Чтение онлайн

— При този човек? — рязко реагира отец Лео. — Неговото мнение във всички случаи това да бъде одобрено от вашия Сър Уилям. Не бива да му имаме вяра, а що се отнася до бащата на сеньорита Анжелик, той би могъл да пристигне от Банкок, нали?

— Той е… струва ми се… се е върнал във Франция. Няма нужда от него. Господин Сьоратар може да изпълни неговата роля. Най-добре във вторник.

— Но, сине мой, защо е това бързане? И двамата сте млади, животът е пред вас, погрижи се за душата си. — Отец Лео се опита да се усмихне. — Божията воля те упъти към мен, след месец-два ти…

— Не, не след месец-два — сподавено рече Малкълм, готов да избухне. — Във вторник или в сряда, моля ви.

— Размисли, сине мой, твоята безсмъртна душа следва да…

— Оставете душата ми… — Малкълм се опита да се овладее. — Смятам да направя дарение на църквата, макар да не е… още да не съм станал католик, порядъчно дарение.

Отец Лео долови интонацията, с която бе произнесено „още не съм“ и „порядъчно“, с пълното съзнание, че Божиите дела на земята изискват практични служители и прагматични решения. И капитал. И влияние. А тези две насъщни неща идваха само от знатните и от богатите, нямаше нужда да му се напомня нито че тай-панът на Търговската къща бе и едното, и другото, нито че днес вече бе направил гигантска крачка в служба на Бога: молеха го за услуга и децата им щяха да намерят спасение дори и този нещастен грешник да се пържи във вечния огън. Тръпки го побиха от ужас за младежа и за всички, които безполезно се обричаха на мъки и страдания във вечността, след като толкова лесно можеха да получат избавление. Отложи размишленията си за по-късно. Божията воля си беше Божия воля.

— Венчавката ще се състои, сине мой, не бой се, обещавам… ала не през следващата или по-следващата седмица. Има прекалено много препятствия.

Малкълм усети, че сърцето му ще се пръсне.

— Всемогъщи Боже, щом няма да стане през следващата седмица или най-късно по-следващата, няма за какво да говорим; тогава или никога.

— Но защо? И защо в тесен кръг, сине мой?

— Тогава или никога — повтори Малкълм с грозна гримаса. — Вие… ще намерите в мое лице истински приятел… имам нужда от помощта ви… за Бога, толкова е просто да ни венчаете!

— Да, да, така е, но не и за нас, сине мой. — Свещеникът въздъхна и се изправи. — Ще се моля Бог да ме напътства. Подозирам, че ако… но може би, може би… Трябва да съм напълно сигурен.

Думите му увиснаха във въздуха.

— Не ми се ще да изсипвам лайна върху букета ти с рози, тай-пан — рече „Небесния“ Скай и събра ръцете си в колибка. Седеше отпуснат зад бюрото в мрачната си кантора. — Но след като ме молиш за професионалното ми мнение, ще ти кажа, че твоят отец Лео не заслужава доверие ни на йота, ни най-малко, освен ако не приемеш католицизма. Няма начин това да се извърши навреме, пък и не те съветвам, о, Боже, не. Той ще те води за носа с измамни надежди, а жизненоважните за теб дати ще минат и ще останеш с пръст в устата.

— За Бога, „Небесни“, какво да правя?

Скай се поколеба, издуха подобния си на патладжан нос и избърса пенснето си, това беше любимият му начин да спечели време, за да се успокои, да прикрие грешките си или, както в този случай, да сдържи всепроникващата си усмивка.

За първи път важен клиент се консултираше с него, откак бе започнал своя частна практика, първоначално в Калкута преди десет години, после в Хонконг й напоследък тук. Най-сетне се бе сдобил с идеалния клиент: богат, загрижен за някакъв дребен проблем, който би могъл да се усложни още повече, откриващ дългосрочни възможности от люлката до гроба. И с огромни хонорари за решение, което можеше да е добро или насилствено.

— Здравата си го загазил — заяви Скай тежко, вживян в ролята си; харесваше момчето и се възхищаваше него не само като от клиент. После подхвърли: — Гордиев възел, а?

Малкълм се чувстваше нещастен. Скай очевидно беше прав, на отец Лео не можеха да се доверят. „Дори и да се покръстя… не мога, много ще ми дойде…“ Рязко вдигна очи.

— Възел ли? Гордиев възел? Но той е бил разрязан! Одисей го е разсякъл на две. Не, май беше Херкулес!

— Извинявай, Александър Велики през 333 г. преди нашата ера.

— Който ще да е, няма значение, моят проблем Скай, помогни ми да се справя с моя възел и ще се сдобиеш с вечната ми благодарност и с петстотин гвинеи…

Откъм пристанищното управление отекна сигналният изстрел. Те надзърнаха през плесенясалия прозорец кантората на Скай се помещаваше в сградата и складовете на Лънкчърч с изглед към морето. Из цялото помещение бяха натрупани книги. За тяхна радост флотата се задаваше иззад носа с флагмана начело, цялата окичена със знамена. Това ги изпълни с гордост и облекчение. От корабите и от брега гръмнаха топовни салюти. На НВ „Пърл“ чак се престараваха, а флотата й отговаряше със залпове.

И двамата изкрещяха възторжено, а Скай добави:

— Сега ще се справим с японците и ще спим спокойно в леглата си. — Лукаво се върна към обсъждания проблем, като завиждаше на младежа за Анжелик и бе твърдо решен да му помогне. — Лесно ще се справим с японците, стига Уили да не увърта и да действа непоколебимо. Старият железен юмрук в желязна или в кадифена ръкавица важи в повечето, да не кажа, във всички случаи. Така е и с теб.

Малкълм Струан го погледна.

— Но как? Как? Ако се оправиш с трудностите ми… ти ще определиш цената. — Уморено се пресегна за бастуните си. — В разумни граници.

— Един момент, тай-пан — спря го Скай, докато усилено бършеше очилата си. „Моята цена не се изчислява само в пари, щом става дума за Търговската къща. Твоето влияние ще ми помогне да стана съдия в Хонконг, Боже, каква радост ще бъде. Дали да ти разкрия решението сега, или да изчакам с риск да загубя инициативата. За нищо на света. Врабче в ръката е по-скъпо от орел в Йошивара.“ Вече не се правеше на важен. Закрепи пенснето на върха на носа си. — Внезапно ми хрумна нещо тай-пан. То ще реши проблема ти в най-кратък срок. Защо не постъпиш като майка си?

Малкълм едва не подскочи, после се досети за какво става дума.

— О, имаш предвид Анжелик да ми пристане? Мислех за това, дявол да го вземе — раздразнено рече той, — но къде да я отведа и кой ще извърши венчавката? Намираме се на милиони мили от Макао.

— Какво общо има Макао? — запита Скай.

— Всички знаят, че майка ми пристанала на баща ми и се оженили в англиканската църква в Макао, венчавката минала тайно и набързо заради влиянието на дядо.

Скай се усмихна и поклати глава:

— Това е за пред хората, ала не е вярно. Капитан Орлов ги е оженил на борда на клипера си „Китайският облак“ на път от Макао за Хонконг — дядо ти назначил баща ти за капитан на търговския кораб по време на този кратък курс, а както знаеш, според устава на тай-пана в морето капитанската дума е закон.

Струан го зяпна.

— Не мога да повярвам.

— Най-важното свойство на добрия юрист, а аз съм добър юрист, господин Струан, е да бъде добър слушател, второто — да има нюх за фактите и тайните, а третото — да бъде дискретен. Много е полезно да научиш колкото се може повече за своя знатен бъдещ клиент. Така още по-добре ще му помогнеш при нещастие. Адвокатът взе щипка енфие и кихна. — Търговската къща е първа в Азия и дава материал за легенди, така че, щом пристигнах в Хонконг, реших да отсея фактите от легендите за Струанови, Брокови, за американците Купър и техния партньор Уилф Тилман, та дори и за руснака Сергеев. Мис… — Скай замълча. Очите на младежа гледаха изцъклено в далечината, той не го слушаше, навярно съзнанието му бе заето с предложението на адвоката. — Господин Струан!