Чтение онлайн

До ушите му достигна нечий глас. Мичъл. Чейс не можеше да разбере какво казва, но от резкия му тон можеше да предположи, че издава заповеди. Или може би изпращаше съобщение по радиостанцията?

Той тихомълком се промъкна в една каюта, която се оказа сонарната зала, и забеляза първата следа от присъствието на Мичъл — петна от кръв по една от боядисаните в бледокремаво стени. След още няколко крачки се натъкна на труп — мъжът лежеше проснат върху прага на отворен люк. До него лежеше голям гаечен ключ. Чейс го вдигна — всяко оръжие беше добре дошло — и надникна през люка.

Пред него се разкри контролната зала. Две големи тръби се спускаха от тавана и преминаваха през големи кръгли отвори към долната палуба; това бяха перископите на подводницата, и двата свалени. В предната част на голямата зала се виждаха две седалки пред осеяни с уреди табла и лостове, подобни на самолетните. В едното кресло се беше отпуснало друго тяло, под което се бе събрала локва кръв. Мичъл сигурно беше накарал нещастния матрос да подкара подводницата, преди да го убие.

Чейс все още не го забелязваше — но видя Нина. Все още в безсъзнание, тя лежеше в ъгъла под табло с компютърни монитори. Наблюдава я известно време, докато не се убеди, че диша. След това чу шум от движение в другия край на залата и леко се наведе още малко напред.

Мичъл беше застанал с гръб към него пред нещо, което може би беше комуникационна конзола. Автоматът лежеше зад него. Американецът разкопча раницата, в която беше прибрал Екскалибур, и извади от нея меча.

Чейс направи бърза преценка на ситуацията. Ако успееше да се приближи достатъчно, щеше да удари с гаечния ключ Мичъл по тила и да го прати на пода в безсъзнание — или да го убие, което беше също толкова добре. Но автоматът се намираше твърде близо до агента на DARPA, а като се изключат леките припуквания от статичните смущения в радиото, в контролната зала цареше пълна тишина. Достатъчна беше една стъпка накриво, едно шляпване на мократа му дреха и той щеше да бъде чут.

Нямаше кой знае какъв избор. Не можеше да чака вечно — Мичъл едва ли смяташе да плава с тайфуна чак до Щатите. Руската брегова охрана не си поплюваше и скоро някой, дали ракетен крайцер или друга подводница, щеше да го пресрещне по пътя.

Стиснал здраво гаечния ключ, той пристъпи в залата и се придвижи тихо зад тръбите на двата перископа. Надникна през отворите и видя дръжките и окулярите, които бяха готови да се издигнат при натискането на един бутон. Мичъл се намираше на около десет фута от него. Дали бе достатъчно близо, за да го нападне?

Слаб шум привлече вниманието на Мичъл. Чейс се дръпна назад, но американецът не беше чул него. Звукът бе леко изскърцване на метал. Мичъл се вторачи в някакъв уред, който наподобяваше скалата на кантар, единствената остаряла технология в изцяло компютъризирания контролен център. Чейс се сети, че това е механичен инклинометър: тежко махало, елементарен, но почти напълно точен начин да се определи ъгълът на изкачване или потапяне на подводницата. Докато го наблюдаваше, стрелката съвсем леко помръдна. Носът на тайфуна постепенно се издигаше — или задната му част потъваше.

Студени тръпки побиха Чейс, щом осъзна какво означава това, но Мичъл се приближи още повече до инклинометъра с Екскалибур в ръка. Очите му бяха вперени в стрелата.

Чейс усети своя шанс, тихичко излезе иззад перископа и се промъкна към него.

Мичъл се обърна, за да остави Екскалибур върху конзолата — и очите му се впиха в тези на Чейс, които се отразяваха в блестящото острие на меча.

Той бързо протегна ръка към автомата, а Чейс побърза да отскочи отново зад перископа. Той очакваше дъжд от куршуми, но нищо такова не последва. Чейс бързо се досети защо. Дори Мичъл да превключи на бронебойни патрони, стрелбата по дебелата титаниева облицовка на перископа щеше да доведе единствено до потенциално смъртоносен дъжд от рикоширали куршуми.

Но на него му бяха достатъчни само няколко стъпки покрай перископа, за да има чисто поле за стрелба.

— Дяволите да те вземат, колко си упорит, Еди! — каза Мичъл, като остави Екскалибур на конзолата и тръгна към него. Още две стъпки и щеше да е в обсега му…

Чейс удари с всичка сила бутона на перископа.

Хидравликата изсъска и металната тръба бързо се издигна до позиция. Чейс бързо клекна и хвърли гаечния ключ отдолу. Той удари Мичъл в колената и падна на пода.

Американецът залитна назад и извика от болка. Чейс се втурна към него. Пушката отново се вдигна във въздуха, но твърде късно, защото Чейс се блъсна във високия американец, обгърна го през кръста и го стовари по гръб върху конзолата. Екскалибур се завъртя върху нея и падна в дупката под вдигнатия перископ.

Чейс замахна с юмрук и изби автомата от ръката на Мичъл. Накани се да го забие в слабините му, но лицето му срещна коляното на американеца. Носът му изхрущя и по устните му потече топла кръв.

— Копеле такова! — изрева Чейс, вдигна глава и заби юмрука си в брадичката на Мичъл. Челюстта на американеца изщрака и той изплю кръв. Чейс го удари два пъти в стомаха, преви го на две и заби коляно в устата му, отхвърляйки го назад. — Вече не си… чак такъв красавец… нали? — крещеше той, продължавайки да забива юмруци в лицето на Мичъл, докато кокалчетата на ръцете му не започнаха да кървят.

Но Мичъл далеч не беше победен и вдигна ръка, за да се защити от последната атака на Чейс. С долната част на дланта си нанесе силен удар в челюстта на англичанина и щом Чейс залитна назад, той го ритна в стомаха и го запрати към перископа. Чейс се удари в една от дръжките, тръбата се завъртя и го запрати на палубата.

С подуто лице и целият окървавен, Мичъл изгледа яростно Чейс, сякаш готов да се хвърли върху него и да го довърши с голи ръце — но после се хвърли към падналия автомат.

Проснат на пода, без никакво прикритие, Чейс можеше да се скрие само на едно място…

Под дъжд от куршуми той се гмурна в дупката и се стовари върху твърдия под на отделението за перископа. Побърза да се изтърколи встрани, преди Мичъл да изтича до ръба и да продължи да стреля безцелно. Куршумите отскачаха от стената. Този път вече се наложи Чейс да се изкачва по пода, подводницата със сигурност се накланяше към задницата. Но в момента не му беше до това, той се протегна, отвори люка и видя нещо, което малцина западняци бяха виждали.

Пред него се простираше ракетната платформа на тайфуна, висока три палуби и широка поне двеста фута. Той се намираше на тясно мостче, което заобикаляше най-горното ниво, и гледаше надолу към десет двойки пускови тръби, притиснати между двата цилиндрични корпуса. Макар и тръбите да бяха празни, от цялото помещение лъхаше заплаха, то беше символ на страховита унищожителна мощ.

Но при него в залата се намираше и една далеч по-древна унищожителна сила. През люковете на долното ниво нахлуваше морска вода, вълните се пенеха при ударите в тръбите. Най-долната палуба вече беше наводнена, водата преливаше през дупката в корпуса и колкото повече потъваше задната част, толкова по-бързо щеше да нахлува тя.