Чтение онлайн

— Да, тай-пан?

— Варгас, изтичай до католическата църква и намери отец Лео. Питай го дали може да намине насам за малко.

— Разбира се, тай-пан. Кога да дойде?

— Колкото се може по-бързо.

— Сега ли, тай-пан? Време е за об…

— Незабавно, за Бога! — изкрещя Малкълм. Безсилието го ограничаваше до такава степен, та се налагаше да моли другите и за най-дребното нещо, което преди Токайдо бе в състояние да върши сам. „Проклета да е оная свиня, проклет да е Токайдо! Сякаш животът ми се дели на «преди Христа» и «след Христа», само че лошото настъпи сега.“ — Незабавно. Побързай!

Варгас пребледня и хукна. Докато чакаше, Малкълм се опитваше да измисли как да притисне Туийт. Отдаде се на размисъл. Минутите течаха бавно, а Струан все повече се разяряваше и ставаше все по-непреклонен.

— Отец Лео, тай-пан. — Варгас се отдръпна и затвори вратата след Божия служител. Пасторът се опитваше да прикрие притеснението си. Няколко пъти се бе наканвал да дойде тук, за да обсъди със сеньора приемането му в лоното на католицизма, ала все се отказваше, като се заричаше да го стори по-нататък. Така и не посмя, уплашен да не сбърка. Не знаеше как да подходи. Изпадна в отчаяние и помоли Андре Понсен да му уреди среща; смая го обаче начинът, по който реагира Понсен, а след него и лично френският посланик. Сьоратар рядко разменяше дума с отеца, ала сега му заяви, че подобен разговор е прибързан, че Божите работи изисквали търпение и благоразумие, и му забрани да се захваща с подготовката.

— Добър ден — поздрави го тихо Малкълм.

За пръв път протестантски търговец канеше отец Лео в кантората си. Протестантският свят изпитваше враждебни чувства към католиците и техните свещеници, обвиняваше ги за кървавите погроми и религиозните войни, неотдавнашни и незабравими, припомняше им за железния контрол, упражняван над новопосветените и над страните, в които имаха влияние. Католиците им отвръщаха със същата омраза и смятаха протестантите за еретици.

— Нека Божието благоволение бъде с теб — колебливо измърмори отец Лео. Преди да излезе от къщичката си до църквата, бе прочел набързо една молитва, та дано поканата да е свързана с горещите му надежди. — Слушам те, сине мой.

— Моля ви да ме венчаете с госпожица Анжелик. — Малкълм се учуди, че гласът му прозвуча толкова спокойно, внезапно ужасен, задето не само го изрича, но наистина е повикал свещеника; съвсем ясно разбираше и в какво се замесва: „Майка ми ще получи припадък, а приятелите ми и цялото ни обкръжение ще сметнат, че съм луд за връзване…“

— Да благодарим на Бога — извика отец Лео възторжено на португалски. Със затворени очи и вдигнати кът небето ръце. — Неведоми са пътищата Божии. Хвала на Теб, хвала, че се отзова на молитвите ми, дано съм достоен за Твоята милост!

— Какво? — зяпна го Малкълм.

— Ах, сеньор, сине мой, моля да ми простиш — премина на английски отецът, — само благодарях на Бога, че те е осенил с милостта си и ти е посочил светлината.

— О! Шери? — бе всичко, което Малкълм успя да измисли.

— Ах, сине мой, благодаря ти, нека първо се помолиш заедно с мен. — Свещеникът незабавно се приближи и падна на колене, затвори очи и събра молитвено ръце. Объркан от неговата искреност, макар и да не зачиташе молитвите му, защото му звучаха безсмислено, пък и неспособен да коленичи, Малкълм остана на стола си, притвори очи й прочете къса молитва към Бога. Сигурен бе, че Господ ще му прости това кратко отклонение от правия път. Убеждаваше сам себе си, че е в реда на нещата да накара отеца да извърши необходимото.

Церемонията навярно щеше да е недействителна за неговото обкръжение, ала все едно; затова пък щеше да е валидна за Анжелик. Тя ще сподели брачното им легло с чиста съвест. Първоначалната буря в Хонконг щеше да отзвучи и майка му щеше да склони, а дори и да не го стореше, щом станеше пълнолетен през май, една надлежна церемония би оправила нещата.

Малкълм отвори очи. Отец Лео бе потънал в неразборията от латински фрази. Молитвата продължаваше, последвана от благословия. Щом свърши, пасторът се изправи на крака, а очичките му, подобни на зрънца кафе, блестяха над мургавите му скули.

— Моля, позволи ми да ти поднеса шерито, за да ти спестя болката. В края на краищата вече съм и твой слуга — рече отецът приветливо. — Как са раните ти? Как се чувстваш?

— Прекрасно. И тъй… — Езикът на Малкълм не се обръщаше да го нарече „отче“. — И тъй, за венчавката бих…

— Ще стане, сине мой. Ще бъде великолепна, обещавам. — „Колко прекрасни са делата Божии — помисли си отец Лео. — Удържах думата си пред френския посланик. Сам Господ прати горкото момче при мен.“ — Не се тревожи, сеньор. Такава е била волята Божия, да помолиш мен, и това ще се извърши в името на славата Господня. — Отец Лео му поднесе пълна чаша, сипа и на себе си, като разля малко. — За твоето бъдещо щастие и Божията милост. — Отпи и седна, преливащ от доброжелателство на същия стол, заеман допреди малко с такава решителна неприязън, та Малкълм съвсем се обърка.

— И тъй, вашата венчавка ще е най-хубавата, най-многолюдната до днес. — Свещеникът се впусна в описание с толкова ентусиазъм, че Струан изпадна в униние; щеше му се тази временна венчавка да се пази в тайна. — Ще се сдобием с хор и орган, с нова покривка за олтара и сребърни потири, това обаче са подробности, сине мой, нека първо обсъдим чудесните си планове. Ето, да речем, децата ви, те ще бъдат спасени, ще бъдат католици и ще се отърват от Чистилището и от вечните мъки на Ада!

Малкълм се изкашля многозначително.

— Да. Е, венчавката трябва да стане другата седмица, най-добре във вторник.

Отец Лео премигна.

— Но предстои твоето покръстване, сине мой. Това ще отнеме време и ти…

— Ами… засега не искам да приемам католицизма, макар да съм съгласен, че… че децата ни ще бъдат католици. — „Ще ги възпитаме както трябва, ще бъдат интелигентни — заключи Струан поизмъчен. — Те сами ще изберат, когато пораснат… Боже, за какво съм седнал да мисля. Много преди това ще сме венчани, както трябва, в подобаваща църква.“ — Моля ви, следващата седмица във вторник, това е.

Очите на пастора помръкнаха.

— И няма да прегърнете правата вяра? Ами безсмъртната ти душа?

— Не, не, благодаря ви, не за момента. Ами… ще… разбира се, че ще размисля над думите ви. Душите… душите на децата ни… само те са от значение… — Малкълм се опитваше да говори свързано. — А сега за сватбата. Ще ми се да е в тесен кръг, опростена церемония, във вторник…

— Но твоята безсмъртна душа, сине мой. Господ ти е показал светлината, душата ти е дори по-важна от този брак.

— Ами… обещавам да помисля, да. Сега за сватбата. Във вторник е най-добре.

Свещеникът остави чашата си. В съзнанието му се преплитаха радости, надежди, въпроси, страхове и предупреждения за опасност.

— Но, сине мой, това е невъзможно, не; по много причини. Момичето е непълнолетно, нали? Необходимо е съгласието на баща й, писмено потвърждение. А и за вас също, нали?

— Непълнолетен ли? — Малкълм се изсмя колебливо и насилено. — Това не се отнася за мен, тъй като баща ми е починал. Така е… така е според английските закони. Аз проверих при… господин Скай. — Едва се удържа да не изтърве „Небесния“, но все едно се прокле, задето го е споменал, тъй като внезапно си спомни как Анжелик му бе казала, че отец Лео ненавижда адвоката, мрази прякора му, смята го за откровен агностик и за противна личност.