Чтение онлайн

Изрисувания погледна към Роджър, който лежеше в калта, и безумието напусна очите му. Подаде ръка и жонгльорът я улови. Двамата хукнаха назад към пещерата.

***

– Какво си мислеше? – захока го Лийша, докато завръзваше последната превръзка. –Какво си мислехте и двамата?

Роджър и Изрисувания, омотани в одеяла до огъня, стояха безмълвни, докато тя ги мъмреше. Постепенно упреците `u понамаляха, докато приготвяше гореща супа с билки и зеленчуци. Подаде им я без да продума.

– Благодаря ти – каза Роджър тихо, първите думи, които изричаше, откакто се бе върнал в пещерата.

– Все още съм ти ядосана – каза Лийша, без да среща погледа му. – Ти ме излъга.

– Не съм – възропта Роджър.

– Не ми каза цялата истина – отвърна Лийша. – То е същото.

Роджър остана да я гледа.

– Защо напусна Хралупата на дърваря? – попита той.

– Какво? – попита Лийша. – Не сменяй темата.

– Щом тези хора означават толкова много за теб, че си готова да рискуваш всичко, да изтърпиш всичко, само и само да стигнеш до дома си – попита Роджър, – защо напусна?

– Учението ми... – започна Лийша.

Роджър поклати глава.

– Бягането от проблемите не ми е чуждо, Лийша – увери я той. – Не е само това, което казваш.

– Не разбирам, какво ти влиза в работата – каза Лийша.

– Тогава защо изчаквам буря в пещера, заобиколена от ядрони в тоя затънтен пущинек? – попита Роджър.

Лийша се взря в него за няколко дълги секунди, а после въздъхна със стихващо желание да се сражава.

– Вероятно ще чуеш за това съвсем скоро – каза Лийша. – Селяните от Хралупата никога не са били много добри в пазенето на тайни.

Тя им разказа всичко. Не го беше предвидила, но студената, влажна пещера се превърна в някаква изповедалня на пастир, а щом започна, думите `u сами потекоха. Майка `u, Гаред, слуховете, бягството `u при Бруна, животът `u като изгнаник. Изрисувания се наведе напред и отвори уста, когато тя спомена за течния демоногън на Бруна, но я затвори и се облегна обратно назад, избирайки да не я прекъсва.

– Това е то – каза Лийша. – Надявах се да остана в Анжие, но волята на Създателя очевидно е била друга.

– Заслужаваш по-добро – каза Изрисувания.

Лийша кимна и се вгледа в него.

– Защо излезе навън? – попита тихо тя и посочи с брадичка входа на пещерата.

Изрисувания се прегърби и загледа коленете си.

– Наруших обещание – отвърна той.

– Това ли е всичко?

Той я погледна и за пръв път тя не видя татуировките, които очертаваха лицето му, а само погледа му, който я пронизваше.

– Заклех се никога да не им давам нищо – каза той. – Дори от това да зависи живота ми. Но вместо това им дадох всичко, което ме правеше човек.

– Нищо не си им дал – намеси се Роджър. – Аз съм този, който взе кръга.

Ръцете на Лийша стиснаха паницата, но тя не каза нищо.

Изрисувания поклати глава.

– Аз подготвих почвата – каза той. – Знаех как се чувстваш. Когато ги предадох на теб, все едно ги дадох направо на ядроните.

– Щяха да продължат да плячкосват по пътя – каза Роджър. – Светът е по-добър без тях.

Изрисувания кимна.

– Но това не е извинение, че ги дадохме на демоните – каза той. – Със същия успех можех да взема кръга и дори да ги убия лице в лице, на дневна светлина.

– Значи тази вечер излезе навън от чувство за вина – каза Лийша. – А всички останали пъти преди това? Защо тази война с ядроните?

– Ако не си забелязала – отвърна Изрисувания, – ядроните са във война с нас от векове. Толкова нередно ли ще е да им се опълчим?

– Ти се мислиш за Избавителя, така ли? – попита Лийша.

Изрисувания се намръщи.

– Очакването на Избавителя спъва човечеството от триста години – каза той. – Избавителя е мит. Няма да дойде и е крайно време хората да осъзнаят това, и да започнат сами да си помагат.

– Митовете имат сила – каза Роджър. – Не ги отхвърляй така бързо.

– Ти пък откога си вярващ? – попита Лийша.

– Аз вярвам в надеждата – каза Роджър. – Цял живот съм жонгльор и ако съм научил нещо през тези двайсет и три години, то е, че историите, които карат хората да плачат, които ги досягат, са тези, които им дават надежда.

– Двайсет – каза Лийша изведнъж.

– Какво?

– Каза ми, че си на двайсет.

– Така ли?

– Нямаш и толкова, нали? – попита тя.

– Напротив! – настоя Роджър.

– Не съм толкова тъпа, Роджър – каза Лийша. – Познавам те от по-малко от три месеца, а през това време ти порасна с два сантиметра. Това не се случва на никой двайсетгодишен. На колко си? На шестнайсет?

– Седемнайсет – озъби се Роджър. Метна паницата си и разля остатъка от супата. – Доволна ли си сега? Беше права като каза на Джизел, че си достатъчно голяма да ми бъдеш майка.

Лийша се втренчи в него. Отвори уста за да каже нещо остро, но отново я затвори.

– Извинявай – каза тя вместо това.

– А ти, Изрисувани? – попита Роджър като се обърна към него. – Ти ще добавиш ли „прекалено малък” към списъка си с причини да не пътувам с теб?

– Аз станах вестоносец на седемнайсет – отвърна той, – а още по-рано започнах да пътувам.

– И на колко е Изрисувания? – попита Роджър.

– Изрисувания се роди в Красианската пустиня преди четири лета – каза той.

– А мъжът зад защитите? – попита Лийша. – На колко беше, когато умря?

– Няма значение колко лета е живял – каза Изрисувания. – Той беше едно глупаво, наивно дете и мечтите му бяха толкова големи, че нищо добро не можеха да му донесат.

– Затова ли трябваше да умре? – попита Лийша.

– Беше убит. И да.

– Как се казваше? – прошепна Лийша.

Изрисувания замълча за дълго.

– Арлен – каза той накрая. – Името му беше Арлен.