Чтение онлайн

Изрисувания поклати глава.

– Чак покровители на изкуството не са, жонгльоре – каза той. – Спреш ли да свириш, ще те убият без да се замислят.

Роджър кимна, съгласен с позицията му.

– Тогава защо да се мъчиш? – попита. – Ще хвърлиш прекалено много труд, за да се научиш да свириш, а накрая само ще омайваш зверовете, които би могъл просто да убиеш.

Лицето на Изрисувания стана грубо.

– Ще ме научиш ли или няма? – попита той.

– Ще те науча... – каза Роджър, докато обмисляше идеята, – но ще искам нещо в замяна.

– Имам много пари – увери го Изрисувания.

Роджър махна с ръка пренебрежително.

– Винаги мога да изкарам пари, когато ми потрябват – каза той. – Това, което искам, е по-ценно.

Изрисувания не каза нищо.

– Искам да пътувам с теб – заяви Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Никакъв шанс – каза той.

– Човек не се учи да свири на цигулка за една нощ – възрази Роджър. – Ще ти трябват седмици, за да станеш поне среден, а дори това няма да ти е достатъчно, за да омаяш и най-непридирчивия демон.

– А ти какво печелиш от цялата работа? – попита Изрисувания.

– Материал за истории, които ще пълнят амфитеатъра на херцога нощ след нощ – каза Роджър.

– Ами тя? – попита Изрисувания и кимна назад към Лийша.

Роджър погледна към билкарката, докато гръдта `u нежно се издигаше и спадаше в съня `u, и значението на този поглед не обягна на Изрисувания.

– Тя ме помоли да я придружа до дома `u, нищо повече – каза Роджър накрая.

– Ами ако те помоли да останеш?

– Няма да го направи – каза Роджър тихо.

– Пътуванията ми не са ти някаква история за Марко Скитника, момче – каза Изрисувания. – Нямам време да ме забавя някой, който се крие от нощта.

– Сега разполагам с цигулката си – каза Роджър с повече смелост, отколкото изпитваше. – Не ме е страх.

– Трябва ти повече от смелост – каза Изрисувания. – В нощта или убиваш, или те убиват, и нямам предвид само демоните.

Роджър се изпъна и преглътна буцата в гърлото си.

– Всеки, който се опита да ме защити, накрая умира – каза той. – Време е да се науча сам да се защитавам.

Изрисувания се облегна назад и се замисли за жонгльора.

– Последвай ме – каза той накрая и се изправи.

– Извън кръга? – попита Роджър.

– Ако това не можеш да направиш, няма да си ми от полза – отвърна Изрисувания. Когато Роджър се огледа колебливо наоколо, той допълни: – Всеки ядрон на километри оттук е чул какво се е случило с събратята му. Съмнявам се, че ще ги видим повече тази вечер.

– Ами Лийша? – попита Роджър и се изправи бавно.

– Здрачен танцьор ще я предпази, ако се налага – каза човекът. – Хайде.

Той прекрачи кръга и изчезна в нощта.

Роджър изруга, но взе цигулката си и последва мъжа надолу по пътя.

***

Роджър здраво стискаше калъфа на цигулката си, докато се движеха между дърветата. Беше понечил да я извади още в началото, но Изрисувания му беше махнал да я върне обратно.

– Ще привлечеш внимание, каквото не искаме – прошепна той.

– Нали каза, че е малка вероятността да видим ядрони тази нощ – изсъска в отговор Роджър, но Изрисувания просто продължи да върви в тъмнината, сякаш посред бял ден.

– Къде отиваме? – попита Роджър за около стотен път.

Качиха се на малко възвишение, Изрисувания залегна и посочи надолу.

– Виж там – каза той на Роджър.

Долу Роджър видя трима доста познати мъже и един кон, които спяха в тесните граници на един още по-познат преносим кръг.

– Разбойниците – промълви Роджър.

Заля го вълна от емоции – страх, гняв, безпомощност – и в ума си преживя отново мъчението, на което ги бяха подложили с Лийша. Немият се размърда в съня си и Роджър изпита пристъп на паника.

– Следя ги, откакто ви намерих – каза Изрисувания. – Забелязах огъня им, докато ловувах тази нощ.

– Защо ме доведе тук? – попита Роджър.

– Реших, че може да искаш да си вземеш кръга обратно – отвърна Изрисувания.

Роджър върна погледа си към него.

– Ако откраднем кръга докато спят, ядроните ще ги убият още преди те да се усетят какво става.

– Демоните са малко – каза Изрисувания. – Тези долу имат по-големи шансове, отколкото вие имахте.

– И така да е, какво те кара да мислиш, че бих искал да рискувам? – попита Роджър.

– Виждам – каза мъжът – и чувам. Знам какво причиниха на теб... и Лийша.

Роджър замълча за дълго.

– Те са трима – каза той накрая.

– Това е животът навън – отвърна Изрисувания. – Ако искаш безопасност, върни се в града.

Той изхрачи последната дума, сякаш беше ругатня.

Но Роджър знаеше, че и в града няма безопасност. Бе видял как Джейкъб, без да е сторил нищо лошо на никого, се свлича на земята и как Джейсън се смее. Можеше да потърси справедливост след нападението, но вместо това предпочете да избяга. Вечно бягаше и оставяше другите да умират на негово място. Ръката му потърси талисмана, който вече не беше там, докато очите му не изпускаха огъня.

– Сгрешил ли съм? – попита Изрисувания. – Да се върнем ли в лагера?

Роджър преглътна.

– Веднага, щом взема това, което ми принадлежи – реши той.

332 СЗ

Лийша се събуди от звука на нежно цвилене. Отвори очи и видя как Роджър четкаше червеникавокафявата кобила, която беше купила от Анжие и за миг се осмели да повярва, че последните два дена са били само сън.

Но тогава се показа Здрачен танцьор, грамадният жребец, който се извисяваше над кобилата, и всичко случило се нахлу в съзнанието `u.

– Роджър – попита тихо тя, – откъде се взе конят ми?

Роджър отвори уста за да отговори, но точно тогава Изрисувания дойде в лагера с два малки заека и шепа ябълки.

– Видях вашите приятелчета миналата вечер – обясни той – и реших, че ще пътуваме по-бързо, ако всичките сме на коне.

Лийша замълча за дълго, докато смилаше новината. През нея преминаха десетки емоции, много от тях срамни и противни. Роджър и Изрисувания `u дадоха време и тя им беше благодарна за това.