Чтение онлайн

— Аз съм затворена в тъмница — казва тя. — Нищо не означава каквото и да било, докато не бъда свободна.

Толкова съм ядосан и се чувствам дотолкова предаден, че й обръщам гръб и забързано се отдалечавам на две крачки от нея. Това е оскърбление към една кралица, хора са били прогонвани от кралския двор за далеч по-дребни провинения от това да обърнат гръб. Спирам, когато осъзнавам какво съм направил, но не се обръщам да застана с лице към нея и да коленича.

Чувствам се като глупак. През цялото това време си мислех за нея най-добри неща, съобщавах на Сесил, че съм залавял изпратени до нея съобщения и тя не ги е получила. Изразих своята увереност, че тя не ги е повикала, че привлича заговори, но самата тя не заговорничи, а през цялото това време той е знаел, че тя пише предателски бунтовни указания, планирайки да разруши мира в страната. През цялото това време той е знаел, че е прав, а аз греша, че тя е враг и че нежността ми към нея сама по себе си е била лудост, ако не и държавна измяна. Тя изигра ролята на дявол, а аз й се доверих и й помогнах в ущърб на собствените си интереси, в ущърб на собствените си приятели, в ущърб на собствените си сънародници англичани. Оглупях от любов към тази жена, а тя злоупотреби с доверието ми, ощети семейството ми, накърни богатството ми и оскърби съпругата ми.

— Вие ме опозорихте — избухвам, все още с гръб към нея и със сведена глава. — Посрамихте ме пред Сесил и пред двора. Заклех се, че ще ви пазя на сигурно място и ще ви държа далече от заговори, а вие ме превърнахте в клетвопрестъпник. Вие извършихте всички коварства, които пожелахте, и ме направихте на глупак. Глупак. — Задъхвам се: думите ми завършват с ридание, издаващо колко съм унизен. — Вие ме направихте на глупак.

Тя все още не казва нищо, а аз все така не се обръщам да я погледна.

— Казах им, че не кроите заговори, че може да ви се има доверие да получите по-голяма свобода — казвам. — Казах им, че сте сключили договор с кралицата, дали сте обещание пред Мортън и сте се заклели пред тях в честта си. Казах, че никога не бихте нарушила думата си. Не и честната си дума като кралица. Обещах това от ваше име. Казах, че сте дала думата си. Казах, че на нея може да се разчита напълно. Казах им, че сте кралица, кралица par excellence, и жена, неспособна на безчестие. — Потрепервам, докато си поемам дъх. — Не мисля, че знаете какво е чест — казвам горчиво. — Не мисля, че знаете какво означава чест. А при това ме лишихте от чест.

Нежно, като падащо листенце на цвете, усещам как тя ме докосва. Приближила се е зад мен и е сложила ръка на рамото ми. Не помръдвам и тя нежно обляга буза върху ключицата ми. Ако се обърна, мога да я взема в прегръдките си, и хладният допир на бузата й ще бъде като балсам върху зачервеното ми и гневно лице.

— Вие ме направихте на глупак пред моята кралица, пред двора, и пред собствената ми съпруга — изричам задавено, по гърба ми полазват тръпки, когато тя ме докосва. — Вие ме опозорихте в собствения ми дом, а някога нищо не беше по-важно за мен от моята чест и от дома ми.

Хватката на ръката й върху рамото ми става по-твърда, тя подръпва леко дрехата ми и аз се обръщам да я погледна. Тъмните й очи са пълни със сълзи, лицето й — сгърчено от скръб.

— Ах, не говорете така — прошепва тя. — Шюзбюи, не говорете такива неща. Вие бяхте толкова почтен към мен, бяхте ми такъв приятел. Никога мъж не ми е служил така, както вие. Никой мъж не се е грижил за мен без да се надява, че ще му се отплатя. Мога да ви кажа, че обичам…

— Не — прекъсвам я аз. — Не ми казвайте нито дума повече. Не ми давайте поредното обещание. Как да чуя нещо, което казвате? Не мога да имам доверие на нищо, което изричате!

— Аз не престъпвам думата си! — настоява тя. — Никога не съм давала истински думата си. Аз съм затворница, не съм длъжна да казвам истината. Подложена съм на натиск и обещанието ми не означава ни…

— Вие престъпихте думата си, а заедно с това разбихте сърцето ми — казвам простичко, отдръпвам се от прегръдката й и се отдалечавам от нея, без да поглеждам назад.

Есента е студена, а листата падат рано от дърветата, сякаш и самото време ще бъде сурово към нас тази година. Избегнахме нещастието на косъм, на косъм, нищо повече. Шпионинът — заговорник на шотландската кралица Роберто Ридолфи беше убедил всички велики сили в християнския свят да се съюзят срещу нас. Беше посетил папата в Рим, херцог Алва в Нидерландия, краля на Испания и краля на Франция. Всички те изпратиха злато или войници, или и двете, готови за нашествие, чиято цел беше смъртта на кралица Елизабет и поставянето на кралица Мери на престола. Само че самохвалното шушукане на Ридолфи за заговора стигна до наострените уши на Уилям Сесил и ни спаси.

Сесил отведе епископа на шотландската кралица да отседне при епископа на Или като гост в дома му. Трябва да е било весело събиране. Отвел слугата му в Тауър и го изтезавал, като трошил костите му на дибата, притискал тялото му с камъни и го окачвал да виси на китките си. Човекът — стар служител на шотландската кралица — казал на мъчителите всичко, за което питали, а вероятно и още освен това. След това хората на Норфолк били отведени в Тауър и си изпели всичко, докато им изтръгвали ноктите. Робърт Хигфорд им показал тайника за писмата, под керемидите на покрива. Уилям Баркър им разказал за заговора. Лорънс Банистър дешифрирал писмата на шотландската кралица до нейния годеник, Норфолк, пълни с любов и обещания. После, накрая, преместили приятеля на шотландската кралица и неин посланик, епископ Джон Лесли, от имението в Кеймбриджшър, където бил отседнал, в Тауър, чието гостоприемство е значително по-сурово, принудили го да изпита болката, сломявала по-незначителни мъже, и той им разказал всичко.

Последва нова поредица от арести на хора, назовани като предатели, и самият Норфолк беше отново хвърлен в Тауър. Невероятно е, но изглежда, че след като се врече на нашата кралица в пълно подчинение, той е продължил да си пише и да заговорничи с другата кралица и е бил здраво оплетен в мрежите на испанците и французите, планиращи унищожаването на мира в страната ни.

Наистина вярвам, че само един ден ни делеше от испанско нашествие, което щеше да ни унищожи, да доведе до убийството на Елизабет, и да постави най-истинската наследница на Кървавата Мери Тюдор — Кървавата Мери Стюарт — на трона на Англия, и кладите в Смитфийлд отново щяха да пламнат за изгарянето на протестантски мъченици.

Благодаря на Бога, че Ридолфи беше самохвалко, благодаря на Бога, че кралят на Испания е предпазлив човек. Слава Богу, че херцогът на Норфолк е глупак, който изпрати цяло състояние в злато по ненадежден куриер, а заговорниците сами се издадоха. И слава Богу, че Сесил беше на място, в центъра на своята мрежа от шпиони, и знаеше всичко. Защото ако другата кралица беше постигнала своето, сега щеше да бъде в Уайтхол, Елизабет щеше да е мъртва, а Англия, моята Англия, щеше да е изгубена.

Моят съпруг, графът, е станал мрачен с настъпването на по-студените нощи, и също като тях се затвори в мълчание. Посещава кралицата в покоите й само веднъж седмично и я пита с хладна любезност дали е добре, дали има всичко, от което се нуждае, и дали има писма, които би искала той да изпрати, дали има искания или оплаквания към него или към двора.

Тя отвръща също толкова студено, че не се чувства добре, че иска свободата си, че настоява Елизабет да спази споразумението да я изпрати у дома в Шотландия, и че няма писма за изпращане. Разделят се официално като врагове, принудени да танцуват заедно и свързани за момент от движението на танца, а след това — отново освободени.

Би трябвало да ликувам, че приятелството им приключи така внезапно и толкова зле. Би трябвало да се смея скришом, скрила лице в ръкава си, че тази невярна кралица е била невярна и спрямо него. Но е трудно да изпитам удоволствие в този затвор. Моят съпруг, графът, се е състарил с години за последните няколко дни, лицето му е набраздено от тъга и той почти не говори. Тя е самотна, сега, след като изгуби обичта му, и отново идва да седи с мен в следобедите. Идва тихо, като сгълчана прислужница, и трябва да призная, че съм изненадана, задето неговото неодобрение й е нанесло такъв тежък удар. Всеки би си помислил, че е държала на него. Палим свещите, на чиято светлина работим, около пет часа, и тя казва, че изпитва ужас от по-тъмните нощи и сивите утрини. Приливът на благополучие, който я беше споходил в средата на лятото, напълно е пресъхнал, късметът й се е изчерпал. Тя знае, че ще прекара още една зима в плен. Сега вече няма шанс да я върнат в Шотландия. Тя сама разруши надеждите си и се боя, че къщата ми ще бъде прокълната с този печален призрак завинаги.

— Бес, какво става в Лондон? — пита ме тя. — Можете да ми кажете. Едва ли мога да се възползвам по някакъв начин от тези сведения. Мисля, че вече всички знаят повече от мен.

— Херцогът на Норфолк е арестуван, отново обвинен, че заговорничи с испанците, и върнат в Лондонския Тауър — казвам й аз.

Тя пребледнява. Аха, помислям си злорадо, значи поне веднъж не сте по-осведомена от всички нас. Нейните шпиони и доносници сигурно се спотайват. Не е знаела за това.