Чтение онлайн

— Пропускаш нещо. — За момент Грейс изгледа спокойно Бети. — Аз не съм туристка. Познавам тези хора, а и те ме познават. Ще кажа дори, че ми имат доверие, а то не беше спечелено лесно. Трийсет мили! Да, това е дълъг път, но както казват афганците, „пътят се съкращава наполовина, ако го изминеш с приятел!“, а аз ще направя точно това. — Спокойствието й беше впечатляващо. — Правила съм го и преди — добави равнодушно тя.

— Надявам се да не си помислиш, че преминавам границите на приличието, Грейс — рече, усмихвайки се, Бети, — но аз, разбира се, ще ги престъпя, ако те попитам защо трябва да засвидетелстваш такова внимание на емира? Ние имаме нужда от теб в Пешавар! Аз имам нужда от теб там. В Кабул със сигурност има доста компетентни лекари.

Грейс се усмихна.

— Емирът Аманула има много специални претенции към лекаря, най-важната от които е, той да не го убие! Няма гаранции, че местните лекари не са подкупени от негови роднини, имащи претенции към трона. Съвсем лесно е да се предпише смъртоносна доза. По тази причина той не позволява да му се поставя упойка дори и когато трябва да му се вади зъб. Но той ми има доверие. Идвал е няколко пъти в Пешавар да се консултира с мен и ние се разбираме добре. Освен това цени факта, че съм получила професионалната си подготовка на Запад. В много отношения страната му може би още се намира в каменната ера, но Аманула се прекланя пред западната култура. Същото се отнася и за жена му Сурайя. Тя е много красива и мъжът й се гордее с нея. Дори се е снимала облечена по парижка мода и без фередже — какъв скандал! Още по-важно е — Грейс се наведе напред със светнали от ентусиазъм очи, — че кралската двойка има намерение да въведе общо задължително образование в Афганистан и настоява то да се отнася както за момчетата, така и за девойките. Говори се дори на жените да бъде дадено правото да гласуват.

Бети започна да разбира основанията, които бяха накарали Грейс да предприеме това опасно пътуване.

— Значи ще гледаш да си близо до Сурайя и ще я подтикваш да се движи в правилната посока, така ли? А това не е ли малко опасно, Грейс? Всичките са заклети мюсюлмани. Едва ли ще можеш да го правиш с пълното съгласие на повечето хора в тази страна — предупреди я Бети. — Сигурна съм, че мюсюлманите няма да бъдат много доволни от подобни планове. Можеш да се сблъскаш с яростна съпротива.

Бети погледна отново към издигащите се един след друг хълмове, които стигаха в далечината до извисяващите се върхове на покрития със сняг Хиндукуш, и мрачното предчувствие отново я завладя. Поддавайки се на някакъв импулс, тя сграбчи ръцете на Грейс.

— Откажи се, Грейс! Още не е късно! Не отивай в онази пустош!

Доволни, че са останали за малко сами, Бети и Джеймс Линдзи стояха заедно на покрива на форта.

— Толкова се радвам, че си тук, Бетс! — каза развълнуван Джеймс, посягайки да я хване за ръката, като преди това се увери, че няма някой, който да гледа с неодобрение тези ласки.

— Е, поне ще мога да организирам официалната вечеря, която ще дадеш — рече Бети. — Ако искаш, аз ще подредя имената на гостите. За начало, кого искаш да поставя до теб?

— Не става въпрос кого искам, а кой би трябвало да бъде до мен. Предполагам, че от едната ми страна ще е онзи стар глупак Бъроус, а Ратмор от другата. Сложи Земан Хан до малката госпожица, как й беше името…

— Кобленц — припомни му Бети. — А къде искаш да седна аз?

— О, ти можеш да правиш компания на онзи елегантен капитан от кавалерията и приятеля на Земан. Иска ми се това парти вече да е свършило. Надявам се, че никой никого няма да убива, но начинанието си е твърде рисковано. Тази Лайли е голям таралеж в гащите! Не мога да разбера как изобщо са й позволили да дойде тук, но какво да се прави.

Те излязоха изпод сянката на ярката слънчева светлина и погледнаха надолу към оживения двор на форта.

— Мисля, че бих могла да поплувам! — каза Бети.

— И през ум да не ти минава! Няма да позволя и на онази проклетница Лайли!

Двамата се разделиха и всеки тръгна да си гледа работата. Бети да контролира приготовленията за вечерята, въпреки че контролира едва ли беше най-точната дума, тъй като беше малко вероятно пущунските готвачи да й обърнат някакво внимание, а Джеймс да направи обиколка из форта. Беше мислил доста дали Земан и Искандер да бъдат поканени. В края на краищата, макар и потенциални, те бяха врагове. Накрая реши, че отбранителните мерки, които беше взел, бяха толкова надеждни, че нямаше да навреди чрез Земан да покаже на хората от племената какво имат насреща си.

Междувременно туристическата група се беше събрала на плаца. Лорд Ратмор, който продължаваше да се счита за нещо повече от останалите, беше стигнал до заключението, че не е обект на онова внимание, което изисква положението му. Земан непрекъснато говореше, като ту задаваше въпроси, ту коментираше, а Искандер през повечето време мълчеше. Въпреки че демонстрираше безразличие, очите му шареха навсякъде и макар да нямаше бележник, в който да си записва, почти нищо не убягваше от погледа му. Особено признаците за високата боеготовност на скаутския гарнизон.

Това е добре, помисли си Джеймс. Фред Мор-Симпсън беше весел и безцеремонен, а характерният му английски акцент често се извисяваше над сдържаните отговори на другите мъже. Тук няма да имам проблеми, защото е забавен и на него може напълно да се разчита, каза си Джеймс.

Не, ако имаше някакви трудности, те щяха да започнат от Лайли Кобленц. Тя непрекъснато бърбореше и надаваше възклицания, като оглеждаше най-безочливо мъжете. Задаваше на Земан, който явно беше привлякъл вниманието й, недискретни въпроси, отнасящи се до статута на жените в областите, населени с племена, и непрекъснато настояваше да й бъде предоставена възможност да излезе от гарантиращия сигурността й форт, за да се запознае с опасностите, които била чувала, че крият тези територии. Запознанството й с двамата афганци можеше да послужи като предупреждение. Странното беше, че тъкмо Искандер първоначално беше привлякъл изцяло вниманието й. Тя не можеше да свали очи от него и Джеймс добре разбираше на какво се дължи това. Момъкът беше изключително красив. Поне външно обаче Искандер не й отговаряше със същото внимание. След като отначало я беше изгледал стреснато, тъй като почти със сигурност това беше първата американка, която виждаше отблизо, той в съответствие с разбиранията на пущуните за любезно поведение към жените избягваше да гледа към нея. Това не беше трудно, след като беше с цели две глави по-висок от обекта на своето презрение. Джеймс изтръпна, като си спомни първата размяна на реплики между тях. Поглеждайки смело нагоре към високия пущун, тя беше попитала:

— Кажете ми откъде имате такива зелени очи, господин Хан?

Спомни си и спокойния отговор на Искандер:

— Откъдето и вие имате своите зелени очи, госпожице Кобленц.

Земан се беше притекъл любезно на помощ.

— Винаги съм твърдял, че ги е намерил под един храст с цариградско грозде! — беше казал той и всички с облекчение побързаха да се засмеят.

„Джо е човекът, който трябваше да се грижи за това момиче, да го вземат дяволите! — помисли си ядосан Джеймс. — Можеше да си направи труда да й обясни, че ще е по-добре, ако гледа по-често надолу. И това би било най-малкото. Ако зависеше от мен, бих я загърнал в дълга до глезените бурка 8 , докато трае цялата работа. А и той можеше да не изразява така шумно одобрението си, съскайки с уста, когато минаваше афганският ескорт на Земан. Както и да е — рече си най-накрая комендантът, — просто тези няколко часа трябва да се изтърпят.“

Джеймс събра групата около себе си и шумно се прокашля, за да ги накара да млъкнат.

„Е, щом като началствата очакват от мен да изпълнявам ролята на екскурзовод, ще се постарая да задоволя желанието им“ — каза си той. Вече беше предупредил Джо и можеше да започне.

— Гор Катри! — обяви той. — Това е мястото, в което се намирате, но колцина от вас знаят какво означава това име? Никой? Ще ви кажа. То означава „Гробът на воина“. Не знаем кой точно воин и къде точно се намира гробът му, но се надявам един ден да разберем. Това тук винаги е било крепост. Вие сигурно вече сте оценили неговите географски и стратегически предимства: близо е до Пешавар, контролира търговските пътища през прохода Кибер и долината Базар, близко е до реката, но не е зависим от нея. Имаме три дълбоки кладенеца, които са в рамките на крепостните стени. Както виждате, не сме първите, които са се възползвали от местоположението. Произходът на това място се губи далеч в древността. Знаем, че е било използвано от кралете на династията Кушан от Гандхара още преди две хиляди години и аз често си представям как Александър Велики е минавал по тези места и се е чувствал тук в безопасност. Марко Поло е посетил крепостта през 1265 година или там някъде. Хората говорят особен език, почитат идоли и са с много лош нрав.

— Разбира се, днес ние вече не почитаме идоли — прошепна Земан на Лайли и тя се опита да потисне смеха си.

Джеймс продължи:

— Моголският император Бабур е установил тук укрепен кервансарай през петнайсети век, а Монстюарт Елфинстоун е намерил тук подслон през миналия век.

— Кажете, Джеймс, тук живели ли са някога жени? Имам предвид, че едва ли ние ще сме първите, посетили това място — прекъсна го Лайли.

— Всъщност има останки от индуистко светилище, което вероятно е било построено от дъщерята на шах Джихан… — продължи Джеймс.