Чтение онлайн

— Да, сър, благодаря ви за съвета, но вие каза…

— Благодаря на вас, господин Струан — рече ласкаво адмиралът и стана. — Благодаря ви, че ме посетихте. Всичко добро.

Смутен, Малкълм се изправи с усилие — не беше сигурен дали го е разбрал правилно.

— Имахте предвид, че мога…

— Имах предвид само това, което казах — гласът му долетя от квартердека, ясен и смразяващ: — Както сам се изразихте, под най-строга тайна вие ще вземете под внимание моите думи. В замяна ви уверявам под най-строга тайна, че аз ще взема под внимание вашите думи и действия — още преди полунощ в понеделник. Довиждане.

Навън въздухът бе благоуханен, чист и ведър и Малкълм задиша дълбоко, докато пулсирането в главата и гърдите му престана. Изтощен и обнадежден, той се отпусна тежко на първата попаднала му пейка и се втренчи във флотата, без да я вижда.

„Дали разбрах правилно думите на Кетърър — питаше се Струан отново и отново, заслепен от надежда, — че е готов чисто и просто да пренебрегне писмото от майка ми и да разреши на Марлоу да ни качи на кораба и да не му забрани да ни ожени?“

„В най-строга тайна“, повтаряше Кетърър непрекъснато — помисли Малкълм — и „между нас казано“, и „в отговор“. Означава ли това, че той ще си мълчи, ако аз изпълня дълга си към него? Какво, за Бога, мога да сторя и кажа преди полунощ, в понеделник, за да убедя тоя мръсник, защото той наистина е такъв — педераст без всякакви задръжки!

Глупости! Това е сделка — Кетърър ми предложи сделка, а quid pro quo 62 — и тя е прекрасна за мен и нелоша за него. Ще трябва да внимавам, останалите търговци едва ли с охота ще приемат каквото и да било доброволно ембарго. Не бива да има нещо скрито-покрито, защото тоя мръсник е хитър и няма да се задоволи само с обещания.

На кого да се доверя за този нов завой в объркания ми живот? На „Небесния“? На Джейми? На Марлоу? Не, на него в никакъв случай. Анжел? Не. Не и на нея. Ако чичо Чжан беше тук, друга работа, но след като го няма — на кого? На никого. Най-добре да не казваш на никого.

„Ще трябва да го понесеш сам — нали мама разправяше, че Дърк все това повтарял на баща ми: «Да си тай-пан означава да си самотен и сам да носиш отговорността — в това е радостта и болката на тай-панството.» Какво да правя с оръдията и оръж…“

— Здравейте, господин Струан.

— О! Здравейте, господин Горнт.

— Изглеждате толкова тъжен, че реших да ви прекъсна.

— Не, не съм тъжен — изнурено възрази Малкълм, — просто размишлявах.

— Извинете, сър, в такъв случай ще ви оставя на спокойствие.

— Не, седнете, моля. Говорехте: „срещу определена цена“…

Едуард Горнт кимна.

— Моля да ми простите, че не ви се обадих по-рано, сър, но господин Грейфорт не бива да вижда… да схване. Вече се съгласи на пистолети — на двуцевни револвери за дуел и на един или два изстрела от двайсет крачки.

— Това е добре. Друго?

— Опитах се да го разубедя, но той заяви: „Докато Малкълм Струан не ми се извини публично, никога“, или нещо в този смисъл.

— Добре. Но аз, впрочем, попитах за другия въпрос. Тук няма ни врати, ни стени — Малкълм махна към почти пустата улица. — Срещу каква цена?

— И аз прецених, че тук е най-подходящото място, ала не бива да оставаме прекалено дълго заедно и се налага да бъдем предпазливи — господин Грейфорт може да ни наблюдава с бинокъла си.

— Дали наистина ни наблюдава?

— Не съм сигурен, сър, но бих се хванал на бас.

— Тогава да идем нейде другаде. Или да се видим по-късно?

— Не, и тук става, при все че той е много хитър и не бих желал да заподозре нещо. Цената ще ви кажа, ако чрез моите сведения попречите на намеренията на Морган да ви ликвидира и разорите Брокови.

— Запознат ли сте с подробности?

Горнт тихо се изсмя.

— О, да, и дори нещо повече — нито Морган, нито Стария Брок, нито господин Грейфорт подозират, че зная. — Едуард снижи още повече гласа си, устните му се движеха едва забележимо. — Всичко това ще си остане между нас. Ето и цената: вие разорявате Морган Брок, докарвате го до фалит или до затвора, стига да успеете. Ако се наложи да разорите и Тайлър, ще ми е все едно. Но след като ги съсипете, ми гарантирате, че получавам техния дял от петдесет процента в „Ротуел“, свободен от задължения и тежести; освен това ще ми помогнете да изкупя половината на Джеф Купър от банка „Виктория“. Десет години няма да се домогвате до мен, освен в качеството си на обикновен конкурент, като ми осигурявате права на най-облагодетелствана страна във всички търговски връзки. Всичко това ще залегне в писмен договор и вие ще сложите подписа си под него. А като изтекат десетте години, се гответе за ожесточена борба.

— Дадено — отвърна тутакси Малкълм; бе очаквал по-сурови условия. — Но негодниците от „Виктория“ не са ни приятели — Брок основа банката и те никога не са ни допускали, тъй че едва ли ще можем да ви помогнем кой знае колко там.

— Скоро ще ви станат приятели, сър. Скоро целият им съвет ще пърди, стига да им наредите да пърдят. Но, естествено, се налага всичко да се запази в пълна тайна. Какво ще правите след дуела?

Малкълм дори не се подвоуми, макар да му изглеждаше странно, че незабавно се е доверил на този човек… Каза му как ще се качи на борда на „Буйният облак“.

— Това предполага, че ще победя и няма да съм тежко ранен. Щом веднъж се озова в Хонконг, ще уталожа духовете — заяви той самонадеяно.

— Ами как ще стреляте? Искам да кажа, че бастуните ще ви пречат.

— Един ще ми е достатъчен, за да се задържа нрав през необходимото време. — Малкълм се подсмихна: — Вече тренирах.

— Така, а сега да ви предложа една заблуда за избягване на правните усложнения. Вършеше ни добра работа във Вирджиния и би следвало да помогне и тук, в случай че някой от двама ви бъде убит: и двамата написвате писмо до противника си, което да носи датата и да бъде изпратено в нощта преди дуела. В него ще изложите общото си съгласие да отмените дуела на „утрешната си среща в Ничията земя и да приемете като истински джентълмени взаимните си и едновременни извинения“. — Горнт се усмихна. — Ние, свидетелите, ще заявим под клетва, че докато сте си показвали един на друг пистолетите, единият е гръмнал. Трагична случайност.

— Прекрасно хрумване. Норбърт прие ли?

— Да. Ще ви донеса неговото писмо във вторник. Изпратете вашето по Макфей, но най-добре е да запазите в тайна факта, че то е само една хитрина.

„Във вторник“ — ечеше в съзнанието на Малкълм, но той се насили да не обръща внимание. В това време Горнт сухо добави:

— След дуела — най-хубаво ще е да го убиете, а не просто да го раните — ще дойда с вас на клипера. Вие ще ми връчите писмения договор, а аз ще ви изложа подробностите, с които напълно да съсипете финансовата система на Брок, заедно с пакет заверени копия от писма и документи, достатъчни, за което и да е съдилище. Ще ви връча също и други книжа, които да използвате в качеството на сопа срещу „Виктория“.

Малкълм усети, че се разгорещява.

— Защо не веднага, защо да изчакваме до сряда?

— Господин Грейфорт може да ви застреля — спокойно обясни Горнт — и тогава сведенията ми ще отидат напусто, а аз ще се изложа на безпричинна опасност.

Малкълм помълча и каза:

— Да речем, че ме убие или ме рани тежко, как тогава ще постигнете отмъщението си?

— Незабавно ще се обърна към госпожа Струан, сър. На бас се хващам, че няма да ми се наложи. Залагам на вас, а не на нея.