Чтение онлайн

Това били хора с крехка психика и не можели да издържат на разпита на един репортер, все едно колко сериозни били причините.

Мистър Грантам попита кога ще изпишат мистър Лини. Такива сведения не се дават, възмути се завеждащият. Може би когато изтече осигуровката, предположи мистър Грантам, който едва задържаше разговора и вече очакваше да дочуе гневни крясъци иззад двойната врата.

Споменаването на застраховката направо вбеси завеждащия. Мистър Грантам все пак го попита дали самият той не би помолил мистър Лини да отговори на два въпроса на един журналист и всичко щяло да трае по-малко от трийсет секунди.

И дума не можело да става, отсече завеждащият. Строгият правилник не допускал компромиси.

Отвътре се обади тих глас и тя пристъпи в стаята. Видя дебел килим и мебели от истинско дърво. Той седеше на леглото само по джинси и четеше дебел роман. Дарби се изненада, че изглежда толкова добре.

— Много извинявайте — каза тя сърдечно, докато затваряше вратата зад себе си.

— Заповядайте — каза момчето с приветлива усмивка. От два дни не беше виждал други лица, освен на медицинския персонал. А нейното беше толкова красиво. Той затвори книгата. Тя приближи до леглото.

— Аз съм Сара Джейкъбс и пиша статия за „Вашингтон Поуст“.

— Как успяхте да влезете? — попита Едуард, явно зарадван от появата й.

— Съвсем нормално. Стажували ли сте в „Уайт и Блазевич“ това лято?

— Да, както и предишното. Предложиха ми работа, като завърша. Ако въобще завърша.

Тя му подаде снимката.

— Познавате ли този човек?

Той я пое и се усмихна.

— Да-а. Казва се… Ох, чакайте малко. Работи в отдела „Нефт и газ“ на деветия етаж. Как му беше името?

Дарби едва не се задави от вълнение.

Лини стисна очи и опита да си спомни. Пак погледна снимката и каза:

— Морган. Мисля, че се казва Морган. Аха.

— Това му е фамилията, така ли?

— Фамилията. Не мога да си спомня малкото му име. Беше нещо като Колин, но не е това. Мисля, че започва с К.

— И сте сигурен, че е в „Нефт и газ“? — Макар да не можеше да си спомни точния им брой, беше убедена, че има повече от един Морган в „Уайт и Блазевич“.

— Да.

— На деветия етаж ли?

— Точно така. Аз работех в отдела по банкрутите на осмия етаж, а неговият отдел заема половината от осмия и целия девети етаж.

Той й подаде снимката.

— Кога ви изписват? — попита тя. Щеше да бъде некрасиво да хукне веднага.

— Надявам се следващата седмица. Какво е направил този човек?

— Нищо. Просто се налага да поговоря с него. — Вече отстъпваше назад. — Трябва да бягам. Благодаря ви. Всичко хубаво.

— И на вас всичко хубаво.

Тихо затвори вратата след себе си и се втурна към фоайето. Внезапно чу глас зад гърба си.

— Ей, вие! Какво търсите тук?

Дарби се обърна и видя насреща си висок чернокож надзирател с пистолет на кръста. На лицето й се изписа виновно изражение.

— Какво търсите тук? — попита отново той и пристъпи към нея.

Тя се залепи за стената.

— Дойдох да видя брат си. — И не ми крещете повече, ако обичате.

— Кой е брат ви?

Тя кимна към стая 22.

— Не можете да го посещавате по това време. Нарушавате правилника.

— Важно беше. Ето, тръгвам си.

Вратата на стая 22 се отвори и на прага застана Лини.

— Това сестра ти ли е? — попита надзирателят.

Дарби умолително вдигна очи.

— Да. Оставете я на мира — каза Лини. — Отива си.

Тя въздъхна облекчено и се усмихна на Лини.

— Мама ще дойде в събота.

— Хубаво — промълви Лини.

Надзирателят се оттегли към дъното на коридора, а Дарби се запъти към двойната врата почти тичешком. Грантам четеше на завеждащия клиниката лекция за цените на медицинското обслужване. Тя бързо премина през фоайето и тъкмо стигна до входната врата, когато завеждащият й извика.

— Госпожице! Хей, госпожице! Коя сте вие?

Дарби се шмугна през вратата и хукна към понтиака.

Грантам само повдигна рамене, обърна гръб на събеседника си и побърза да се изниже. Скочиха в колата и изхвърчаха.

— Фамилията на Гарсия е Морган. Лини веднага го позна, но не можа да си спомни малкото му име. Започвало с К. — Тя ровеше из бележките си от справочника на Мартиндейл и Хабел. — Каза, че работел в „Нефт и газ“ на деветия етаж.

Грантам се отдалечаваше с бясна скорост от Парклейн.

— „Нефт и газ“!

— Така каза. Ето, намери го. Къртис Д. Морган, отдел „Нефт и газ“, възраст: двайсет и девет. Има още един Морган в отдела по съдебни спорове, но той е съдружник и, я да видим, на петдесет и една е.

— Гарсия е Къртис Морган — каза Грей с облекчение и погледна часовника. — Сега е четири без петнайсет. Трябва да побързаме.

— Няма за кога да чакаме.

Рупърт ги засече, когато излизаха от отбивката за Парклейн. Наетият понтиак летеше по шосето. Известно време и той натиска бясно газта, а после включи радиостанцията.

Матю Бар не се беше возил на моторница и след пет часа пътуване през океана се усещаше разнебитен, подгизнал и схванат. Тялото му бе вдървено и когато съзря сушата, си каза една молитва, първата от много години насам. После поднови безспирните си ругатни по адрес на Флетчър Коул.

Акостираха на малко пристанище край някакъв град, който според него беше Фрийпорт. Бе чул това име от разговора между тъй наречения Лари и човека, който караше моторницата. Това стана още на тръгване от Флорида и оттогава не бяха промълвили и дума през цялото мъчително изпитание. Не му стана ясна ролята на Лари в това пътуване. Беше двуметров, с врат като дирек, и май седеше тук само за да наблюдава Бар, което отначало се търпеше, но след пет часа започна да го влудява.

Моторницата спря и те се изправиха, целите схванати. Лари изскочи пръв и махна на Бар да го последва. По кея приближаваше още един огромен мъж и двамата с Лари придружиха Бар до чакащия пикап. Пикапът беше с подозрително малко прозорци.

В този момент Бар предпочиташе да се сбогува с новите си познайници и просто да изчезне по посока на Фрийпорт. Щеше да хване самолет за Вашингтон и да забие един здрав юмрук на Коул, щом види мазното му чело. Но все пак трябваше да запази хладнокръвие. Нищо нямаше да посмеят да му направят.