Чтение онлайн

Усмивката изчезва и тя ме гледа така, като че ли съм развалил хубавия момент. Хващам ръката и я изправям на крака до мен.

– Не искам да ти звуча прекалено мрачно, обаче да ти кажа, това винаги ме е притеснявало. Може да се види по телевизията и по филмите. Дават ни някакъв човек, който е прикачен към всякаква възможна апаратура, известна на човека, и с нея се опитват да го държат жив, защото семейството му се надява и т.н. – обгръщам нежно ръцете . – Никога не ме оставяй да живея като някакъв зеленчук. Обещай ми го. Познаваш ме по-добре от всеки друг и ти имам доверие, че ще си наясно, когато няма да има нужда да продължавам повече. Така че ми обещай.

Виждам, че тя бавно започва да се съгласява с мен. Отнема малко време, но започва да кима.

– Обещай ми същото – казва Камрин.

Усмихвам се и казвам:

– Обещавам ти.

Тя прави крачка назад и скрива ръце в ръкавите си. Загръща се по-плътно с пуловера си и започва да ходи напред-назад.

Спира и ме поглежда.

– Обещай ми, че ако някога имам алцхаймер или деменция и не мога да разпозная никого, ще ме посещаваш всеки ден и ще ми четеш, както Ноа четеше на Али[6].

– Кой? – питам аз, но после се сещам. – О, разбирам.

Смея се и клатя глава към нея.

Очите и усмивката се разширяват и тя вика:

– Андрю! Това не е смешно! Говоря ти сериозно!

Смее се, а аз я сграбчвам и я придръпвам към себе си.

– Добре де, добре! – казвам аз и я притискам по-плътно.

– Идеята беше твоя – казва тя, – така че не го обръщай на майтап.

– Знам. Права си, но защо си ми толкова сърдита?

Чувствам как лакътят се забива в корема ми и се свивам, като се преструвам, че много ме е заболяло. Камрин обаче иска освен да ме заболи и да ме унизи. Блъсва ме назад и ме поваля на пясъка. После застава заплашително над мен с крака, опрени в ребрата ми, и с ръце върху бедрата. Аз продължавам да се държа с една ръка за корема и ме напира смях отвътре, но се старая да не го показвам, макар да знам много добре, че не мога да я заблудя.

– Ако остане на теб, ще обърнеш и най-сериозния момент на майтап – казва тя с такова сериозно изражение, че ме кара да се смея още по-силно, най-вече може би за това, че и на нея е много трудно да запази физиономията си сериозна.

Навежда се над мен и май ще започне да ме удря с нежните си, малки ръце, но аз съм по-бърз от нея и миг преди това протягам ръка и я сграбчвам здраво между краката.

– Ауу! – надава болезнен вик тя и се опитва да се търколи на една страна, но аз не я пускам и я държа в това положение. – По дяволите, Андрю. Какво ти става, че си ме сграбчил така за она… онова място?!

Стискам я още по-силно и бавно надигам глава от пясъка, като се опитвам да я наведа назад. Тя пада на колене и очите са много близо до моите…

– Защото ми харесва – прошепвам аз, като опирам устните си в нейните. – Не мърдай.

Настроението ни се променя за секунди. Студената кожа става по-топла, погледът е някак унесен, а тялото податливо.

– Тук навън има хора… – опитва се да каже едва чуто тя, но ръката ми между краката я кара бързо да млъкне.

– Не ми пука – казвам аз и поглеждам първо очите , а после пълните влажни устни. – Далече са.

– Ама… какво правиш…

– Просто не мърдай. Не говори.

Прекарвам езика си по долната устна и леко я засмуквам. Усещам, че се опитва да ме целуне, но не позволявам. Плъзгам ръка под меката материя на пликчетата и усещам топлината между краката . Боже Господи, тя вече се е подмокрила. Навеждам глава към извивката на шията и вдишвам аромата на кожата . Тя стои абсолютно неподвижна, но аз усещам как тялото трепери и пулсът е много ускорен. Изгарям от желание да я чукам, но продължавам да се сдържам, защото ми харесва да се измъчвам. Ужасно ми харесва.

Свободната ми ръка, която е обгърнала кръста , се спуска към бедрата и я принуждава да разтвори още повече краката си.

– Разтвори ги – казвам, а устните ми едва докосват нейните. Тя прави точно каквото казвам и разтваря коленете си. За миг остава неподвижна и напрегната, когато забелязвам един мъж да минава недалеч от нас, но аз отново започвам да я притискам, плъзвам два пръста в нея и я принуждавам да гледа само в мен. Тя диша учестено, а аз потръпвам, когато усещам как вътре мускулите се стягат около пръстите ми. Взирам се в очите и от време на време погледът ми се плъзга по извивката на устните . – Не спирай да ме гледаш – казвам. – Не ме е грижа, че ти се иска да затвориш очи. Продължавай да ме гледаш.

Тя кима едва-едва, като че ли се страхува, че ще спра, ако направи нещо не както трябва.

Движа пръстите си в нея навътре и навън отначало бавно, като от време на време ги изваждам и използвам влагата , за навлажнявам клитора . Търкам средния си пръст по него с кръгови движения. Всеки път, когато го докосна, очите започват да се затварят, но аз спирам в мига, когато забелязвам това, и тя отново започва да ме гледа. Отново движа пръстите си вътре в нея, сега малко по-бързо, като всеки път притискам все по-силно клитора с палеца си. От разтворените устни се отронват леки стенания. Тя всмуква студения въздух около нас заедно с топлия ми дъх, докато дишам тежко в устата . Обаче така и не сваля погледа си от очите ми и не говори, макар да знам, че иска да направи и двете.

– Признай – шепна в ухото , – че в този момент не би ти пукало, ако някой ни гледа. – Не е ли така? Би ме оставила да те чукам направо тук пред всички и ще започнеш да се срамуваш едва след като свърши.

Чувствам как главата кима до моята.

– Какво друго би ми позволила да направя? – питам аз и продължавам да държа устните си близо до ухото .

Продължавам да движа пръстите си.

– Всичко каквото поискаш – казва тя и едва си поема дъх.

– Всичко каквото поискам ли? – търкам палеца си по-силно по клитора .

– Да… – казва припряно тя. – Всичко… каквото… пожелаеш…

Думите , изпълнени с желание, ме влудяват и ме карат да я желая още повече, така съм възбуден, че едва издържам. Пръстите ми се движат все по-бързо и по-настойчиво. Тялото започва да трепери, а бедрата се опитват да я повдигнат и да я задържат в това положение. Отдръпвам се от ухото и отново я гледам в очите. Тя също полага максимални усилия да не отмества погледа си, клепачите натежават, дишането става неравномерно и учестено. Обаче очите се разширяват и като че ли замръзват в това положение, когато налучквам онова специално място и се старая да не нарушавам ритъма.

– Не гледай встрани – казвам аз и продължавам да се взирам свирепо в очите .

Когато тя започва да свършва, погледът ми става още по-ожесточен и я пронизва в момент на ненаситно желание. Като че ли мога да видя как удоволствието се заражда някъде около ирисите , да почувствам как горещината на оргазма се излъчва от чувствителната кожа на устните , които искат да целунат с ненаситна страст моите, но аз продължавам да не позволявам. И когато треперещото тяло започва да се успокоява, пъхам двата си пръста още по-навътре и чувствам как тя се стяга около тях, докато през всичкото това време продължавам да натискам клитора с възглавничката на палеца си.