Чтение онлайн

— Само на пръв поглед. Той ме набута в разследването на едно убийство, от което беше изминала цяла година и което го измъчваше, а то беше последвано от второ подобно убийство веднага при пристигането ми. Преди да си ме попитал, ще ти кажа — разреших и този случай. Макар че „разреших“ е малко пресилено казано. Убиецът е известен на мен и на сър Джордж, но изискванията на дипломацията непрекъснато изместват тези на правосъдието в Индия. Страхувам се, че в тази страна един убиец все още е на свобода.

— А това не устройва Честния Джо, нали така!

— Не. Не съм чак такава вода ненапита, но поне знам какви са правилата, а и престъпниците ги знаят. Джордж бе принуден да открие каква е истината. О, да, той наистина иска да разбере какво е станало, но след това вместо да остави закона да си свърши работата, се отмята и насочва нещата по каналите, които сам е прокопал. Това е в разрез с всичко, в което вярвам! Прикриване на нещата, преструвки, затваряне на очите — това не е моят стил на работа, Джеймс! Възхищавам се от него, но не го одобрявам.

— Но тук поне си в безопасност от машинациите му. Тук много се стреля, но ние сме безсилни срещу това. Обаче не виждам нищо зловещо в тази молба. Да окажеш нужното внимание на една американска девойка. Някои биха подскочили от радост при такава възможност.

— Тази работа не ми харесва. Виж какво, Джеймс — рече отчаян Джо, — нали ти командваш този проклет форт? Не можеш ли просто да кажеш „не“! Нали има система за издаване на пропуски за пътуване западно от Пешавар? Има и ти го знаеш! Спомням си, че в моя с големи букви беше написано, че не се разрешава достъпът на жени в зоната на бойните действия. А това тук е точно такава зона, дяволите да го вземат! Този следобед по нас стреляха десетина пъти.

— Ако щеш вярвай, Джо, но не съм казвал „не“ от седмици! Това място се пълни като петзвезден хотел. Нещо като „Уолдорф Астория“.

— Защо? Какво имаш предвид?

Джеймс Линдзи потърка мрачно носа си.

— Бедата е там, че фортът е нещо като образец — обясни той. — Футболно игрище, игрище за хокей на трева. Строи се корт за скуош. Тенис кортове. Може би ще искаш да поиграеш крикет? Можем да ти осигурим и това! Тук има всякакви съвременни удобства, както и всякакви военни новости. Мерките за сигурност са такива, каквито досега не са били виждани по границата. И какъв е резултатът? Всеки шляещ се идиот в проклетата империя, който разполага и с най-малкото влияние, си мисли (а сега и една жена), че му се полага да се позабавлява един уикенд в предния пост на британската имперска експанзия. И върху кого се стоварва бремето? Върху нещастника Линдзи, можеш да бъдеш сигурен в това! Ясно ли ти е? Освен самите нас и освен тези, които наистина вършат някаква работа, при нас има или съвсем скоро ще има един висш чиновник от канцеларията на вицекраля, тръгнал на мисия за „запознаване с фактите, за да дава оценка за работата на скаутските фортове и значението им за общата отбрана на индийските територии“. Самият сър Едуин Бъроус! Не е най-предпочитаният човек, който да наднича през рамото ти.

— Никога не съм чувал за него. Но който и да е той, никога няма да види по-добре управляван форт, Джеймс. Няма причини да се безпокоиш.

— Е, да, ама има! Възгледите на сър Едуин за фортовете по границата са добре известни и никак не са сложни: „Закрийте ги, проклетите!“ Той съветва правителството и всеки, който има желание да го изслуша, че англичаните трябва да се изтеглят, да изоставят отбранителната линия „Дюранд“ и да отстъпят на изток към Инд. А има дни, ако щеш вярвай, Джо, когато дори аз виждам някакъв смисъл в това! Но докато трае посещението му, от мен се очаква да покажа такава експедитивност, която направо да те накара да се просълзиш. Това е само един пропаганден ход, имащ за цел да увери правителството на Негово величество, че държим здраво нещата под контрол. Та как, по дяволите, трябва да постъпя с него?

Джо се засмя.

— Изкарай го навън с някой патрул и го изгуби! Обаче ако говорим сериозно, този човек не е военен. Той ще гледа да котка индийската гражданска администрация от Калкута до Делхи. Цялата му грижа ще бъде дали си му предложил подходящия вид мармалад за закуска.

— Има и още нещо, Джо, сякаш това не е достатъчно. Дори ти сигурно си чувал за д-р Грейс Холбрук? Пионерка на медицинското мисионерско усърдие. Негово превъзходителство много се възхищава от нея, много е гъста със сър Джордж и ако щеш вярвай, гъста е и с проклетия емир на Афганистан! Нашия приятел отвъд границата. Откакто излекува успешно хемороидите му, дали пък не бяха глисти? Както и да е. Сега тя е на път за Кабул, говори се, че ще става личен лекар на емира и ще прекара „един-два дни във форта“, за да си почине и да изчака афганистанския си ескорт да я отведе до Кабул. Казвам ти, Джо, ще настъпи голяма бъркотия! На всичкото отгоре и лорд Ратмор е решил точно в този момент да се отбие при нас.

— Лорд Ратмор? Кой е той, за бога?

— Президент на компанията „Уест Индия Трейдинг“, който много иска английските стоки да изместят руските от базарите на Кабул. Нямам предвид само красиви кожени кутии и тоалетен сапун и сапун за пране. Говоря ти и за военно оборудване. Естествено, на това стадо неизбежно ще му трябва и овчарско куче в лицето на човека от Кралските военновъздушни сили (РАФ) Фред Мор-Симпсън (свестен мъж, нямам нищо против да ни гостува). Той идва, за да прецени проблемите и преимуществата на „въздушното прочистване“ и се надява да разположи една ескадрила леки изтребители бомбардировачи да патрулират границата от въздуха. Идеята не е лоша, но на мен просто ми се иска това да беше станало в друго време.

Джо изслуша това изброяване леко развеселен от отчаянието, изписано върху лицето на Джеймс.

— Мисля, че трябва да ми преповториш всичките имена. Колко бяха на брой? Пет заедно с онова момиче Кобленц, така ли беше? Ако прибавим към нас двамата още един, става добро вечерно парти! Или пък могат да се оформят две маси за игра на бридж! Това ли са всичките? — попита той. — Да не си забравил да ми кажеш за някого?

— Да — рече Джеймс и лицето му моментално придоби щастливо изражение. — Има още един човек. Бети.

— Бети? Да не искаш да кажеш, че ще дойде тук? Разбира се, да доведеш съпругата си във форта е против всички съществуващи правила.

— Ами, след като всички останали умират от желание да ги нарушават, не виждам защо да не го направя и аз! И тя ще дойде. Много ще се радвам да я видя.

— Аз също — рече Джо, който помнеше Бети Линдзи много добре. — За мен ще бъде голямо удоволствие да я видя… Само дано не е взела със себе си онова гадно кученце! Тя донесе ли го в Индия? Как му беше името? Минто?

Джеймс въздъхна.

— Да, Минто. Не мога да ти обещая, Джо. Та какво друго би могла да направи с него, ако не го вземе със себе си? Не може да остави малкия разбойник на никой друг. Хапе като павиан. Хайде, Джо, да се състезаваме на десет дължини!

И двамата се усмихнаха на общите си спомени. Когато бяха установили, че са се качили на един и същи кораб, отивайки си у дома в отпуск след първата им кампания заедно, Джо беше попитал Джеймс накъде се е запътил. Приветливото му лице изведнъж беше добило тъжен вид и той му беше доверил, че ще прекара безценните си две седмици отпуск при единствените роднини, които има в Англия — двама възрастни чичовци в Камбъруел. Джо не се поколеба да му каже да не го прави.

— Ела да си довършим партията шах у дома. Тоест не у дома, а в къщата на сестра ми. Тя и съпругът й живеят в Съри, в едно село, което се нарича Ъпфолд Хаус. Там няма много неща за правене — ще пием чай на поляната, ще играем бридж, ще ходим на църква. Всъщност доста е досадно и аз започвам да съжалявам, че те поканих, но ти ще бъдеш добре дошъл.

— Рай! — беше казал Джеймс. — Звучи ми като райско място!

И той намери своя рай, въпреки че не беше в Ъпфолд Хаус. Джо откри, че непрекъснатите посещения на Джеймс в жилището на енорийския пастор в Ъпфолд са предизвикани не от религиозен плам, а от по-специален интерес (който може би също беше един вид плам) към хубавата дъщеря на пастора, Елизабет. Всички следващи отпуски на Джеймс със или без Джо бяха прекарани в Ъпфолд, а когато войната свърши, той се ожени за Бети и я взе със себе си в Индия, където възобнови кариерата си на военен. Беше решено, че военният му опит е точно това, което е нужно за Северозападната граница и майор и госпожа Линдзи бяха изпратени в Пешавар.