Миг преди винаги
Шрифт:
Студеният въздух в ноемврийската нощ ни се отразява добре. След като през последните три часа сме били затворени в онзи задушен и задимен склад.
– Ще можеш ли да вървиш? – питам Камрин, докато вървя редом с нея, прегърнал я здраво през кръста.
Тя обляга глава на рамото ми и крие ръце в ръкавите на палтото си.
– Добре съм – казва. – Този път ме накара да престана тъкмо навреме, така че не е нужно да се страхуваш, че ще се наложи да ме носиш на ръце както в онази нощ в Ню Орлиънс – чувствам как извива главата си, за да ме погледне, и аз я поглеждам за миг, като същевременно внимавам къде стъпвам по неосветения тротоар. – Помниш онази нощ, нали?
– Разбира се, че я помня – отвръщам аз и я стисвам по-силно през кръста. – А и не беше чак толкова отдавна, но ако искаш да знаеш, дори и да беше, никога не бих забравил онази нощ, както и всяка друга нощ с теб.
Тя ми се усмихва и също започва да гледа напред.
– Ти беше толкова незабравима – добавям аз и се ухилвам насреща .
– В онази нощ се събудих веднъж – казва тя и заравя лице в ръката ми. – Видях тоалетната чиния до мен и се попитах как съм стигнала дотам. После усетих тялото ти до моето, ръката ти върху кръста ми и не пожелах да стана. Не защото все още бях полупияна и се чувствах сякаш са прекарвали главата ми през резачка за хартия, а защото ти беше с мен.
– Е, да, спомням си … – за момент се зареях в спомена.
Вървим, сгушени един до друг в студа, в продължение на десет минути, за да стигнем до бензиностанцията, където колата е паркирана на изоставен паркинг наблизо. Включвам на максимална степен парното и подкарвам колата обратно към дома на майката на Камрин. Когато спираме на паркинга и виждам колата на майка , паркирана отпред, ми се иска да бяхме отседнали през цялото време в хотел. Харесвам Нанси, но също харесвам да ходя из къщи по боксерки или гол, без да се тревожа за публиката.
Помагам на Камрин да излезе от колата и я водя вътре, като продължавам да я държа през кръста, в случай че алкохолът вече я е хванал. Обаче тя се чувства добре. Доста е фиркана, но е добре. Заключвам вратата зад нас, а Камрин веднага смъква палтото си и го мята на закачалката в ъгъла на антрето. Аз правя същото.
В къщата цари мъртва тишина. Единствените светлини идват от включената лампа в близкия коридор и тази върху плота в кухнята, която осветява бара.
Камрин ме изненадва, когато ръцете се плъзгат нагоре по гърди те ми, започва да притиска само с пръсти мускулите ми и ме опира в стената на антрето. Вмъква езика си в устата ми и аз я целувам. Дясната ръка се спуска надолу към дънките, бръква с лекота вътре и едва после смъква ципа. Започвам да я целувам още по-страстно и да стена в устата , когато тя плъзва ръка в боксерките ми и го хваща.
Боже Господи, толкова отдавна не сме го…
Тя се притиска още по-силно в мен и опира гърба ми в стената.
Преставам да я целувам само за миг, за да се измъкна.
– Ужасно много те желая, но хайде поне да влезем най-напред в твоята стая.
Целувката става още по-пламенна и тя прошепва, докато устните са още опрени в моите.
– Майка ми не е тук – захапва устната ми достатъчно силно, за да ме заболи, но това напълно ме подлудява. – Тя взе колата на Роджър, за да иде с нея на работа тази вечер.
Впивам устни в нейните, вдигам я на ръце и я нося през коридора към стаята . Не успяваме да стигнем там достатъчно бързо, тя е смъкнала ризата ми, още преди да минем през вратата, и я хвърля на леглото. Свалям останалите дрехи и я оставям само по пликчета. Тя сяда изправена на ръба на леглото и смъква надолу дънките и боксерките ми. Пропълзявам върху нея, като се поддържам с една ръка опряна на леглото, а с другата я дразня. Търкам е пръст между влажните срамни устни през тънката материя на пликчетата. Тя скимти под мен, затворила очи и отметнала назад глава върху дюшека, а гърдите са повдигнати малко по-високо пред мен.
Отдръпвам се от леглото и смъквам с пръсти гащичките . Целувам я от вътрешната страна на бедрата. Не мога да издържа повече и бързо се смъквам между краката , защото имам чувството, че не сме го правили цяла вечност. Вече не я дразня, защото направо полудявам, докато го правя.
Започвам трескаво да я лижа, а тя се опитва да се отдръпне от устата ми, като се тътри по гръб върху леглото. Продължава да мачка с ръка чаршафите над главата си и тя увисва от другата страна на леглото. Държа я здраво с ръце за бедрата и пръстите ми се забиват в кожата . Смуча клитора още по-силно, а тя не може да издържи повече и бедрата се опитват да се кръстосат върху главата ми.
Не мога да кажа дали е на път да свърши, когато внезапно тя ме сграбчва за косата и със сила ме принуждава да отдръпна устата си. Продължава да мачка с пръсти косата ми, а аз чакам и се питам за какво мисли и защо ме накара да спра.
Като че ли чака нещо, но не съм сигурен какво. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е да проникна в нея. Полагам неимоверни усилия да се сдържа, да не я обърна и да я накарам да застане опряна на ръце и колене, да дърпам силно косата , докато я заболи, да…
Тя накланя глава на една страна и ме гледа, изучава ме и като че ли обмисля следващата си стъпка. Аз съм като хипнотизиран от лицето . Има нещо загадъчно и нежно в него, което не съм виждал преди. След това ме избутва с ръка от ръба на леглото и инстинктивно лягам по гръб. Камрин пропълзява върху мен и започва да ме целува по корема, по ребрата и гърдите, като продължава да се придвижва нагоре, докато се настанява в скута ми. От гърдите ми се изтръгва спонтанен стон, когато усещам топлината и влагата . Тя ме гледа усмихната, мила и невинна, макар да знам, че съвсем не е така. После го хваща с ръка и аз усещам как очите ми като че ли ще се качат върху проклетото ми чело, когато тя си го вкарва и започва да се плъзга надолу толкова бавно, че направо е мъчително.
Оставям я да ме чука толкова дълго, колкото се иска, но това ми коства огромни усилия да не свърша преди нея. И в тази последна секунда се случва нещо, което никога не съм очаквал. Вътрешно се паникьосвам и се надявам тя да не го е усетила, когато за част от секундата трябваше да взема съдбоносното решение дали да се отдръпна от нея или не.
Сърцето ми бие толкова силно. Задъхвам се и по челото ми избиват капчици пот, въпреки че въздухът в стаята е студен. Когато започвам да свършвам, Андрю, някак объркан и паникьосан, се отдръпва. Това малко ме изненадва, но не го показвам. Вместо това се навеждам напред, като едва докосвам с гърдите си неговите и като движа нагоре-надолу ръката си, му помагам да свърши.
След това се отпускам напълно върху него, опряла бузата си върху гърдите му, и продължавам да стоя на колене върху него. Той е прострял и двете си ръце върху леглото и едва си поема дъх, а после силно ме прегръща. Усещам как притиска устни в косата ми.
Лежа тук и мисля. Мисля за това, което току-що се случи, и за това, което не се случи. Мисля си колко хубаво мирише той и колко топла е кожата му върху моята. Мисля колко покорен е станал. И всичко това е, защото се безпокои да не ме нарани физически, емоционално, може би дори и душевно. И го обичам за това. Обичам го за това колко много ме обича, но се надявам да не продължава вечно да ме щади толкова.