Чтение онлайн

Мили Боже, дано тя да ме чуе и да разбере, че трябва, в името на небесната светлина, в името на достойнството, да ми помогне. Тя не може да ме остави да бъда съборена от престола си, съборена и принизена до нищожество. Аз съм три пъти кралица! Аз съм нейна родна братовчедка! Нима трябва да свърша живота си под домашен арест, изтормозена от мъка и изнемощяла от плач?

Отпивам малка глътка ейл от чашата до леглото ми. Опитвам се да се успокоя: това не може да бъде — не може да бъде. Бог ме е избрал и ме е призовал да бъда кралица: не мога да бъда победена. Позвънявам, за да повикам Мери Сетън.

— Поседете с мен — казвам, когато тя идва. — За мен това е дълга нощ. Враговете ми работят срещу мен, а приятелите ми не правят нищо. Трябва да напиша писмо.

Тя сяда на ниско столче до огнището и увива раменете си с шал. Готова е да стои при мен толкова време, колкото имам нужда. Като сядам в леглото си, въпреки болката в гърдите си, пиша отново, като използвам нашия специален шифър, за да подтикна годеника си, херцога, да каже на Елизабет, че сме се разбрали да се оженим, и че всички лордове в нейния двор подкрепят този годеж. Пиша мило и нежно, подтиквайки го да бъде смел пред това преобръщане на съдбата ни. Никога не говоря за собственото си благополучие: винаги говоря за „нас“.

Стига само той да прояви твърдост, ние ще постигнем своето. Стига само да успее да убеди Елизабет да подкрепи този брак и да подкрепи нас, тогава договорът все пак ще бъде подписан. На Мъри може и да не му харесва завръщането ми, особено със силен съпруг до мен — но не може да откаже, стига само Елизабет да покаже приятелско отношение към мен. Мили Боже, само ако тя изпълни дълга си и се отнесе като добра сродница с Томас Хауърд, ако се отнесе като добра братовчедка с мен, тогава ще бъда върната на трона си и нашите злочестини ще свършат. Мили Боже, как е възможно тя да не постъпи с мен така, както е редно? Всеки монарх в Европа би протегнал ръка да ме спаси. Защо не и тя?

И тогава пиша на единствения човек на света, комуто имам доверие:

Точно когато си имам достатъчно грижи — шотландската кралица се е поболяла от мъка, а от двора не идва никакво обяснение; писмата ми остават без отговор, защото дворът пътува и моят пратеник трябва да обикаля из половин Англия, за да ги открие, а после му казват, че днес кралицата не се занимава с делови въпроси, но той може да почака — насред всичко това моят управител идва при мен с мрачно лице и казва, че падежната дата на един дълг, който влача от години, сега е изтекла и трябва да платя две хиляди лири до деня на свети Михаил.

— Ами добре, де, платете го! — казвам нетърпеливо. Хванал ме е на път за конюшнята и не съм в настроение да се бавя.

— Точно затова дойдох при вас, милорд — казва той смутено. — Тук в хранилището за пари и скъпоценности в Уингфийлд няма достатъчно средства.

— Добре тогава, пратете човек до някое от другите имения — казвам. — Там трябва да има пари.

Той поклаща глава.

— Нямат ли?

— Тази година имаше доста разноски — казва той тактично. Не казва нищо повече, но това е все същата стара песен, която ми пее Бес — разноските около кралицата и фактът, че от двора никога не ни възстановяват разходите.

— Не можем ли да удължим срока за изплащането на дълга с още една година? Просто да ни дадат временна отсрочка? — питам. — Докато се върнем отново към нормалния си начин на живот?

Той се поколебава:

— Опитах се. Условията са по-лоши, ще плащаме по-висока лихва, но може да се направи. Искат гората по южния бряг на реката като гаранция.

— Тогава го направете — решавам бързо. Не мога да се затормозявам с делови въпроси, а това е временно затруднение, докато кралицата ни изплати каквото ни дължи. — Продължете срока за изплащането на дълга с още една година.

Имам писмо от сина си Хенри, проницателен наблюдател, който ми докладва. Дворът е на лятно пътуване, което, изглежда, се е превърнало в кошмарно пътешествие, изпълнено с подозрения и капани. Летата бяха връхната точка в дворцовата година, когато всички бяхме млади, щастливи и влюбени, и ходехме на лов всеки ден и на танци — всяка вечер. Страховете ни развалиха всичко, ние сами унищожихме радостите си, не е нужно враговете ни да правят нищо. Не е нужно никой отвъд границите на страната ни да ни заплашва с унищожение: ние вече се ужасяваме от собствените си сенки.

В набързо надраскан послепис Робърт Дъдли е добавил:

Отивам в покоите на кралицата в западния край на двореца и я откривам да слуша музика. Наела е нов свирач на лютня, който наскоро се присъедини към домакинството, създавайки ми допълнителни разноски, и той й свири и пее. Музиката е прекрасна, което би трябвало да ме утеши донякъде за постелята, храната и заплащането, които трябва да осигуря за него, двамата му слуги и двата коня.

Когато вижда лицето ми, тя му кимва да замлъкне.

— Лейди Шрусбъри?

— Лоши вести от двора — казвам дръзко. И ето! Виждам го! Бърз проблясък, мярнал се по лицето й, и скрил се на мига, като пламъче на фенер в изпълнена със сенки стая. Тя очаква нещо, чака нещо да се случи. Наистина има заговор, и Дъдли греши, ако мисли, че е невинна, а Сесил с право предупреждава кралицата. Мили Боже, ами ако тя готви война срещу нас?

Усмивката, която тя ми отправя, е напълно спокойна.

— Наистина, съжалявам да го чуя. Кажете ми, добре ли е нейна светлост кралицата?

— Тя научи за предложението за годеж, отправено ви от херцога на Норфолк — казвам безцеремонно. — И е много разстроена, че той се е сгодил, без да се посъветва с нея.

Тя повдига вежди и пита учудено:

— Все още ли не го е направил?

— Не — казвам кратко. — А когато тя му поискала обяснение, той напуснал двора без позволение.