по-бързо! — извика Чейс. Рамото се беше извъртяло на около трийсет градуса, но на него това не му беше достатъчно. Достигна го и се изкатери отгоре му, докато Максимов продължаваше да работи с лоста. — По-бързо!

Максимов натисна още по-силно, надавайки мечешки рев. Кранът се завъртя по-бързо, но Чейс осъзна, че времето няма да му стигне. Кърмата на подводницата почти се беше изравнила с него и когато стигнеше до края на рамото, за да се спусне по кабела, щеше вече да го е подминала.

Той се изправи и хукна по рамото.

Едно подхлъзване и щеше да полети към смъртта. Но той продължи да тича, потраквайки с обувки по износения метал, докато не стигна до края и скочи, продължавайки машинално да движи ръце и крака във въздуха…

Падна върху задната част на кърмата, търкулна се надолу по стръмната черна стена и се удари в изпъкналата гърбица в основата й. Продължи да се плъзга по гръб надолу към мократа кърма. Премина на косъм от ръба на дупката, изрязана в корпуса и набра скорост по наклонената стена право към едната от перките, които се подаваха над водата…

Ръката му болезнено се удари в една от вдлъбнатините в корпуса. Той инстинктивно се вкопчи в нея и увисна изтръпнал — краката му се спряха на няколко стъпки от водата; всеки миг потокът можеше да го завлече право в мелницата на огромните бронзови витла. Заля го ледена вълна. Той изпъшка и с нечовешко усилие се издърпа нагоре.

Разнесе се зловещ трясък. Той надигна глава.

От реактора се откъсна още един кабел. Подводницата продължаваше да тегли пилона по дока, който повличаше по пътя си множество дребни предмети.

Накрая стигна до крана. Максимов, който вцепенен наблюдаваше битката за оцеляване на Чейс, изведнъж осъзна опасността, в която самият той се намира, и хукна по кея, малко преди пилонът да се забие в крана. Тайфунът вече беше набрал скорост и ударът разтресе старото съоръжение из основи. Още един кабел се откъсна сред дъжд от искри. С ужасяващо скърцане кранът се откъсна от кея и рухна във водата, повличайки пилона след себе си. И двете повредени съоръжения потънаха, повличайки кабелите от кърмата на подводницата.

Чейс се надигна на ръце и ги проследи с поглед.

— Господи! — ахна той, като видя как се удариха в защитните пръстени на перките. Те успешно изпълниха задачата си — не че това му помогна по някакъв начин. Тайфунът вече се беше отдалечил от дока и се отправи към открито море с нарастваща скорост.

Чейс с мъка се изкатери по кърмата, добра се със залитане до зеещия отвор в обшивката и се плъзна вътре. Тайфунът се състоеше от два дълги титаниеви корпуса, свързани един за друг като катамаран и затворени в обща стоманена черупка. Погледна надолу и видя, че вътрешните корпуси са разрязани, за да могат да служат по-добре при новия живот на подводницата като мобилна ядрена електроцентрала, и от тях стърчаха кабели. Някои от изрязаните дупки бяха достатъчно големи, за да може да се промуши през тях. Той се спусна през един от отворите.

Никой не забелязваше как останките от пилона и крана, които подводницата влачеше след себе си, действаха като подводно кормило — нищожен товар за огромния съд, но с достатъчно съпротивление, за да нарушат баланса и да придърпват все по-надолу задницата й, така че вълните застрашително приближаваха изрязаните в корпуса дупки…

Чейс се приземи върху долната палуба и се озова пред стена, върху която беше изрисуван символът за радиоактивност. Инстинктивно притисна двете си ръце към слабините и се огледа за най-бързия възможен начин да напусне залата с реактора.

В дъното забеляза един отворен люк и излезе през него. Зад гърба му остана тихото бучене на задвижващите валове, нямаше никакви други признаци на активност. Изглежда, в екипажа на подводницата влизаха само най-необходимите хора, достатъчни, за да се задвижат реакторите, но не и да я изкарат в морето. Те или бяха избягали, или Мичъл ги беше убил.

Предположи, че контролната зала се намира точно под горната част на корпуса, за да може командирът да използва перископите. Той тръгна напред, вървя, докато не стигна до една стълба, водеща нагоре, и започна да се изкачва по нея.