Чтение онлайн

— Изглежда така отчужден, сякаш живее в друг свят — сподели тя същата вечер с Ник в леглото. — Обгръща го празнина. Имах чувството, че я усещам.

Ник гледаше към тавана.

— През главата на този човек са минали много неща, бейби — отвърна той тихо.

Мередит се надигна на лакът.

— Ник, какво точно се е случило? Искам да кажа — как са починали съпругата му и детето?

— Не знам всички подробности — отвърна Ник и се извърна с лице към нея. — Всъщност никой не ги знае, освен самия Том, а той не е склонен да си развързва езика.

— Никога на никого ли не е казвал?

— Не, доколкото ми е известно.

— Но толкова много се е писало за това! Тази история впечатлява кинофеновете от десетилетия. А и продължава…

— Да, знам — съгласи се Ник и кимна. — Но Том никога не я е обсъждал с когото и да било и най-малко с медиите. Много горчивина е натрупал в себе си, но не се е примирил с нея.

— Дори с теб ли не е говорил?

— Вече ти казах: не обича да обсъжда темата, а и аз никога не съм го питал — отвърна Ник и я погали по ръката. — Ако изпита потребност да сподели, ще го стори. Единствено съм чувал да споменава, че се случило някакво нещастие, при което момчето умряло. Били на снимачен терен — по онова време не е било честа практика, но филмът бил суперпродукция и имало разни изключения от правилата. Елизабет не могла да се примири със смъртта на сина си. Направо се сринала. Май получила удар или нещо такова.

— И след всичките тези години Том продължава да мълчи, така ли? — попита Мередит, видимо заинтригувана.

— И не го виня. След като си бил в ада, едва ли ще пращиш от желание да се връщаш към неприятните спомени — заключи той мрачно.

— Ако някой все пак успее да го разприказва…

Той седна.

— Слушай. Досещам се какво си намислила, но чуй: нищо няма да излезе. Няма да си отвори устата пред теб, нито пред друг. И най-малко пред човек от медиите. Мълчал е толкова много години. Защо да проговаря сега?

— Ако ти го помолиш… — подхвана тя.

— Не. Не ме търси! — сряза я Ник решително и видимо раздразнен. — И друг път е ставало дума, Мередит. Този човек ми е като баща. Според мен има пълното право да остави съпругата си и сина си да почиват в мир. Щом го желае. Има право сам да понася болката си, ако така е решил.

— Носи се мълва, че Том Райън залязва — не се предаваше Мередит. — Ако историята се разкрие сега, има шанс да възроди кариерата си.

— Не дава и пет пари дали кариерата му ще се възроди или не — рече Ник. — След трагедията не го е грижа почти за нищо.

— Ти не искаш да правя този материал, нали? — отбеляза тя суховато. — Със или без твоята помощ.

— Ще те излъжа, ако кажа, че искам — призна Ник. — Много държа на Том. Не ми допада идеята да го експлоатирам, особено пък ако ти си в дъното на нещата.

— Да го експлоатирам? — смая се Мередит.

— Точно така. Очевидно му е неприятно историята да стане достояние на широката публика, иначе щеше да я разкаже отдавна. И определено не би го направил, за да спаси кариерата си. — Помълча за момент. — Е, как се нарича това: експлоатация или не?

— Никога не съм поглеждала от този ъгъл…

— Мислиш само за рейтинга на телевизията, нали?

— Да, но…

— Ексклузивен репортаж ще означава голям тласък за кариерата ти, а? — Погледна я. — Не те виня за амбициите ти, бейби. И аз съм такъв, Господ ми е свидетел, но не и за сметка на друг човек. От трагедията насам Том умира бавно. Сигурно ще му се отрази пагубно, ако историята излезе отново на преден план.

— Значи е истина? — попита Мередит.

— Кое?

— Чух, че вече имал проблеми с пиенето. Заседявал се из местните барове и обикновено здравата се напивал. Дори не успявал да се прибере сам с колата.

— Не знам такова нещо — отвърна Ник лаконично. — Лично аз никога не съм го виждал пиян. Държа на мнението си: не искам никой да го кара да преживява отново случилото се.

Стана от леглото и си облече халата.

— Къде отиваш?

Мередит запали лампата на нощното шкафче.

— Трудно ми е да заспя. Слизам долу. Ще поогледам сценария. Трябва да обмисля някои неща преди снимките утре.

Обърна се и излезе от стаята.

Сутрешният въздух беше студен. На фона на червеникавозлатистия изгрев, обагрил източния небосклон, прелетяха ято гларуси. На запад малка лодка с ярки платна, опънати от вятъра, се носеше към сушата. Двама души — боси, по къси панталони — тичаха по пясъка на плажа. Мередит се усмихна уморено и се загърна по-плътно с жилетката си. Поне не е единственият идиот в това неприветливо време, помисли си тя.

Не спа добре. Думите на Ник непрекъснато се въртяха из главата й. Категорично отказваше дори да помоли от нейно име Том Райън за интервю. От друга страна, самата тя не знаеше дали наистина иска да го направи. От кратката й среща с Том у нея остана тягостно впечатление за човек с дълготрайна, дълбока, неописуема тъга в душата. Същевременно обаче журналистката у нея копнееше да направи репортажа, да узнае какво крие той от света през последните двадесет и шест години. Именно това бе причината да негодува срещу Ник, който се изпречваше на пътя й.

В началото Мередит се страхуваше да не се увлече по Ник. Беше убедена, че бързо изгряващата му звезда скоро ще затъмни нейната, а установилите се между двамата отношения не съвпадаха с плановете й, с внимателно обмисленото й бъдеще като журналист. Ник я бе убедил, че връзката им е възможна, защото ще се допълват един друг. До този момент му бе вярвала. А сега се чудеше дали да позволи дружбата на Ник с Том Райън да й попречи да направи репортажа, който със сигурност щеше да отвори много врати за нея.

— Мередит… Почакай…

Извърна се и видя Ник да тича към нея. Спря и изчака да я приближи.

— Мислех, че още спиш — промълви тя.

Той си пое няколко пъти дъх.

— Спях. Но се събудих и не те открих до мен.

— Не можах да спя — призна тя. — Още ли ми се сърдиш?

— Да ти се сърдя? Никога не съм ти се сърдил.

— Хайде, Ник! Да не мислиш, че ти повярвах, когато стана посред нощ под претекст да прегледаш отново сценария?

Докато говореше, гледаше в краката си.

— И друг път съм го правил.

— Разбира се, но снощи причината беше различна.

След кратко мълчание той подхвана:

— Добре де! Разстроих се малко, признавам. Том винаги се е отнасял добре към мен. Не желая отново да преживява неприятности. Прецених, че ако се оттегля, няма да изтърся пред теб нещо, за което после да съжалявам.

— И аз така си помислих.

— Все още ли не си се отказала да направиш интервюто?

— Не знам — призна тя. — Искам добре да обмисля решението си.