Чтение онлайн

– Светлини – чу се вик отгоре.

Когато примамките отведоха демоните до мястото на засадата, наблюдателите запалиха ярки нафтени огньове пред огледала, насочени под ъгъл, и заляха пространството със светлина.

Изненадани, ядроните запищяха и заотстъпваха. Светлината не можеше да ги нарани, но даваше на изтощените примамки време да избягат. Подготвени за светлината, те се изнизаха покрай ямите за демони с оттренирана ловкост и се спуснаха в плитките защитени окопи.

Пясъчните демони бързо се възстановиха и подновиха атаката си, в неведение за пътя, по който примамките ги бяха довели. Три ядрона изтичаха право върху брезентите с пясъчен цвят, които покриваха двете просторни ями-клопки, и писъците им проехтяха, докато падаха в шестметровите дупки.

Капаните щракнаха, бутащите стражи с викове и копия, стърчащи между кръглите им, обезопасени щитове, се втурнаха от скривалищата си, за да изтласкат останалите ядрони в траповете.

Арлен пребори страховете си с рев и се хвърли напред заедно с останалите, обладан от красивата лудост на Красия. Той знаеше, че по този начин и воините от древността бяха надделявали с боен вик над инстинкта си да побегнат и да се скрият, и така се бяха впускали в битката. За момент забрави кой е и къде се намира.

В този миг копието му удари пясъчен демон, защитите лумнаха съживени и по създанието протече сребриста светкавица. То запищя от болка, но по-дългите копия от двете страни на Арлен го довършиха. Заслепени от искрите на отбранителните защити, никой от останалите мъже не забеляза.

Групата на Арлен избута останалите два демона, настръхнали срещу тях, в зейналата яма от другата страна на засадата. Защитите на ямите бяха еднопосочни, познати само на красианците. Ядроните можеха да влязат в кръга, но не и да избягат. Под утъпканата пръст на дъното на трапа имаше камък, специално изкопан от кариера, който препречваше пътя им към Ядрото и ги затваряше в ямите, докато изгревът не отнемеше живота им.

Арлен вдигна поглед и видя, че хората от отсрещната страна въобще не се справяха толкова добре. Брезентът се беше закачил при падането си в ямата и бе оставил скрити някои от защитите. Преди изкопният защитник да успее да махне пречката, двата ядрона, попаднали в дупката, се изкатериха, измъкнаха се през дупката, и го убиха.

Бутащите стражи в далечния край на засадата се залутаха в безредие, изправени срещу пет пясъчни демона, без годна яма, в която да ги вкарат. Групата им се състоеше само от десет човека, а демоните бяха в средата им, замахваха с нокти и хапеха.

– Връщайте се в скривалището си! – нареди кай’Шарумът откъм страната на Арлен.

– Ядроните да ме вземат, ако го направя! – извика Арлен и се хвърли напред да помага на другата група.

Щом видяха външен човек да проявява такава смелост, дал’Шарумите го последваха, а командирът им остана да крещи към техните отдалечаващи се гърбове.

Арлен спря само колкото да изрита брезента от демонската яма и да задейства мрежата. Без да губи и секунда, той се хвърли в мелето с оживялото си защитено копие в ръка.

Промуши първия демон отстрани и този път мъжете не пропуснаха да забележат магическата светкавица, която протече по оръжието при точния удар. Смъртно ранен, пясъчният демон се срина на земята и по вените на Арлен се плисна дива енергия.

Той улови движение с крайчеца на окото си и се извърна, стиснал с две ръце копието си, за да блокира зъбите-бръсначи на друг пясъчен демон. Защитните фигури по дължината на копието му се задействаха още преди ядронът да впие челюсти и ги скова, както се бяха раззинали. Арлен рязко завъртя копието, магията лумна и строши челюстта на създанието.

Трети демон се спусна към него, но крайниците на Арлен пращяха от сила. Той замахна с опакото на копието си и защитите по края му разсякоха лицето на ядрона през средата. Демонът падна, а Арлен хвърли щита си, завъртя копието в ръцете си и с един силен удар прониза сърцето на демона.

Арлен изрева и се огледа за друг демон, който да пребори, но останалите бяха изтикани в ямата. Всички мъже наоколо го гледаха със страхопочитание.

– Какво чакаме? – извика той и се втурна в Лабиринта. – Започна ловът на алагаи!

Дал’Шарумите заскандираха „Пар’чин! Пар’чин!”

Първо се изправиха срещу вятърен демон, който се снижи над тях и разкъса гръкляна на един от мъжете до Арлен. Преди съществото да успее отново да се изстреля нагоре, Арлен хвърли копието си и пръсна главата му, поваляйки го сред дъжд от искри.

Арлен си взе обратно копието и продължи да тича напред; яростната магия на оръжието му го понесе напред като герой от легендите. Докато групичката му доочиствеше зад него коридорите, броят `u нарастваше. Арлен убиваше демон след демон и все повече гласове подемаха възгласа: „Пар’чин! Пар’чин!”

Забравени бяха защитените ниши за засада и ямите за бягство. Изчезнал бе страхът и почитанието към нощта. С металното си копие Арлен изглеждаше недосегаем, а увереността, която излъчваше, беше като наркотик за красианците.

***

Пламнал от вълнението на победата, Арлен се чувстваше сякаш се бе измъкнал от пашкул, сякаш бе сътворен наново от древното оръжие. Не изпитваше никаква умора, макар да бе тичал и да се бе борил часове наред. Не изпитваше болка, въпреки че целият бе натъртен и надраскан. Мислите му бяха съсредоточени единствено в следващия сблъсък, в следващия демон за убиване. Всеки път, когато усещаше магията да бликва под бронята на ядрон, една и съща мисъл отекваше съзнанието му.

Всеки човек трябва да има такова копие.

Джардир изникна пред него, а Арлен, покрит с демонска сукървица, вдигна високо оръжието си, за да поздрави Първия войн.

– Шарум Ка! – извика той. – Нито един демон няма да избяга от Лабиринта ти тази нощ!

Джардир се засмя и вдигна копието си в отговор. Дойде и прегърна Арлен като брат.

– Подцених те, Пар’чин – каза той. – Няма да повторя грешката си.

Арлен се усмихна.

– Така казваш всеки път – отвърна той.

Джардир кимна към двата пясъчни демона, току-що убити от Арлен.

– Няма вече, бъди сигурен – обеща той и му отвърна с широка усмивка. После се обърна към мъжете, последвали Арлен.

– Дал’Шарум! – извика той и направи знак към мъртвите ядрони. – Съберете тези гнусни създания и ги отнесете върху външната стена! Нашите стрелци с прашка се нуждаят от мишени за да се упражняват! Нека ядроните отвъд стените разберат, колко безумно е да нападат крепостта Красия!

Мъжете заликуваха и се втурнаха да изпълняват нареждането му. Тогава Джардир се обърна към Арлен.