Чтение онлайн

За жалост, даде си сметка Джордж сега, Александър много приличаше на баща си, дори прекалено много. Константин Киракис също отказваше да промени мнението си, ако смяташе, че е прав. Интересно е да се види кой ще спечели този път.

— Защо просто не му дадеш още малко време — обади се Джордж след малко и посегна към златната си табакера. — Нали самият ти спомена колко е впечатлен от разрастването на дейността ни в Северна Америка? Цифрите говорят сами за себе си. Той не може да продължи да отрича очевидното още дълго — бъдещето на корпорацията е тук, в Ню Йорк.

— Изглежда си прав — съгласи се Александър. Помълча малко. — Имаш ли вече планове за зимната ваканция?

— Наел съм вила близо до Гщаад…

Гщаад, Швейцария

Александър пристигна в Швейцария в края на първата седмица на декември и възнамеряваше да остане поне петнадесет дни. Нае вила за целия сезон, уверен, че някои от шефовете на корпорацията ще се възползват от нея през следващите три месеца. Джордж например със сигурност нямаше да пропусне възможността. Израснал в Колорадо, като младеж той бе олимпийска надежда и буквално не слизаше от ски пистите. Дори днес, седемнадесет години след като изостави мечтите си за олимпийско злато, карането на ски представляваше важна част от живота му. Джордж винаги се бе отнасял по-сериозно към този спорт, отколкото Александър.

Установи, че е пристигнал навреме за ски кроса Гщаад — Шато д’Екс. Рекорден брой ентусиасти от целия континент се бяха струпали по склоновете, готови да мерят сили с най-добрите бегачи в Европа. Александър обаче не бе заразен от тяхната възбуда. Макар и атлет по природа — справяше се чудесно с доста спортове, включително и карането на ски, — той не се интересуваше от състезателния момент. Полото бе неговият спорт, само към него се отнасяше сериозно. Карането на ски бе колкото за отмора. Докато живееше в Гърция, прекарваше зимните си ваканции в някои от най-луксозните курорти в Европа: Гщаад, Сен Мориц, Шамони, Кицбюел. Скоро откри какво прекрасно място за мимолетни романтични връзки са тези елегантни зимни райски кътчета — бяха пълни с партньорки, охотно впускащи се в авантюри. Дните по склоновете бяха наистина приятни, но в не по-малка степен същото важеше и за нощите.

Срещна Мариан Хауптман следобеда на втория си ден в Гщаад. Бе я зърнал същата сутрин на склона и реши, че тя без съмнение е най-красивата гледка, която Гщаад предлага — стройна, с приятни форми и изваяно овално лице, обрамчено от гъсти тъмни коси. Имаше деликатни и почти съвършени черти, а големите й очи съперничеха на неговите по наситеното черно. Когато му се усмихна, те засияха. Без да губи време да се представя, Александър я покани на обяд в близко ханче.

— Виждал съм ви там горе — сподели той на френски и посочи с ръка към пистите. — Добре карате ски.

— Вие също — отвърна тя с мек глас. Френският й бе добър, но със силен немски акцент. — И аз ви наблюдавах там, на Ханенкам.

— Ханенкам? — попита Александър, който слабо владееше немски.

Тя се усмихна.

— Стръмната писта за слалом — обясни тя. — Карате като професионалист. Често ли тренирате?

— Не толкова често, колкото бих желал — призна той, докато вървяха по уличките на селцето, гъмжащи от хора.

— От Гщаад ли сте?

Тя поклати глава.

— Не, но може и така да се приеме, като се има предвид колко време прекарвам тук — засмя се тя. — Всъщност съм от Цюрих. Баща ми е служител в банка. Преместиха го в Нюшател, когато бях на осем, и именно там израснах. Сега уча в университета в Женева.

Той задържа вратата и я пропусна на влизане в ханчето.

— Често идвате в Гщаад, така ли? — попита той, докато си проправяха път в препълненото заведение.

— Карам ски при всяка възможност — отвърна тя.

Беше по-млада, отколкото му се искаше, даде си сметка Александър, слушайки я как говори с неподправен ентусиазъм за студентството си, но същевременно беше и жена. Жена, която той желаеше и възнамеряваше да притежава.

По време на обяда разговаряха — предимно за ски. Мариан имаше огромен апетит, забеляза той развеселен, докато я наблюдаваше как поглъща обяда си.

— Винаги ям прекалено много и бързо, когато съм нервна — призна тя и напъха и последната хапка в устата си. — Отвратителен навик, но ми е трудно да се преборя.

— А защо си нервна?

— Не съм сигурна — призна тя и избърса ъгълчетата на устата си със салфетката, — но вероятно защото твърде много те харесвам. Никога досега не съм се запознавала с човек като теб и много ми се иска да ме харесаш.

Черните й очи сияеха.

Пресегна се през масата и взе ръката й.

— Няма от какво да се притесняваш — увери я той. — Много те харесвам, Мариан.

Без никакви затруднения я убеди да дойде при него същата вечер. Мислеше за това, докато пътуваха с колата към великолепната вила с изглед към селцето на хълма. Не се бе съмнявал, че двамата ще се озоват в леглото. Знаеше го от момента, когато я зърна на склона.

С пристигането Александър веднага накладе огън в камината и изстуди бутилка вино. Мариан обходи вилата, възхищаваше се на великолепието й като дете по Коледа.

— Толкова е красиво! — възкликна тя, а очите й блестяха, когато се извърна към него. — Твоя ли е?

— За съжаление не — отвърна той и извади две чаши от шкафа. — Доста е хубава, нали?

— Хубава? — Мариан се засмя от сърце. — Та тя е като малък замък.

— Тогава е подходящо, че те доведох тук — отбеляза той. Настани се пред камината и й направи знак да дойде при него. — В края на краищата замъкът е единственото подобаващо място за една принцеса.

Тя се изчерви.

— Толкова си добър.

— Добър? — повтори той. — Не, Мариан, добротата няма нищо общо. — Взе я в прегръдките си. — Не знам дали съзнаваш колко красива и желана жена си. Тази вечер възнамерявам да ти го покажа.

Целуна я жадно.

— О, да, Александър — прошепна тя, а пръстите й се забиха в раменете му. — Да… Обичай ме… моля те, обичай ме.

Той я държеше в прегръдките си, целуваше я, милваше косата й, галеше тялото й през дрехите. Долови нейната плахост, колебанието й да му се отдаде. Знаеше, че няма да е лесно да я съблазни. Едва ли имаше богат опит с мъжете. Но виното щеше да премахне задръжките й, помисли си той уверено. Пусна я рязко и посегна към бутилката. Отвори я, наля й чаша и настоя да я изпие до дъно.

— Ще ти помогне да се отпуснеш.

— Ще се справя — увери го тя. — Няма нужда…

— Изпий го, Мариан — нареди той. — Искам те напълно спокойна. Искам да се насладиш на онова, което ще се случи тази вечер.

Тя кимна бавно. Повече от всичко на света искаше да му достави удоволствие. Изпи виното и му позволи да й налее втора чаша. Усети как блажената топлина се разлива из тялото й. Седяха до огъня и дълго разговаряха, докато изпиха цялата бутилка. После той отново я взе в обятията си. Целуна я, а устните му се придвижваха бавно по шията, докато я спускаше да легне върху пода. Плъзна ръка под пуловера и пръстите му стиснаха нежно едно от зърната й.