Чтение онлайн

— Не и сега — казвам тихо. — Изпратиха нейния епископ в изгнание във Франция, а шпионинът й, Ридолфи, избяга в Италия. На испанския посланик е наредено да си тръгне, той е опозорен, а всички останали са в Тауър. Шотландците няма да я искат — като виждат с какви хора общува тя, и колко непочтена се оказа, нарушавайки клетвата си, че няма да се опита да избяга, честната си дума и обещанието си към лорд Мортън. А Сесил трябва да е сигурен, че показанията на Норфолк ще я уличат в престъпление. Въпросът може да бъде единствено: какво ще направи Сесил с показанията, които доказват вината й?

— Ще я изправят ли на съд? Какво може да бъде обвинението?

— Ако успеят да докажат, че тя е подтикнала Испания към нашествие или е кроила заговор за смъртта на кралицата, тя ще бъде обявена за виновна в бунт срещу законен монарх. Това ще донесе смъртна присъда. Не могат да я екзекутират, разбира се, но могат да я намерят за виновна и да я затворят завинаги в Тауър.

Бес мълчи, не може да срещне погледа ми.

— Съжалявам — казва неловко тя.

— Вдигането на бунт се наказва със смърт — казвам твърдо. — Ако Сесил успее да докаже, че се е опитала да изпрати наемни убийци срещу Елизабет, тя ще бъде изправена на съд. Ще заслужава да бъде изправена на съд, а по-незначителни хора са умирали заради същото, което е сторила и тя.

— Тя казва, че Елизабет никога няма да я убие. Казва, че е неприкосновена.

— Знам това. Нейната особа е свещена. Но една осъдителна присъда ще я изпрати в Тауър завинаги. И никоя сила в Европа няма да я защити.

— Какво толкова лошо може да каже Норфолк срещу нея?

Свивам рамене:

— Кой знае какво му е писала, или какво е писала на испанците, или на своя шпионин, или на папата? Кой знае какво им е обещала?

— А самият Норфолк?

— Мисля, че това ще бъде процес за държавна измяна — казвам. — Аз ще трябва да бъда главен съдия. Струва ми се почти невъзможно — да ми се наложи да бъда съдия на процес срещу Томас Хауърд! Та ние на практика сме израснали заедно.

— Ще го обявят за невинен — предрича тя. — Или кралицата ще го помилва след присъдата. Между тях е имало кавги, каквито възникват между братовчеди, но тя го обича.

— Моля се да е така — казвам й аз. — Защото ако ми се наложи да стана и да прочета на глас смъртната му присъда, тогава това ще бъде мрачен ден за мен, и още по-лош ден за Англия.

Куцукам мъчително из вътрешния двор, тъй като краката ми са толкова схванати и така ме болят, че едва мога да вървя, когато виждам как един камък прелита, описвайки дъга, над стената откъм външния край, и пада близо до краката ми. Около него е увито парче хартия и, без да обръщам внимание на стрелкащата болка в коленете, аз веднага пристъпвам до него, като го скривам с полите си.

Сърцето ми бие бясно, усещам, че устните ми се усмихват. Ах, значи сега се започва отново, ново предложение, нов заговор. Мислех си, че съм твърде наранена и сломена за нови конспирации, но сега възможността за една сама ми се предоставя и аз усещам как надеждите ми се усилват при изгледа да получа нов шанс за свобода.

Хвърлям поглед наоколо: не ме наблюдава никой, освен малкия паж Антъни Бабингтън. Бързо като момче, което играе футбол, ритам камъка към него и той се навежда, грабва го и го прибира в джоба си. Със залитане правя още няколко стъпки, уморено, сякаш коленете ми са по-зле, а после го викам при себе си.

— Дай да се облегна на рамото ти, момче — казвам. — Днес краката ми са прекалено слаби за ходене. Помогни ми да стигна до стаята си.

Почти сигурна съм, че никой не ни следи, но част от насладата на заговора е да изчакам, докато стигнем до завоя на стълбите, и да му кажа настойчиво: „Сега! Сега!“, а той плъзва ръчичка в джоба на панталоните си, развива камъка и ми подава измачкания лист.

— Добро момче — прошепвам. — Ела при мен, когато стане време за вечеря, и ще ти дам захаросани плодове.

— Аз ви служа единствено от преданост — казва той. Тъмните му очи са грейнали от вълнение.

— Зная, че е така, и сам Бог ще те възнагради за това; но бих искала да ти дам и захаросани плодове — казвам аз, като му се усмихвам.

Той се усмихва широко, помага ми да стигна до вратата на стаята си, а след това се покланя и ме оставя. Агнес Ливингстън ми помага да вляза.

— Боли ли ви? Графинята смяташе да дойде да поседи с вас този следобед. Да й кажа ли да не идва?

— Не, нека дойде, нека дойде — казвам аз. Няма да направя нищо, от което може да се досетят, че е сложено началото на нов заговор, че започва нова война.

Отварям една книга с религиозни поеми и разгръщам листа върху страниците. Вратата се отваря и Бес влиза, прави реверанс и сяда, след като я поканвам. От столчето си, поставено ниско, тя не може да види писмото. За мое удоволствие, тя сяда да шие заедно с мен, докато аз съм разтворила пред себе си това писмо, този нов призив за унищожаването на нейната кралица и на нея самата.

Позволявам си да му хвърля един поглед, а после ахвам ужасено.

— Погледнете това — казвам внезапно. — Вижте! Вижте това — хвърлиха го през стената на вътрешния двор!

Това е рисунка, която ме изобразява като морска сирена, като блудница с разголена гръд, а под рисунката има неприлично стихотворение, което изброява съпрузите ми и отбелязва, че всички те умират, сякаш леглото ми е гробница. Пише, че клетият Франсоа от Франция бил отровен от мен, Дарнли бил убит от Ботуел, а аз съм приела Ботуел в леглото си като награда за това. Пише, че Ботуел е затворен като безумец в пещера с решетки, гледаща към Северно море. Поемата ме нарича „неговата френска блудница“.

Бес мята листа в огнището:

— Мръсотия — казва тя просто. — Не му обръщайте внимание. Сигурно на Коледа някой се е напил с ейл, измислил е песничка и е надраскал някаква рисунка. Това не означава нищо.

— Насочено е към мен.

Тя свива рамене:

— Вестта за заговора на Ридолфи сигурно се е разнесла из цялото кралство и вие ще бъдете обвинена за това. Вие изгубихте любовта, която хората изпитваха към вас, когато мислеха, че сте принцеса, трагично пострадала от шотландците. Сега мислят, че не ни носите нищо друго, освен беди. Всички се страхуват от испанците и ги мразят. Няма бързо да ви простят, че сте ги призовала да нахлуят в страната и да се вдигнат срещу нас. Дори католиците ви обвиняват, задето сте настройвала папата срещу Елизабет. Те искаха да живеят в мир, всички ние искаме да живеем в мир, а вие го унищожавате.

— Но тук не става въпрос за испанците и всичко това — казвам аз. — Тук не пише нищо за Ридолфи или херцога на Норфолк. Цялото е за Дарнли и Шотландия, и Ботуел.

— Мъжете в една кръчма са готови да повтарят всякакви мръсотии. Но за вас не може да има значение какво казват. Те са готови да кажат всичко, а този скандал е стар.

Поклащам глава, сякаш за да проясня мислите си, вдигам кученцето си и го прегръщам, за да се утеша.

— Но защо този стар скандал? Защо сега?