Чтение онлайн

– И сега можем да го направим – слагам ръце върху раменете . – Може пък точно това да ти е… искам да кажа, да ни е нужно – след като съм изрекъл идеята на глас, с всяка измината секунда се въодушевявам още повече. Камрин и аз. Отново на път. да живеем свободно и за момента, както го планирахме. Давам си сметка, че съм се ухилил до уши и лицето ми е озарено от вълнение. Мама му стара! Ами да, точно това трябва да направим. Защо не съм се сетил по-рано?

– Не – казва рязко тя и отговорът изведнъж ме изважда от блаженото, приказно състояние.

– Не? – не мога да повярвам, нито да я разбера.

– Не.

– Но… защо? – питам аз, когато тя се отдръпва от мен. – Вече няма причина да чакаме.

В същата секунда разбирам причината за отговора . Обаче няма да я кажа, защото тя го прави вместо мен.

– Андрю – обяснява Камрин и виждам съжалението, изписано на лицето , – ако го направим, винаги ще си мисля, че е било нещо, което сме отлагали заради бебето. Няма да е редно да го направим сега. За известно време. За дълго време.

– Добре – казвам и пристъпвам към нея.

Кимам и топло се усмихвам с надеждата да я накарам да разбере, че независимо какво иска да прави или да не прави, аз винаги ще стоя зад нея.

– И така, на какво ниво на биполярно разстройство[3] се намирам според Натали днес? – пита през смях Камрин, отива при пазарската торба, която донесе, и бърка вътре.

Аз също се засмивам и лягам на леглото , а краката ми висят от едната страна, свити в коленете.

– На жълто – отговарям, – най-ниското възможно. Но самата тя май е на червено ниво – повдигам глава, за да я погледна. – Обаче съм сигурен, че на теб това ти е известно.

Тя ми се усмихва, вади пакет дамски пликчета от торбата и започва да маха етикетите от тях.

– Сигурна съм, че ти е надула главата да ти разправя как съм имала период на депресия и какви лайняни неща са ми се случили – сочи ме с пръст и ми намига. – Но това просто си беше един период. Преодоляла съм го. А и кой не е имал смърт в семейството, разводи и лоши периоди? Смешно е, че…

– Момиче, какво ти казах преди малко? Обратно към Ню Орлиънс?

– Ти ми каза доста неща.

Тя хвърля етикетите в кошчето за боклук.

– За това, че мъката не е някакво състезание.

– Да, помня – отвръща тя.

Протяга ръка да вземе пликчетата от леглото, но аз я изпреварвам и грабвам няколко. Вдигам пред лицето си едни розови, с дантели, а другите два чифта поставям върху гърдите си.

– Мамка му, тези ми харесват – викам, а тя ги дръпва от ръцете ми.

– Както и да е – продължава Камрин, а аз вземам следващите два чифта и правя същото. – Не искам повече да говоря за това, разбра ли?

Грабва последните два чифта от ръцете ми, отива до най-горното чекмедже на шкафа и натиква всичките вътре.

Връща се при мен, настанява се в скута ми и забива колене в одеялото, което покрива леглото. Гладя с ръце нагоре-надолу бедрата .

– Тази вечер искам да излезем – казва тя. – Какво ще кажеш?

Прехапвам замислен устни и казвам:

– Става. Къде искаш да отидем?

Тя ми се усмихва мило и аз оставам с впечатлението, че вече го е намислила. Обичам да я виждам да се усмихва така. Прави го толкова естествено, така че в края на краищата Натали може би преувеличава нещата.

– Ами, помислих си, че бихме могли да отидем в “Подземието” с Натали и Блейк.

– Почакай, не беше ли това заведението, където онзи тъпанар те целуна на покрива?

– Ами, да – казва с напевен глас тя. По дяволите, ако не престане да се върти така в скута ми… – Обаче този тъпанар е в затвора за година, а и Натали много иска да отидем. Изпрати ми съобщение в този смисъл малко преди да вляза.

– Сигурна ли си, че не се опитва да ти се подмаже, защото се чувства гузна?

Камрин свива рамене.

– Може и така да е, но въпреки това ще е забавно да отидем. А ще е хубаво за разнообразие да погледаме на живо изпълнения на разни банди, вместо ние да сме на сцената.

Тя ляга върху гърдите ми, а аз се протягам и стискам с две ръце идеално оформения задник. Целува ме и ръцете ми започват да шарят нагоре-надолу по тялото и да я притискат все по-силно.

– Добре – казвам тихо, когато тя престава да ме целува, но устните продължават да са само на сантиметър от моите. Прекарвам пръсти през косата , а после държа главата неподвижна, притиснал длани в бузите . – Нека да е в “Подземието”. А утре ще взема самолета обратно за Тексас, затова трябва да започна да си събирам багажа.

– Надявам се, че не възразяваш, че аз няма да дойда – казва тя.

– Не възразявам – целувам я по челото. – Ти така и не ми каза дали ще идете с Натали да търсите апартамент за нас.

Тя се изправя, протяга гърба си и вплита пръсти в моите.

– Ще се погрижа за това – казва Камрин и се усмихва. – Стъпка по стъпка, а точно сега следващата стъпка ще е да се приготвя за излизане довечера.

Кимам, стискам ръцете , и отново я придръпвам върху мен.

– За мен ги си всичко на този свят – шепна аз, почти докосвайки устните . – Надявам се никога да не го забравиш.

– Никога няма да го забравя – отвръща ми шепнешком тя и движи много коварно бедрата си в скута ми. После доближава устните си до моите и преди да ме целуне, казва: – Обаче ако някога го сторя по каквато и да е причина, се надявам винаги да намериш начин да ми го припомниш.

Вглеждам се в устните , а после и в бузите, които леко разтривам с палци.

– Винаги – казвам аз и пламенно я целувам.

От последния път, когато съм купонясвал в клуб като “Подземието”, измина доста време. По дяволите, та аз съм само на двадесет и пет години, а това място ме кара да се чувствам стар. Тъй като предпочитам да посещавам спокойни барове и клубове като “Олд Пойнт”, съм забравил за съществуването на хеви метъла. Е, обичам хеви-метъла, но на мен ми дай този от едно време. Камрин и аз прекарахме вечерта с Блейк и Натали да слушаме някаква банда, която се наричаше “Шейсет и девет”– колко оригинално, – как стърже лаишки на китарата тон след тон, а водещият певец се дере в микрофона като рогач в размножителния период.

Обаче на посетителите, изглежда, им харесва. Може пък защото повечето от тях са пияни или надрусани. Вероятно и двете.

Трябваше да се напия, но се съгласих аз да съм шофьорът тази вечер. А и нямам нищо против. Исках Камрин да си повърти задника до насита и да си прекара добре. Има нужда от това. И се гордея с нея, че се опитва, защото почти очаквах да откаже да прави много дълго време каквото и да било. Мъчно ми е за загубата на Лайли, но Камрин е все още тук и точно сега тя има най-голямо значение за мен.