Чтение онлайн

— Купих местенцето с парите от първия си филм — обясни той, когато влязоха в спалнята. Остави куфара върху огромното легло на месингови крака и дръпна завесите, за да разкрие панорамния изглед към Тихия океан. — Какво ще кажеш за плувния ми басейн?

— Всичко ли правиш с такъв замах? — попита тя, преплитайки ръце с неговите.

Той се ухили.

— Всичко. Абсолютно всичко. — Прегърна я и я целуна страстно. Устните му се плъзнаха по шията, а ръцете под блузата нежно стиснаха гърдите й. — Господи, колко те желая, бейби! — прошепна той.

— Да, Ник… — Гласът й бе тих, но нетърпението в тона й се долавяше. — О, да…

Положи я да легне върху леглото и се надвеси над нея. Целуваше я, докато разкопчаваше блузата. Мередит обгърна врата му с ръце и му се предложи, докато той си играеше с вече напълно разголените й гърди. Потрепери, когато започна да смуче зърната й — редуваше ги и я възбуждаше. Разкопча ризата му и прокара пръсти по тъмните косъмчета на гърдите му. С върховете на пръстите леко докосна неговите зърна и те щръкнаха. Той се претърколи по гръб и тя се озова отгоре. Прокара ръце през косата му, а той дръпна ципа на панталоните й и ги смъкна до коленете. Пръстите му я докоснаха между краката и я погалиха. Възбудата й нарастваше ведно с разсъбличането. Тялото му бе стройно и силно, дори по-красиво, отколкото си го представяше.

— Преимуществата са на твоя страна — обяви тя, докато галеше раменете му. — По теб още има дрехи. Как да те любя, когато си с панталони?

Той се отдръпна и седна.

— Ситуацията може да се промени за нула време — увери я той и разкопча колана. Мередит посегна към ципа, но той я спря. — Знам колко ти се иска, бейби, но се налага да проявиш търпение за минутка. — Засмя се. Свали джинсите и отново я взе в прегръдките си. — И така, докъде бяхме стигнали?

— До тук.

Тя го претърколи и той пак се оказа легнал по гръб. Започна да го целува закачливо — устните й се движеха по врата, по гърдите, по корема; стигнаха и до набъбналия му твърд пенис, щръкнал между гъстите косми, покриващи слабините му. Колко време, запита се тя, беше минало, откакто бе желала някого по този начин? Пое члена му в уста и започна нежно да го смуче, обгръщайки тестикулите с ръце. Той потрепери от допира й. Усещаше как възбудата му нараства. Изведнъж рязко се отдръпна и я бутна. Тя легна по гръб.

— Не бързай толкова — прошепна той. — Сега е мой ред.

Плъзна се надолу и главата му попадна сред меките руси косми, покриващи венериния й хълм. Сведе глава, разтвори краката й и стигна до вагината; тя усети влажния му език върху клитора си. Започна да го ближе и смуче като човек, попаднал на храна за първи път от седмици. Блажена топлина се разля по слабините на Мередит и тя стигна до оргазъм. Докато тялото й потреперваше от наслада, той се отдръпна, застана отново над нея и тя усети силата, с която проникна в нея — настойчиво, нетърпеливо. Бедрата му започнаха да се движат ритмично, когато тя обгърна тялото му с крака. Повдигна се, за да го пресрещне, умолявайки го да се движи по-бързо. Той простена от удоволствие — беше стигнал до оргазъм. Тялото му се напрегна за няколко секунди, преди да се отпусне напълно.

Зарови глава в русата й коса. Дишаше все така учестено. Най-сетне вдигна глава и й се усмихна. Косата му бе влажна от пот.

— Е, бих казал, че си заслужаваше да изчакаме, нали?

— Определено — съгласи се тя, чувствайки се напълно удовлетворена.

Тази нощ се любиха три пъти и всеки път беше по-добре от предишния. После, прекалено изтощени, за да помръднат, останаха прегърнати в тъмнината. Ник притискаше Мередит така, сякаш нямаше намерение да я пусне. Никога, помисли си тя, не се бе чувствала по-щастлива или сигурна.

— Не можеш ли да заспиш? — прошепна Ник.

Мередит поклати глава, защото не смееше да се довери на гласа си.

Той я прегърна.

— Май и двамата имаме един и същи проблем.

— И как предлагаш да го разрешим? — попита тя.

— Шшшт… — прошепна той и леко целуна върха на носа й. — Имам да ти кажа нещо и ще го сторя сега. Не ме прекъсвай, докато не свърша, става ли?

Тя кимна и го погледна въпросително.

— Лежа и си мисля за нас. Какво трябва да направим? — започна той. — След тази вечер съм напълно убеден, че няма начин някога да те пусна. Искам те тук, при мен, през цялото време. Искам да се събуждам до теб всяка сутрин и всяка вечер да те държа в прегръдките си, като си лягам. — Седна в леглото. — Искам да се преместиш тук, да живееш с мен.

— Добре — промълви тя нежно.

Вече не си представяше, че може да живее без него. Целуна я отново.

— Господ да ми е на помощ, но мисля, че се влюбвам в теб — обяви той и я погали по косата.

— Това разстройва ли те?

— Плаши ме до смърт — призна Ник.

— Защо?

Той сви рамене.

— Винаги съм се страхувал да обичам някого, страхувал съм се да не се опаря.

Погледна го изпитателно за миг и попита:

— Кой те е наранил, Ник?

Той свъси вежди.

— Никой. Защо?

— Всеки, който се страхува да обича, обикновено е бил нараняван преди. — С теб така ли е?

— Това е дълга история — сподели той тихо.

— Разполагам с време, ако ти се говори за това.

Ник поклати глава.

— Да оставим за някой друг път, а? Не искам нищо да разваля това, което е помежду ни в момента.

Той отметна чаршафа и отново се любиха.

Ню Йорк Сити

— Според мен баща ми проявява ужасно тесногръдие по този въпрос — оплака се Александър, крачейки напред-назад из стаята като заловено в клетка животно. — Как не разбира множеството предимства да преместим централата на корпорацията в Ню Йорк? — Застана до прозореца на кабинета си в Олимпик тауър и се загледа замислено в небостъргачите на Манхатън. После се обърна и попита: — Нямаш ли какво да кажеш, Джордж? Какво мислиш?

Джордж Прескът, един от старшите вицепрезиденти на корпорацията и единственият довереник на Александър, седеше в тапициран с черна кожа фотьойл пред бюрото с вдигнати върху масичката крака и сплетени на тила ръце.

— Знаеш, че съм съгласен с теб — подхвана той, — но независимо какво мислим и двамата, той все още контролира нещата. Неговият глас е решаващ.

— И неговата дума е окончателна — добави Александър навъсено.

— Абсолютно. Ако не съумееш да го накараш да види нещата от наша гледна точка, централата ще остане в Атина, докато той диша и е в състояние да се бори срещу нас.

Александър свъси вежди.

— Опасявам се, че си прав. Опитвах да поговоря с него, да го накарам да чуе разумните доводи, но баща ми е упорит човек — призна той. — Надявах се да успея да накарам членовете на борда да го притиснат малко, но ако се стигне до гласуване…

Не довърши мисълта си.

— Пак ще загубиш — обади се Джордж и прокара ръка през гъстата си руса коса. — Със своите петдесет и един процента от акциите той има решаващия глас за жалост. Каквото и да предприемеш, ще загубиш.

Александър седна и се замисли.

— Ще дойде за съвещание тази седмица. Пак ще пробвам да поговоря с него.

Джордж се усмихна, но си спести коментара. Александър очевидно не смяташе да се отказва — особено щом е убеден в правотата си. Джордж познаваше приятеля си прекалено добре. Двамата се бяха сближили още докато посещаваха бизнес факултета на Харвард. Изградиха солиден съюз, базиран на взаимно уважение и възхищение. Джордж Прескът единствен в горните ешелони на „Киракис корпорейшън“ смело изразяваше мнението си пред Александър и дръзваше да спори с приятеля си, когато смяташе, че не е прав или се държи неразумно. Александър обикновено не насърчаваше никого да се приближи, но приемаше Джордж като брат, какъвто никога не бе имал. Онези, които се стремяха да привлекат вниманието на Александър, знаеха, че ключът да стигнат до него е Джордж Прескът.