Чтение онлайн

— Ах — прошепва тя, като взема ръцете ми в своите и пристъпва близо до мен. В миг е схванала какво означава това. На света няма жена с по-бърз ум от нейния. — Шюзбюи — казва тя. — Това ще бъде първата стъпка към моето ново начало. След като Мъри е мъртъв, шотландците ще трябва да ми позволят да се върна на трона си. Няма кой друг да поеме властта. Няма друг наследник. Елизабет ще трябва да ме подкрепи — сега тя няма избор, няма никой друг. Трябва да бъда или аз, или никой. Тя ще трябва да ме подкрепи. Ще се върна в Шотландия и отново ще бъда кралица. — Тя сподавя лек кикот и възкликва възторжено. — Най-сетне! След всичко, което преживяхме. Те ще ме приемат обратно.

— Дай Боже — казвам аз.

— Ще дойдете ли с мен? — прошепва тя. — Ще дойдете ли като мой съветник?

— Не знам дали мога…

— Елате с мен като мой приятел — предлага тя толкова тихо, че успявам да я чуя едва когато навеждам глава така, че устните й докосват ухото ми и усещам дъха й по бузата си. Близо сме като любовници.

— Имам нужда от мъж до себе си. Мъж, който може да командва армия, мъж, който е готов да използва богатството си, за да плаща на войниците ми. Лоялен англичанин, който да се справи със Сесил и Елизабет от мое име. Имам нужда от английски благородник, който ще се ползва с доверието на шотландските лордове, който ще успокои англичаните. Изгубих негова светлост херцога. Нуждая се от вас, Шюзбюи.

— Не мога да напусна Англия… не мога да напусна кралицата… или Бес…

— Напуснете ги заради мен — казва тя простичко, и в момента, в който проговаря, изведнъж всичко ми се струва необикновено ясно. Защо не? Защо да не тръгна с тази прекрасна жена и да я пазя? Защо да не последвам сърцето си? За един щастлив миг си помислям, че мога просто да тръгна с нея — сякаш Бес, и кралицата, и Англия нямат никакво значение. Сякаш нямам деца, нямам доведени деца, и нямам земи, сякаш нямам сто роднини — мъже и жени, хиляда васали и други хиляда слуги, и повече арендатори и работници, отколкото мога да преброя. Сякаш бих могъл просто да избягам, както едно момче може да избяга при момичето, което обича. За миг си помислям, че би трябвало да направя това, че това е мой дълг към нея, към жената, която обичам. Мисля си, че един мъж на честта щеше да тръгне с нея, а не да си остане у дома. Един почтен мъж, един благороден мъж, щеше да тръгне и да я защити от враговете й.

— Напуснете всички тях заради мен — повтаря тя. — Елате в Шотландия с мен и бъдете мой приятел и съветник. — Тя замълчава. А после изрича думите, които искам да чуя повече от всички други думи на света: — О, Джордж. Обичайте ме.

Тази млада жена, която сега, изглежда, трябва да търпя не само като постоянна заплаха за състоянието ми, но и като съперница за сърцето на съпруга ми, има деветте живота на някоя проклета котка и късмета на самия дявол. Тя преживя надзора на Хейстингс, който си замина и ни я остави, макар да ми се закле, че по-скоро ще предпочете да я види мъртва, отколкото да доживее тя да унищожи мира на Англия, оцеля след бунта на Севера, макар че по-достойни от нея мъже и жени ще загинат на ешафода за по-маловажни престъпления от онези, които тя лекомислено извърши; оцеля и след позора на един таен годеж, макар че годеникът й е заключен в Тауър, а слугите му са подложени на мъчения. Тя седи в големия ми салон, бродирайки с най-фините копринени платове, както правя и самата аз, пред огън, запален със скъп дървен материал, и през цялото време се изпращат съобщения: от нея до нейния посланик, от него до Уилям Сесил, от него до кралицата, от Шотландия до всеки от тях, и всичко това — с цел да се изготви споразумение, според което тя да бъде върната в слава и блясък на трона си. След всичко, което направи, всички тези велики сили са решени тя да си върне трона. Дори Сесил казва, че след като налице няма друг шотландец с кралско потекло, тя трябва да бъде възстановена на власт.

Логиката на това ми убягва, както сигурно убягва и на всеки, свикнал да скрепява сделките си с ръкостискане и който е свикнал да се пазари открито. Тя или не е годна да бъде кралица — както шотландците със сигурност вече решиха веднъж, а ние се съгласихме, — или е толкова годна да бъде такава сега, колкото и когато проведохме три разследвания на нейното поведение. Справедливостта на това също ми убягва. Ето го херцога на Норфолк, който очаква в Тауър да бъде съден за държавна измяна, ето и граф Нортъмбърланд, екзекутиран за участието си в бунта на север; ето и графа на Уестморланд, изпратен в изгнание за вечни времена, който никога повече няма да види жена си или земите си — все заради това, че се стремяха към възстановяването на власт на тази кралица, която сега ще бъде върната на власт. Стотици загинаха по обвинение в държавна измяна през януари. Но сега, през февруари, същата държавна измяна е политика.

Над тази жена тегне проклятие, кълна се в това. Никой мъж, сключил брак с нея, не е преуспял, никой неин служител не е оцелял след съмнителната чест да носи знамето й, никоя страна не е добрувала по време на нейното управление. Тя носи нещастие на всеки дом, в който влезе, и лично аз мога да свидетелствам за това. Защо на такава жена да й бъде простено? Защо да се измъкне напълно невредима и съвсем безнаказано? Защо една такава блудница да има такъв дяволски късмет?

Цял живот съм работила, за да си спечеля място в света. Имам приятели, които ме обичат, и познати, които ми се доверяват. Живея според система от правила, които усвоих в младостта си: държа винаги на думата си, моята вяра е близко до сърцето ми, вярна съм към своята кралица; моята къща е всичко за мен, децата ми са моето бъдеще, и заслужавам доверие за всички тези неща. В деловите си начинания съм почтена, но с остър ум. Ако съзра предимство, се възползвам от него, но никога не крада и никога не мамя. Готова съм да взема парите на един глупак, но не и на един сирак. Тези обноски не са типични за благородниците: но те са начинът, по който живея. Как мога изобщо някога да уважавам жена, която лъже, отнема чрез измама, заговорничи, прелъстява и манипулира? Как мога да я възприемам по друг начин, освен като жалка?

Да, не мога да устоя на чара й: аз се държа също толкова глупаво, колкото и всеки от тези мъже, когато тя ми обещава да ме покани в Холируд Хаус или в Париж: но дори когато ме омагьосва, аз знам, че е лоша жена. Тя е лоша жена до мозъка на костите.

— Моята братовчедка се отнесе с мен изключително жестоко и несправедливо — отбелязва тя, след като една от моите дами (мои собствени дами!) проявява глупостта да каже, че тя ще ни липсва, когато се върне в Шотландия. — Изключително жестоко, но най-после тя проумява онова, което цял свят проумя преди две години: една кралица не може да бъде съборена от престола. Аз трябва да бъда върната на престола. Тя постъпи както глупаво, така и жестоко, но сега най-после започва да се вразумява.

— Аз смятам, че тя прояви невероятно търпение — промърморвам раздразнено, забила поглед в ръкоделието си.

Шотландската кралица извива тъмните си вежди в знак на несъгласие:

— Да не искате да кажете, че според вас тя е била търпелива с мен? — пита тя.

— В нейния двор цари разделение, собственият й братовчед се е изкушил да прояви нелоялност, нейните лордове организираха заговор срещу нея, тя се сблъска с най-големия бунт през цялото си управление, а нейният парламент я призовава да екзекутира всички, замесени в заговора, включително вас. — Поглеждам злобно към собствените си дами, в чиято лоялност се съмнявам още откакто тази очарователна млада кралица за първи път се появи сред нас със своите романтични истории за Франция и така наречения си трагичен живот. — Кралицата можеше да последва съвета на доверениците си и да повика палача, за да екзекутира всичките ви приятели до един. — Но не го стори.

— На всеки кръстопът има бесилки — отбелязва кралица Мери. — На Север няма много хора, които биха се съгласили с вас, че милостта на Елизабет се сипе като лек дъждец.

— На края на всяко въже виси бунтовник — казвам упорито. — А кралицата можеше да обеси поне по още дузина на всеки един.

— Да, наистина, тя изгуби подкрепата на всички — със сладък гласец се съгласява Мери. — Нито един град или село на Север не се обяви в нейна подкрепа. Всички искаха истинската религия, а също и да ме видят освободена. Дори вие трябваше да бягате, за да се спасите от армията на Севера, Бес. Tiens!Как мъчително се тътрехте по пътя с каруците си и как се тревожехте за вещите си! Дори вие знаете, че на Север нямаше нито един град или село, които да са верни на Елизабет. Трябваше да шибате с камшика конете си и да ги прекарате възможно най-бързо през тези градове и села, докато сребърните ви съдове падаха по пътя.

Моите дами надават лек угоднически кикот, като си ме представят как се тътря мъчително заедно с папистките си свещници. Свеждам глава над ръкоделието си и стисвам зъби.

— Наблюдавах ви тогава — казва тя по-тихо, като притегля стола си малко по-близо до мен, за да можем да си говорим насаме. — Бяхте изплашена в онези дни, по пътя за Ковънтри.

— Не можете да ме вините за това — казвам отбранително. — Повечето хора се страхуваха.

— Но вие не се страхувахте за живота си.

Поклащам глава:

— Не съм страхливка.

— Не, вие сте нещо повече от това. Вие сте храбра. Вие не се страхувахте за живота си, нито за безопасността на съпруга си. Не се страхувахте и от битката. Но изпитвахте ужас от нещо. Какво беше то?

— Загубата на дома си — признавам.

Тя не може да ми повярва:

— Какво? Къщата ви? Когато бяхте подгонена по петите от цяла армия, вие мислехте за къщата си?

Кимвам:

— Винаги.

— Къща! — повтаря тя. — Когато самият ни живот беше в опасност?