Чтение онлайн

Донася ми го Шрусбъри: но той е толкова блед и изпит, та бих помислила, че в писмото се съдържа заповед за екзекуцията му. Той почти не ме поглежда и аз съм щастлива от това, защото съм се сгушила, увита в кожи, в стола си до огнището, превита на две, за да се опитам да успокоя болката в гърдите си, и никога не съм изглеждала по-зле.

— При вас ли трябва да остана?

Той сигурно чува облекчението в гласа ми, защото в отговор умореното му лице се изпълва с топлота.

— Да. Изглежда ми е простено, задето съм ви позволил да се срещнете с лордовете от Севера, дано Бог спаси душите им. Но съм условно определен за ваш пазач: предупредиха ме да не допускам нови грешки.

— Наистина съжалявам, че навлякох толкова тревоги на дома ви.

Той поклаща глава:

— О, ваша светлост, знам, че никога не сте искали да ми навлечете беди. И знам също и че не бихте кроили заговор срещу една миропомазана кралица. Може и да се стремите към свободата си, но не бихте застрашили кралицата.

Свеждам очи. Когато отново вдигам поглед, той се е навел и ми се усмихва.

— Иска ми се да можехте да бъдете както мой пазач, така и мой съветник — казвам много тихо. — Щях да се справя по-добре в живота, ако можех да бъда поверена на мъж като вас.

За момент настъпва тишина. Чувам как пъновете се разместват в огнището и малък пламък прави потъналата в сенки стая по-светла.

— И аз го желая — казва той, с много нисък глас. — Иска ми се да можех да ви видя как се връщате отново в кралството си и на трона си, здрава и в безопасност.

— Ще ми помогнете ли?

Гласът ми е съвсем малко по-висок от пукането на пламъците.

— Ако мога — казва той. — Ако мога да го сторя, без да си навлека безчестие.

— И не казвайте на Бес — добавям. — Тя е прекалено добра приятелка на Сесил, за да се чувствам аз в безопасност.

Мисля си, че когато чуе това, той ще се поколебае: аз го моля да се съюзи с мен срещу съпругата си. Но той се втурва напред.

— Бес е негова шпионка — казва той и аз долавям горчивината в гласа му. — Приятелството й с него може да ми е спасило живота, но не мога да й благодаря за това. Тя е негова приятелка и негова съюзница, негова доносница. Именно нейните доноси до него ме спасиха. Именно неговият авторитет утвърждава всичко. Бес винаги е приятелка с най-влиятелните. Сега изборът й пада върху Сесил, докато навремето избраният бях аз.

— Не мислите, че те… — Опитвам се да намекна за любовна история. Но Шрусбъри поклаща глава, преди да се е наложило да кажа нещо повече.

— Не става въпрос за изневяра, по-лошо е от това — казва той тъжно. — Става дума за нелоялност. Тя възприема света така, като и той: като битка между протестантите и папистите. Наградата за английските протестанти е власт и богатство, това е всичко, което ги интересува. Те мислят, че Бог ги обича толкова много, че им дава богатствата на света. Мислят, че тяхното богатство е доказателство, че постъпват правилно, възлюбени от Бога. — Той замлъква насред изречението и ме поглежда. — Моят изповедник щеше да ги нарече езичници — казва той рязко. — Майка ми би ги нарекла еретици.

— Вие сте от истинската вяра? — прошепвам невярващо.

— Не, вече не; но подобно на всеки протестант в Англия днес, бях възпитан в старата вяра, бях кръстен като папист, бях възпитан да посещавам католическата литургия, признавах властта на Светия Отец. И не мога да забравя поученията от детството си. Майка ми живя и умря със старата вяра. Не мога да мисля другояче, за да угодя на кралицата. Не мога да вярвам, както вярва Бес, както вярва Сесил, че можем лично да прозрем Божия Промисъл. Че не се нуждаем от свещениците или от папата. Че знаем всичко, сами, без чужда помощ, и че доказателство за това е проклятието на собствената ни алчност.

— Ако някога стана кралица на Англия, ще позволя на хората да отдават почит на Бог, както пожелаят — обещавам.

Той кимва:

— Зная, че ще го сторите. Знам, че ще бъдете изключително… изключително милостива кралица.

— Вие ще бъдете най-скъпият ми приятел и довереник — казвам с лека усмивка. — Ще бъдете мой съветник. Ще бъдете мой държавен секретар и ще оглавявате моя Таен Съвет.

Назовавам титлите, които Сесил е узурпирал. Знам колко силно ги желае Шрусбъри.

— Тогава оздравявайте бързо — казва той, и аз долавям нежността в гласа му. — Трябва да оздравеете и да укрепнете, преди да можете да се надявате на каквото и да било. Почивайте и оздравявайте, моя… ваша светлост.

Новина от Лондон, която променя всичко. В какъв свят живеем сега! Всичко отново се обърна наопаки, без предупреждение, почти без причина. Писмото, което получавам, е от Сесил, така че имам пълно основание да не му се доверявам. Но това е новина, която дори той не би могъл да изопачи или измисли. Трябва да е истина. Късметът на шотландската кралица отново проработи, и звездата й се устреми към възход. Тя е кралица, чийто късмет идва на приливи и отливи като морето и изведнъж тя е отново в благоприятно положение. Нейният полубрат, узурпаторът на престола й, нейният най-голям враг, лорд Мъри, е убит от платени убийци в Шотландия и нейната страна отново е без водач. Това оставя зейнала празнота на самия връх на шотландското управление. Те не разполагат с никой, който може да заеме престола. Трябва да я приемат обратно. Няма друг. Удивително, точно когато тя падна по-ниско, отколкото е била някога през живота си, късметът й отново обърна посоката си и тя ще бъде кралица. Те трябва да я приемат обратно. Всъщност те я искат обратно като своя кралица.

Вместо да побързам да отида при Бес с писмото, както щях да направя само преди месеци, направо прекосявам вътрешния двор да намеря кралицата. Тя е по-добре, слава на Бога. Намирам я облечена в прекрасната й черна кадифена рокля, да изпразва съдържанието на няколко сандъка, местени от къща на къща заедно с нея, както никога не са били разопаковани. Тя държи парче червен брокат до лицето си, оглежда се в едно огледало, и се смее. Мисля, че никога не съм я виждал по-красива.

— Милорд, само погледнете тази рокля! — започва тя, но после вижда лицето ми и писмото в ръката ми, тиква роклята в ръцете на приятелката си Мери Сетън и бързо се приближава към мен.

— Джордж?

— Със съжаление се налага да ви съобщя, че вашият полубрат, лорд Мъри, е мъртъв — казвам.

— Мъртъв?

— Убит от наемници.

Неприкрита радост озарява лицето й. Веднага разбирам, че се е надявала на това, разпознавам също и познатия си ужас от това да си имам работа с хора, които обичат тайните. Може би това е бил неин пъклен план, а ударът е бил нанесен от изпратен от нея коварен наемен убиец.

— А синът ми? Моят Джеймс? Имате ли вести за сина ми?

Това е реакция на майка. Тя е истинска жена. Не бива да бъда толкова мнителен.

— Той е в безопасност — уверявам я. — Той е в безопасност.

— Сигурен ли сте? Наистина ли е в безопасност?

— Така твърдят.

— Как разбрахте?

— От Сесил. Трябва да е вярно. Той ми пише, за да ми съобщи, че скоро кралицата ще ви изпрати писмо. Тя ще ви представи няколко предложения, за които се надява да разрешат всички проблеми. Така казва той.