Чтение онлайн

— Предполагам, че е нещо важно?

— Неотложно, ваша милост — нервно отвърнах аз. — Не може да бъде отлагано. Щях да

ви го спомена по-рано, ако бяхме насаме и разполагахме с достатъчно време.

— Много добре — рече Алверон и седна отново. — Какъв е този толкова спешен въпрос?

— Леранд — каза Мелуан с лек укор, — вече закъсняваме. Хаянис ще ни очаква.

— Ще почака — отвърна той. — Квоте ми служи добре във всяко отношение. Той не

прави нищо необмислено и ако не обърна внимание на думите му, това само ще ми донесе

вреда.

— Ваша милост ме ласкае. Този въпрос е наистина важен — хвърлих поглед към Мелуан

— и донякъде деликатен. Ако вашата дама желае да тръгва, може би ще е по-добре.

— Ако въпросът е важен, не трябва ли да остана? — дяволито попита тя.

Погледнах въпросително маера.

— Всичко, което искаш да ми споделиш, можеш да кажеш и пред моята съпруга — заяви

той.

Поколебах се. Трябваше възможно най-скоро да разкажа на Алверон за лъжливата трупа.

Бях уверен, че ако чуеше първо моята версия, можех да я разкажа така, че да се представя в

благоприятна светлина. Ако информацията стигнеше до него първо по официалните канали,

той можеше да не пожелае да пренебрегне голите факти за онова, което се бе случило — по

собствено желание бях убил деветима пътници.

Въпреки това последното нещо, което исках, бе Мелуан да присъства на разговора. Това

само щеше да усложни положението. Направих един последен опит.

— Става въпрос за нещо ужасно, ваша милост.

Алверон поклати глава и леко се намръщи.

— Ние нямаме тайни един от друг — отсече той.

Потиснах въздишката си на примирение и извадих дебело парче сгънат пергамент от

вътрешния джоб на моя шаед.

— Това една от заповедите за покровителство, издадени от ваша милост, ли е?

Очите му пробягаха по документа и в тях се появи изненада:

— Да. Как е попаднала в теб?

— О, Леранд — обади се Мелуан, — знаех си, че позволяваш на просяците да пътуват в

твоите земи, но никога не съм предполагала, че си толкова снизходителен, че да ги и

покровителстваш.

— Само няколко трупи — успокои я той. — Както подхожда на ранга ми. Всеки

уважаван род има поне няколко музиканти.

— Моят няма — твърдо отсече Мелуан.

— Удобно е да имаш своя собствена трупа — меко обясни Алверон. — И още по-удобно

е да имаш няколко. Тогава човек може да избере подходящото забавление за всяко събитие,

на което е домакин. Откъде мислиш, че дойдоха музикантите за нашата сватба? — Тъй като

изражението на Мелуан не омекна, маерът продължи: — Не им е позволено да изпълняват

нищо вулгарно или неприлично, скъпа. Контролирам ги много строго. И бъди уверена, че

няма град в моите земи, който да позволи на някоя трупа да прави представления, освен ако

няма писмена заповед от благородник. — Той се обърна отново към мен. — Което ни връща

отново на въпроса ми — как тяхната заповед е попаднала в теб? Без нея трупата едва ли се

справя добре.

Поколебах се. Сега, когато Мелуан беше тук, не бях сигурен какъв подход да избера, за да

разкрия случилото се. Бях планирал да говоря с Алверон насаме.

— Наистина е така, ваша милост. Те са избити.

Той не се изненада.

— И аз това си помислих. Такива неща са неприятни, но се случват от време на време.

— Бих била много доволна да се случваха по-често — вметна Мелуан и очите и

проблеснаха.

— Имаш ли някаква представа кой ги е убил? — попита маерът.

— Може и така да се каже, ваша милост.

Той повдигна вежди очаквателно.

— Слушам те тогава.

— Аз го направих.

— Какво си направил?

— Убих мъжете, които носеха тази заповед, ваша милост.

— Какво? — Той замръзна на стола си.

— Бяха отвлекли две момичета от един град, през който бяха минали. — Направих пауза,

търсейки деликатен начин да разкажа случилото се пред Мелуан. — Момичетата бяха

съвсем млади, ваша милост, и тези мъже не са били мили с тях.

При тези думи изражението на Мелуан, което вече беше сурово, стана студено като лед.

Но преди да успее да каже каквото и да е, Алверон невярващо попита:

— И ти самоволно реши да ги убиеш? Цяла трупа артисти, на които съм дал

позволително? — Той разтри челото си. — Колко души бяха?

— Девет.

— Мили боже…

— Мисля, че е постъпил правилно — разпалено се намеси Мелуан. — Предлагам да му

дадем двайсет гвардейци и да позволим да стори същото с всяка шайка Рух, която открие по

земите ни.

— Скъпа моя — каза маерът с твърда нотка в гласа, — и аз като теб не ги харесвам, но

законът си е закон. Когато…

— Законът е такъв, какъвто ти го направиш — прекъсна го тя. — Този мъж ти е

направил благородна услуга. Трябва да му дадеш имение и титла и да го направиш част от

своя съвет.

— Той е убил деветима мои поданици — строго изтъкна Алверон. — Когато хората

нарушават закона, това води до анархия. Ако между другото бях научил за това, щях да го

обеся като разбойник.

— Той е убил деветима изнасилвачи Рух. Девет мъже Рух по-малко на света е услуга за

всички нас. — Мелуан ме погледна. — Аз мисля, че онова, което си сторил, е било правилно

и необходимо.

Похвалата и, която не беше на място, само разпали гнева ми.

— Не всички бяха мъже, милейди — казах и аз.

При тази забележка Мелуан леко пребледня.

— За бога, човече! — Алверон разтри лицето си с ръка. — Честността ти реже като

брадва.

— И трябва да спомена — сериозно продължих аз, — че моля и двама ви за извинение,

защото хората, които избих, не бяха от Едема Рух. Те дори не бяха истинска трупа.