Чтение онлайн

– По пътя е достатъчно опасно и без такива хора – отвърна Изрисувания.

– Ти си ги убил – каза Лийша и с изненада установи, че очите `u се пълнят със сълзи. „И най-ужасния човек да намериш”, бе казал баща `u, „пак ще откриеш нещо по-лошо, само като погледнеш нощем през прозореца.” Никой не заслужаваше да стане храна на ядроните. Дори те.

– Как можа? – попита тя.

– Никого не съм убивал – каза Изрисувания.

– Сякаш има разлика!

Човекът сви рамене.

– Те ви сториха същото.

– И това го прави справедливо? – проплака Лийша. – Виж се! Дори не е е грижа! Двама са мъртви най-малкото, а ти пак спиш като бебе! Ти си чудовище! – Тя скочи към него и се опита да го удари с юмруци, но той хвана китките `u и продължи да я гледа безучастно, докато тя се бореше с него.

– Защо те е грижа? – попита той.

– Аз съм билкарка! – извика тя. – Дала съм клетва! Заклела съм се да лекувам, но ти – тя го погледна хладно, – всичко, за което си се заклел, е да убиваш.

След секунда желанието `u да се бори я напусна и тя се отдръпна.

– Ти се подиграваш на това, което съм – каза тя, свлече се на земята и остана няколко минути, загледана в пода на пещерата. После погледна към Роджър.

– Ти каза „ние” – обвини го тя.

– Какво? – попита жонгльора, опитвайки се да изглежда объркан.

– Преди малко – поясни тя. – Каза „ние си го взехме обратно”. А кръгът беше в твоята чанта. Заедно ли бяхте?

– Аз... – започна да шикалкави той.

– Не ме лъжи, Роджър! – изръмжа Лийша.

Роджър сведе поглед. След миг кимна.

– Той каза истината преди малко – призна Роджър. – Всичко, което взе, беше конят. След като им отне вниманието, аз взех кръга и билките ти.

– Защо? – попита Лийша с глас, който леко пресекваше. Разочарованието в тона `u проряза младия жонгльор като с нож.

– Знаеш защо – отговори Роджър печално.

– Защо? – отново настоя Лийша. – Заради мен? За честта ми? Кажи ми, Роджър. Кажи ми, че си убил в мое име!

– Трябваше да си платят – каза Роджър напрегнато. – Трябваше да си платят за това, което сториха. Беше непростимо.

Лийша се изсмя високо, макар да нямаше хумор в гласа `u.

– Не мислиш ли, че знам това? – извика тя. – Нима съм се пазила двайсет и седем години, за да дам цветето си на банда разбойници?

Мълчанието се спусна над пещерата за един дълъг момент. Екотът на гръмотевица прониза въздуха.

– Пазила си се... – повтори Роджър.

– Да, ядроните да те вземат! – изпищя Лийша и гневни сълзи потекоха по лицето `u. – Бях девствена! Оправдава ли дори това вашия подарък за ядроните?

– Подарък? – каза също Изрисувания.

Лийша се врътна към него.

– Разбира се, подарък! – извика тя. – Убедена съм, че вашите приятели, ядроните, са останали във възторг от малкия ви дар. Нищо не ги радва така, както хора на разположение за убиване. Толкова малко сме останали, че вече сме рядко угощение!

Очите на Изрисувания се разшириха, и отражението на огъня проблясна в тях. Лийша не беше виждала по-човешко изражение на лицето му и това веднага я накара да забрави гнева си. Той изглеждаше напълно потресен и се отдръпна от тях, чак до дъното на пещерата.

Точно тогава ядрон се хвърли към защитната мрежа и изпълни пещерата с ярка сребриста светлина. Изрисувания се извъртя и изкрещя към демона, с глас, какъвто Лийша не бе чувала досега, но който все пак разпозна. Така звучаха чувствата `u, когато се бе оказала притисната на земята през онази страховита вечер на пътя.

Изрисувания грабна едно от копията си и го хвърли навън в дъжда. Магията експлодира, когато удари демона и го запрати в калта.

– Проклети да сте! – изрева Изрисувания, разкъса робата си и скочи в проливния дъжд. – Заклех се да не ви давам нищо! Абсолютно нищо!

Той скочи в гръб на един дървесен демон и го повали. Голямата защита на гърдите му лумна и ядронът пламна, въпреки пороя. Зарита го, докато съществото размахваше крайници наоколо.

– Бийте се с мен! – Изрисувания предизвика останалите и застана твърдо в калта. Ядроните се хвърлиха да му услужат със зъби и нокти, но самият човек се бореше като демон и те полетяха на всички страни като есенни листа на вятъра.

От задната част на пещерата Здрачен танцьор цвилеше и се дърпаше в букаите си, обучен да се бие за господаря си. Роджър отиде да успокои животното и погледна Лийша объркан.

– Той не може да пребори всичките – каза Лийша. – Не и в калта.

Много от защитите му вече бяха изцапани с мръсотия.

– Той иска да умре – каза тя.

– Какво ще правим? – попита Роджър.

– Цигулката ти! – извика Лийша. – Изгони ги!

Роджър поклати глава.

– Вятърът и гръмотевиците ще ме заглушат – каза той.

– Не можем да му позволим просто да се самоубие! – извика Лийша.

– Права си – съгласи се Роджър.

Отиде при оръжията на Изрисувания, взе леко копие и изписан със символи щит. Когато осъзна какво е намислил, Лийша понечи да го спре, но той излезе от пещерата преди да успее да го задържи и се втурна на помощ на Изрисувания.

Огнен демон заплю Роджър с огън, но пламъкът изсъска в дъжда и не стигна до целта си. Ядронът се хвърли към него, но той вдигна щита и съществото беше отблъснато. Съсредоточен в това, което се случва пред него, той не забеляза втория огнен демон зад гърба си, докато не стана прекалено късно. Ядронът скочи, но Изрисувания сграбчи еднометровия демон още във въздуха и го запрати настрани, като остави пращяща следа по кожата на съществото.

– Прибирай се вътре! – нареди човекът.

– Не без теб! – отвърна рязко Роджър.

Червената му коса беше прогизнала и залепнала по лицето му, и той присвиваше очи срещу вятъра и проливния дъжд, но към Изрисувания се обърна без колебание, без да отстъпи и на сантиметър.

Два дървесни демона се хвърлиха срещу тях, но Изрисувания се снижи до калната пръст и замете краката на Роджър изпод него. Порещите нокти не успяха да го уцелят, след като жонгльорът падна, а юмруците на Изрисувания отпъдиха съществата. Насъбираха се обаче още и още ядрони, привлечени от проблясващата светлина и шума на битката. Прекалено много за да бъдат преборени.