Чтение онлайн

Тя остава с отворена уста и широко отворени очи.

– Какво, по дяволите? – вика Камрин през смях и не успява да се направи на обидена. – да не съм проститутка!

Става и удря леко с длан по масата, но мисля, че го прави повече за да запази равновесие, отколкото да протестира.

Усмихвам се и се каня да изляза от кухнята.

– Сама си го изпроси – казвам и се отправям към входа на кабинета, като поглеждам за миг през рамо и виждам, че та не се е помръднала, вероятно защото още е в шок. – А ти ще бъдеш такава, каквато аз пожелая! – провиквам се аз, след като се отдалечавам. – Няма нищо лошо в това да си моя проститутка!

Забелязвам с крайчеца на окото, че се втурва към мен. Притичвам през кабинета, прескачам дивана от другата страна като някоя нинджа и се измъквам през задната врата на къщата, а тя ме следва. Писъците и смехът огласят къщата, докато се опитва да ме настигне.

Самолетът ни каца на летище, О’Хеър” в петък следобед. Благодаря на Бога, че не виждам планини от сняг. Вземам си думите назад за едно нещо, което казах на Камрин – че можем да отидем да живеем навсякъде, където тя поиска. Категорично ще отстоявам мнението си, ако някога реши, че иска да живее някъде, където през зимата обикновено има сняг и студ. Мразя ги, И го страстно. И съм леко замаян, също като Камрин във вторник, когато виждам безснежния пейзаж и усещам върху лицето си, че е малко над десет градуса над нулата. Сравнително топло за това време на годината в Чикаго, но не се оплаквам. Глобално затопляне? Че то не било толкова лошо нещо.

Ейдън ни посреща на аерогарата.

– Отдавна не сме се виждали, братле – казвам аз, стискам ръката му и го прегръщам, а той ме потупва няколко пъти по гърба и поглежда към Камрин.

– Радвам се да те видя – казва Ейдън.

Тя силно го прегръща.

– VI аз теб – отговаря Камрин и се отдръпва. – Благодаря за поканата.

– Заслугата е на настоятелната ми жена – казва той и повдига вежда. – Не че не съм искал да дойдете, разбира се – намигва .

Камрин се изчервява и аз я хващам за ръка.

Докато стигнем до къщата им, Мишел ни е приготвила късен обяд. Жената може да готви. Тя е като Ейдън и мен, когато стане дума за храна, затова не се изненадвам, че е приготвила дебели чийзбургери с много сирене. И бира. Аз съм на седмото небе.

Четиримата ядем в гостната и гледаме филм на шестдесетинчовия телевизор на Ейдън, като разговаряме по време на по-скучните моменти за това-онова. От началото на пристигането ни тук малко се безпокоях да не би Ейдън и Мишел да кажат нещо, което, макар и отдалече, да засегне темата табу за помятането на Камрин. Но почти бях уверен, че няма да го сторят. Като ги гледам, дори не мога да кажа, че изобщо мислят за това. Ейдън вероятно не толкова. Той се държи настрана от подобни сериозни теми. А Мишел си изигра картите, както трябва, като накара Камрин да се почувства напълно удобно и не даде никакъв повод да се замисля за това, което искаше да забрави.

Никога не съм виждал Камрин да се държи с Натали така, както сега се държи с Мишел, и това е хубаво. Изглежда, че неочакваното пътуване ще се окаже по-ползотворно, отколкото си представях.

По време на един от разговорите Ейдън отмята назад глава и избухва в смях. Никога няма да понеса спокойно онзи момент в присъствието на който и да било от братята ми.

– Ами да, Андрю беше пиян като мотика – обяснява Ейдън на Камрин, въпреки че непрекъснато му правя знаци с очи, – когато онзи моден агент отиде при него в бара ми през онази нощ.

О, ето че се започва. Ейдън наистина започна да разказва прекалено драматично онази случка. Камрин се е ухилила до уши и без съмнение се кефи, като ме гледа как се гърча до нея.

– Онзи седна до Андрю на високата табуретка и му каза нещо за това как бил изглеждал – Ейдън спира за малко и клати глава. – Обаче преди човекът да е свършил, Андрю се обръща към него и казва с безумно изражение като на Чарлз Менсън: ..Абе, приятел, ти ли ми изяде проклетите фъстъци?” Не мога да ти опиша онзи как го погледна. Беше уплашен и дори се отдръпна, защото си помисли, че Андрю ще го удари.

Камрин и Мишел се смеят.

– После онзи извади визитната си картичка от портфейла и каза: “Да си мислил някога да ставаш модел?” И му я подаде. Андрю само я погледна, но не я взе.

– Взех я – казвам аз.

Ейдън ме поглежда лукаво и се усмихва.

– Е, да, но след като така красноречиво обясни как никога няма да станеш манекен, защото това било “за мъже без топки” и…

– Е, добре, Ейдън, достатъчно – прекъсвам го и отпивам бързо от бирата си.

– Защо ли не съм те виждала толкова пиян преди? – пита Камрин.

Не може да изтрие усмивката от лицето си и се наслаждава на всяка минута от всичко казано, а това ме кара и аз да се усмихна и да се примиря. Протягам ръка и поглаждам златистата плитка с върховете на пръстите си.

– Ами – започвам аз, – никога не си ме виждала толкова пиян, защото съм пораснал оттогава.

Мишел се задавя от смях.

– Хей – викам и я соча с пръст, – я да поговорим пък за теб, Шел. Спомням си, че последния път, когато бях тук, ти танцуваше като пияна стриптийзьорка на бара, след като изпи твърде много питиета.

Тя остава с отворена уста.

– Не съм правила стриптийз, Андрю!

Ейдън се смее и отпива от бирата си.

– Знам ли, ако не бях там в онази нощ, можеше и да се разведем.

Мишел го перва леко по лицето с възглавницата от дивана, на която се е облегнала.

– Никога не бих си свалила дрехите – казва през смях тя.

Ейдън не се впечатлява от атаката и не може да спре да се смее.

Същото прави и Камрин. За момент се захласвам по усмивката , доволен да я видя, че си прекарва толкова добре.

Мишел добавя:

– Вие двамата сте ужасни, когато се съберете.

– Ами да – казва Ейдън. – Бъди доволна, че и Ашър не е тук, защото той не е толкова невинен, колкото го мислиш.

Абсолютно е прав. Онова малко лайно може да бъде много коварно, когато поиска.

– Е, аз твърде дълго нося името Париш, за да знам това. Повярвай ми.

Тя събира чиниите и Камрин помага да събере салфетките и няколкото празни бирени бутилки.

– Защо си толкова мълчалива, Камрин? – пита Ейдън от дивана. – Може и да не си още женена за брат ми, но може и да бъдеш, така че трябва да участваш наравно с всичките в играта.

Той вдига бирата си като за тост към нея и отпива, като се усмихва дяволито.

Хитър брат си имам. Ако не беше толкова грозен, бих го целунал по устата за това. Последното нещо, което искам, е Камрин да се чувства изолирана.

Тя му се усмихва многозначително, като внимава да не изпусне нещо от нещата, които държи в ръцете си.

– Това, че още не знаете нищо за мен, ме радва.

– Още – казва той и кимва веднъж с глава, като да подчертае неизбежността на думата. – В такъв случай предполагам, че и ти имаш доста неудобни моменти, които стават за майтап, нали?